1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
ГР. София, 12. 03. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.03.2015 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №7062/14 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произзнася по допустимостта на касационната жалба на А. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил/ОС/ по гр.д. № 229/14 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове по чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжност „крупие” в игралната зала на хотел „Р.” в [населено място].
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т. 1 и 3 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите / уточнени и конкретизирани, за да се избегнат повторения/: длъжен ли е съдът да изложи мотиви по прилагането на чл.172 ГПК, относно свидетел на работодателя, който е на ръководна длъжност, установил е нарушенията на тр. дисциплина и е поискал писмените обяснения за тях от работника по чл.193 КТ; допустимо ли е да се доказват дисциплинарни нарушения чрез записи и снимки от охранителната система за видеонаблюдение; допустимо ли е да се възприемат показанията на свидетел, който не е очевидец на извършените дисциплинарни нарушения и основава показанията си на записи от охранителната система, които не съществуват, за да бъдат изследвани. Намира, че отговорът на въпросите е „необходим за точното прилагане на закона от страна на съдилищата и узаконяване на практиката и води до развитие на правото”. Наред с това твърди, че въззивното решение противоречи на трайно установената практика на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като прилага в подкрепа на това си твърдение три решения на ВКС.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел, че описаното в заповедта дисциплинарно нарушение – няколкократно заспиване на работника на работното място, на конкретни дати и часове по време на нощни смени, излегнат върху столовете до електронната рулетка – е установено от представените доказателства. До този извод ОС е достигнал след обсъждане на св. показания на прекия ръководител на ищеца, който е установил нарушението и е сигнализирал за него, представените снимки от охранителната система, длъжностната характеристика за длъжността „крупие”, графиците за дежурства в залата. Обсъдил е конкретната тежест на нарушенията и е приел, че тя е съответна на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание, съобр. чл.189 КТ.
Поставените въпроси са от предмета на спора, но във връзка с тях не са обосновани специфичните допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК / разяснени по съдържание в ТР №1/19.02.10 г./, за което е възразил и ответникът по жалба. В цитираното тълкувателно решение на ВКС е разяснено, че поставените правни въпроси от предмета на спора са общо основание за допускане на обжалването, което касаторът следва да се посочи, наред със специфичните допълнителни основания във всяка една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, на които се позовава.Във връзка с основанието по т.1 от с.р. пък касаторът не е посочил правните въпроси, по които е налице противоречие с приложената практика на ВКС.
Дори да се приеме, че противоречието с практиката на ВКС е по поставените въпроси във връзка с осн. по т.3 / макар наличието на съд. практика да изключва последното/, такова противоречие не се установява. В р. по гр.д. №91/10 г. на четвърто г.о. е посочено, че преценката на събраните доказателства следва да е съвкупна, като възможната заинтересованост на свидетеля се отчита с оглед на всички други данни по делото. Същото е посочено и в р. по гр.д. №1073/12 г. на трето г.о. Доказателственото значение на видеозаписа и снимковия материал, изготвен въз основа на него също е изяснено в практиката на ВКС. Така в р. по гр.д. №602/10 г. на четвърто г.о. е прието, че „установяването на спорните обстоятелства в процеса се извършва с помощта на описаните в закона доказателствени средства, а именно писмени и гласни доказателства, обяснения на страните, оглед и освидетелстване, експертизи. Доказателствата следва да бъдат представени по начин, по който или да се възприемат непосредствено от съда и страните, или във вид, в който да могат да бъдат разтълкувани чрез средствата на специалните знания и при явно наличие на логическа връзка и взаимосвързаност между твърдяното обстоятелство, отразената картина и сторения коментар.Законът не урежда нарочно и отделно веществените доказателства, но по аргумент на чл. 204, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че те са необходими и допустими доказателства в определени случаи. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Всеки предмет може съобразно връзката, в която се намира със значимия за спора факт, да носи спрямо него ролята на веществено доказателство. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, дори с използването на специални знания, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, включително и при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение.” Третото представено решение по гр.д. №4216/08 г. на четвърто г.о. указва, че съдът преценява относимите и допустими доказателства по свое вътрешно убеждение при съобразяване на възможната заинтересованост или предубеденост на свидетеля, във връзка с целия доказателствен материал по делото. Вземат се предвид и конкретните обстоятелства, свързани с възприемането на установяваните факти: обстановката , психическото състояние на свидетеля, възрастта, физиологичните му особености, паметово- интелектуални способности, както и начинът, по който е възприел и възпроизвежда известните му факти.
По настоящото дело свидетелят М. е посочил, че е управител на салона /залата/ и е установил нарушението от видеозаписа на охранителната система. Тези обстоятелства, сочещи на заинтересованост от изхода на спора и липса на непосредствено възприятие за поведението на работника, са отчетени от ОС при преценка на достоверността на св. показания, във връзка с другите данни по делото – снимки от охранителната система и графика за дежурствата, които ги потвърждават. Така не е налице противоречие с посочената по-горе практика на ВКС, като основание за допускане на обжалването.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр.д. №229/14 г. от 22.05.14 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: