О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 12.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 2598/2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. А. Г., чрез адв. К. С., срещу определение
№ 202 от 10.04.2017г., постановено по в.ч.гр.д.№ 219/2017г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане
№ 516/17.01.2017г., постановено по в.гр.д. № 2856/2016г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е върната частна жалба с вх.
№ 1361/16.01.2017г. на З. Г. против определение
№ 2752/05.12.2016г. по същото дело.
В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят твърди, че неправилно въззивното определение е постановено в закрито съдебно заседание, въпреки изричното му искане частната жалба да бъде разгледана в открито съдебно заседание с оглед събирането на гласни доказателства от съществено значение за установяване на обективната истина. Иска се отмяна на въззивното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК по отношение на следните въпроси: 1./„Оборима ли е презумцията по чл. 51, ал.1 ГПК, че с получаване на съобщението от всяко лице, с което работи или сътрудничи адвоката, връчването е извършено на адвоката?“; 2./„Обосновано ли е постановяване на определението по чл. 278, ал.1 ГПК в закрито заседание, ако е поискано изрично от жалбоподателя разглеждането на частната жалба в открито заседание с оглед събиране на гласни доказателства от съществено значение за установяване на обективната истина?“.
Ответната страна по жалбата М. Х., чрез адв. Ст. П., изразява становище за липса на основание за допускане на касационно разглеждане на частната жалба, а по същество за неоснователност на същата.
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 3, т. 1 ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по искова молба на М. Х. срещу З. Г.. С определение от 16.09.2016 г., постановено по гр.д. 4318/2014 г. Пловдивският районен съд е оставил без разглеждане като недопустима, молбата на ответника Г. за възстановяване на срока по чл. 131 от ГПК за подаване на отговор на исковата молба. Същото е потвърдено с определението на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2016 г., постановено по гр. д. № 2856/2016г. Против определението на окръжния съд е подадена частна касационна жалба от ответника Г. с вх. № 1361/16.01.2017г. до ВКС, която е върната с разпореждане № 516/17.01.2017 г. като просрочена. С обжалваното определение – предмет на касационен контрол, е потвърдено разпореждането за връщане на частната касационна жалба. Въззивният съд е приел, че съобщението за постановеното определение на Пловдивския окръжен съд от 05.12.2016 г. е изпратено на ответницата, чрез пълномощника й по делото адвокат С., и връчено на 05.01.2017г. на друг адвокат от кантората – адвокат А.. Посочил е, че след като срокът за обжалване на определението е изтекъл на 12.01.2017г., а частната жалба срещу него е постъпила в съда на 16.01.2017г., то същата е просрочена и правилно е върната от окръжния съд. Съдът е счел за неотносими сочените от жалбоподателя обстоятелства, възпрепятствали го да подаде в срок частната жалба. В тази връзка обосновал, че обявената грипна ваканция не влияе на работата на съда и на задължението на адвоката – пълномощник да работи или на адвоката – негов колега да предаде надлежно получените от него съдебни книжа, респективно пълномощникът да провери кога същите са получени. Искането за събиране на гласни доказателства в производството не е уважено по съображения, че фактите, чието установяване са цели чрез тях не са от естество да обосноват основателност на частната жалба. При тези съждения въззивният съд е потвърдил като правилно обжалваното пред него разпореждане.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Съгласно чл. 274, ал. 3 от ГПК, касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Поставените от касатора въпроси не обосновават наличието на общо основание за допускане на касационното обжалване. Същите не са включени в предмета на спора и не са обусловили правната воля на съда. Първия формулиран въпрос не е поставян за разглеждане пред въззивния съд. Жалбоподателят не е оспорвал надлежността на връчването по реда на чл. 51 ГПК, а напротив,с твърденията си потвърждава същото. Спорният въпрос е концентриран върху датата, на която е извършено връчването на съобщението и от която започва да тече срокът за обжалване. Като причина за подаване на жалбата след законовоустановения срок касаторът е сочил уверението на колегата на процесуалния си представител, че съобщението е получено на 09.01.2017г., като същевременно наличието на обявена грипна ваканция е препятствала самия процесуален представител да посети кантората, в която получава съдебни книжа. Вторият въпрос по същество е привързан към оплакването на касатора за неправилност на определението, което е предмет на изследване във фазата по същество, а не по селекция на жалбата.
С оглед на изложеното не се обосновава наличието на общо основание по достъп до касационно разглеждане на частната касационна жалба. Следва да се посочи също, че жалбоподателят не мотивира и наличието на поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГК – въпросите да са от значение на точното прилагане на закона и развитието на правото. В изложението не са изложени доводи и съображения приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма да няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или правната уредба да е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС да се нуждае от коригиране.
С оглед изхода на делото съдебни разноски на касатора не се следват, а ответникът по жалбата не е претендирал такива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение
№ 202 от 10.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№219/2017г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: