О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 12.06.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на трети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 5040 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 279 от 30.05.2016 год. по гр. д. № 502/2015 год. Софийският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 16.09.2013 год., поправено с решение от 29.12.2014 год, постановени по гр. д. № 823/2012 год. на Самоковския районен съд, с които са отхвърлени предявените от Д. Й. П., С. Д. П., Х. Д. Й., П. Х. С., Е. Д. В., В. Д. М. и С. Д. С. срещу [фирма], М. П. К., С. Г. Ч., М. С. Н., А. С. Б., В. С. Б. и Д. Д. Р. искове с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР – за признаване за установено, че към момента на одобряване на кадастралния план на к. к. Б. б., утвърден със заповед № 0720/1971 год., наследодателят на ищците Д. К. С., починал 1990 год., е бил собственик на имот с площ 1 430 кв. м., при граници и съседи: от юг и изток – имот пл. № 298, от север – имот пл. № 392, представляващ част от имот пл. № 201 в кв. 2 по плана от 1938 год. и за установяване на непълнота в кадастралния план, изразяваща се в незаснемането на тази част от имота и неправилното й заснемане като част от имот кадастрален № 298 в кв. 2 по плана от 1971 год.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ищците Д. Й. П., С. Д. П., Х. Д. Й., П. Х. С., Е. Д. В., В. Д. М. и С. Д. С., чрез пълномощника им адвокат Пл. М., с оплаквания за недопустимостта му поради произнасянето по непредявен иск, респ. неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК с молба за обезсилването му, респ отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Както в самата касационна жалба, така и в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, като е приложено ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Поставеният в изложението правен въпрос касае произнасянето на въззивния съд по непредявено основание, което обосновава извод за поставяне на въпроса за вероятната недопустимост на обжалваното въззивно решение.
Ответното дружество [фирма], чрез пълномощника му адв. Сн. О., в писмения му отговор поддържа становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, респ. неоснователност на жалбата.
Ответниците, физически лица, чрез пълномощника им адв. З.. Т., поддържат същото становище, както и считат произнасянето на въззивния съд да е съобразено със задължителна съдебна практика – ТР № 8/2016 год. по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС. Претендират присъждане на разноските по делото.
Същото становище се поддържа и от адв. Р. Б., особен представител на конституирания във въззивното производство ответник Н. К. Н..
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
Искът е с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, редакцията на закона преди изменението с ДВ бр. 49/2014 год., при действието на който е подадена исковата молба, като спорът е възникнал по повод твърдяната от ищците допусната непълнота, респ. грешка в кадастралния план на к. Б. б. от 1971 год., изразяваща се в незаснемането на част от имота на наследодателя им, представляващ пл. № 201 в кв. 2, която част с площ 1 430 кв. м. неправилно е заснета към имот пл. № 298 в кв. 2 на ответниците. Основанието, на което ищците са поддържали наследодателят им да е бил собственик на спорния имот е покупко-продажбата по договор от 5.07.1938 год., вписан със записка за вписване № 190, т. 1 от 7.05.1943 год.
Въззивният съд приел въз основа на събраните доказателства за установена идентичността на придобития по договора от 1938 год. имот с нанесения по кадастралния план от 1938 год. имот пл. № 201 в кв. 36, както и, че в следващия план от 1971 год. част от него с площ 1 470 кв. м. е заснета в имот пл. 298, собственост на ответниците /оцветената в зелен цвят на скица, приложение 4 към заключението на в. л. Г., по б. б. Б, В, Г, Б, л. 70 от въззивното производство/.
Въпреки установената идентичност на частта от имота на наследодателя на ищците, заснета в съседния имот пл. № 298 /за който наследодателите на ответниците се легитимират като собственици с нот. акт № 31/72 год. –за имоти 202 и 203 по стария план от 1938 год./, въззивният съд приел за неоснователен предявения иск по съображения за възстановяване на собствеността върху имот пл. № 298 в полза на ответниците със заповед на кмета № ЛС-01-105 от 23.02.1993 год. по реда на ЗВСНОИ, с която е отменено предходното му отчуждаване. Поради това и ответниците, физически лица се легитимират като собственици на спорния имот, с който впоследствие са се разпоредили в полза на дружеството, ответник по исковете /нот. акт № 184 /2006 год./. Въззивният съд изложил и съображения по прието като евентуално придобивно основание давностно владение в полза на ищците, като счел, че с оглед одържавянето на имота не могат да настъпят последиците на придобивната давност до 1993 год., а след отмяната на отчуждаването не е установено ищците да са във владение на имота.
Предявен е специален установителен иск, какъвто е този по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предх. редакция на закона/, който е насочен към установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот или част от него към конкретен минал момент – този на одобряване на кадастралния план от 1971 год. Изложените във въззивното решение съображения за отхвърлянето му касаят доводи извън релевантния момент, вкл. и такива за позоваване на придобивна давност и от двете страни в процеса, което обосновава необходимостта от проверка на допустимостта му с оглед служебното задължение на касационната инстанция да следи за за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. и в производството по чл. 288 ГПК /т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Този извод се обосновава и с наличието на данни за влязлото в сила решение по гр. д. № 86/2007 год. на Самоковския районен съд.
Поради тези съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, а касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението държавна такса за касационното разглеждане на делото в размер на 40 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 279 от 30.05.2016 год. по гр. д. № 502/2015 год. на Софийския окръжен съд по подадената от Д. Й. П., С. Д. П., Х. Д. Й., П. Х. С., Е. Д. В., В. Д. М. и С. Д. С., чрез пълномощника им адвокат Пл. М., касационна жалба.
Указва на касаторите Д. Й. П., С. Д. П., Х. Д. Й., П. Х. С., Е. Д. В., В. Д. М. и С. Д. С. да внесат в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: