О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
С., 11.03..2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., второ гражданско отделение, в закрито заседание на 16.02.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1358/2010 година
Производството е член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Г. Б. К. против решение №345/14.07.2010г. по описа на С. окръжен съд,постановено по гр.д.№328/2010г.,с което е оставено в сила решение №24 от 25.01.2010г. по гр.д.№129/2009г. по описа на С. районен съд,като са отхвърлени предявените от Г. Б. К. срещу Л. Б. К. искове с правно основание член 108 от ЗС и член 109 от ЗС за осъждане на ответника да предаде владението върху 36 кв.м от УПИ VІІІ-190 в кв.39 по плана на[населено място] и да премахне изградената между УПИ VІІІ-190 и УПИ V-190 в кв.49 на същото село ограда.
В изложението си, приложено към касационна жалба,касаторът заявява,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК,поради следните съображения:
„1.Въззивният съд се е произнесъл с горното решение по съществен материалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС.Произнесъл се е по иск по член 108 от ЗС,по приложението във връзка с разпоредбата на член 19 от Наредба №3 от 28.04.2004г. за съдържанието,създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри,издадена от М..Правилното приложение на горните норми обуславя изхода на делото.”,след което се излага фактология по делото,какво е прието за установено от съда по делото във връзка със събраните по същото доказателства и направените изводи от съда,които са „в нарушение на член 108 от ЗС е член 19 от Наредбата” и в „разрез с практиката на ВКС-в този смисъл Решение №244 от 30.03.3009г. на ВКС,ІVго,постановено по гр.д.№5752/2007г.”
В точка 1.2 на изложението,касаторът твърди,че:
„Правилното приложение на член 108 от ЗС във връзка с член 19 от Наредбата е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото при разглеждане на претенции по член 108 от ЗС.”
Ответникът по касационната жалба Л. Б. К.,в писменото си възражение,счита,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,видно от цитираното съдържание на изложението на касатора,депозирано по реда на член 284 ал.3 т.1 от ГПК,липсва формулиран правен въпрос от значение за изхода на делото,който да е разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/ 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на делото и е обусловил изводите на съда.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на този правен въпрос,като ВКС не е задължен за го извлече от изложението му по член 284 ал.3 т.1 от ГПК.,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Освен това,в изложението на касатора ,се съдържат изцяло касационни оплаквания,по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,свързани с неправилно приложение на материалния закон,като в подкрепа на тези оплаквания се цитира практика на ВКС-решение,постановено по реда на отменения ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,предвидени в член 280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №345/14.07.2010г. на С. окръжен съд,ГО,първи състав,постановено по гр.д.№328/2010г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: