О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 17.06.2016 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четвърти април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 1317 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 154509 от 11.12.2015 г. на [фирма] – [населено място] чрез адвокат И. Б. от АК – Х. против въззивно решение № 6914 от 14.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 12522/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, II „в“ състав.
В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е недопустимо и неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Навеждат се оплаквания, че ищците не притежават активна процесуална легитимация да водят предявения иск, тъй като нямат материалното право да получат наследствен дял от общия наследодател Н. Б.. Наред с това се релевират оплаквания, че съдът неправилно е приложил материалния закон – чл. 9а ЗН, тъй като ищците са родени след смъртта на Р. Н. И. през 03.02.1950 г. и не са нейни потомци, а са наследници на преживелия й съпруг – И. Б., който от своя страна е починал на 10.08.1989 г. – преди да се възстанови правото на собственост върху процесната земеделска земя.
Срещу жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който насрещната страна В. И. М. и Н. И. Н. чрез адвокат Д. В. от САК възразява, че не са налице основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като посоченият от касатора правен въпрос не е предмет на делото и съдът не се е произнесъл по него.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационно обжалване Върховният касационен съд, състав Второ гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното решение е потвърдено решение от 26.04.2013 г. по гр.д. № 36700/2011 г. на Софийски районен съд, 48 състав, с което [фирма] – [населено място] е осъдено на основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 77, предл. 3 ЗС във връзка с чл. 14 ЗСПЗЗ, чл. 5 и чл. 9 ЗН и във връзка с чл. 21, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗН (отм.) да предаде на Н. И. Н. и В. И. М. собствените им по наследство от Н. Б. и земеделска реституция по 1/28 ид. ч. (за всеки) от следния недвижим имот – нива с площ от 3,889 дка, представляваща имот № 233082 по КВС, местност „С.“, землище на [населено място], при съседи: имоти с номера: 223083, 223085, 223075, 223074, 223073, 223072, 223081, 223098, който е включен в имот № 233197 по КВС, целият с площ от 29,874 дка, с идентификатор по действащата кадастрална карта 44063.6209.465, разположен в западната средна част на последния в рамките на контура между цифри 1-2-3-4-5-6 на скица № 2 към заключението на СТЕ от 09.09.2014 г., представляваща неразделна част от въззивното решение (съгласно уточнението на исковата молба, допуснато във въззивното производство).
Въззивният е приел, че ищците В. И. М. и Н. И. Н. са получили съответната им част от имуществото на Н. Б., в което е включена и възстановената собственост върху процесния недвижим имот, въпреки че не са наследници на последния. Въззивният съд се е обосновал с довода, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ (в редакцията от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.) се възстановяват правата на собствениците или на техните наследници върху притежавани от тях земи преди образуването на държавните земеделски стопанства. Собствеността се реституира на собственика на имота, респ. – в случаите, когато той е починал – на неговите наследници, призовани към наследяване към датата на откриване на наследството (смъртта на наследодателя). В случаите, когато някой от преките наследници на общият наследодател е починал впоследствие, както в конкретния случай – дъщерята на Н. Б. – Р. Н., приложение намират общите правила за наследяване, като дела на този наследник от наследството на общия наследодател преминава към наследниците му по закон. Установеното с чл. 9а ЗН изключение не намира приложение в конкретния случай, тъй то касае наследството само на собственика на одържавения имот в хипотезата, при която именно този собственик е сключил последващ брак след одържавяването на имота, съпругът му е починал преди възстановяване на собствеността върху имота и от брака няма родени деца. Посочено е, че ограничението на чл. 9а ЗН се отнася само и единствено за последващия съпруг на наследодателя – собственик на имотите към момента на одържавяването им, но не и за неговите преки наследници по закон, които с призоваването им за наследяване придобиват всички права, които са включени в наследството на наследодателя им към горепосочения момент на откриването му.
На първо място съдът следва да съобрази дали не е налице основанието за допускане на обжалването, разяснено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, тъй като ищците не притежават активна легитимация по иска по чл. 108 ЗС. Касационният съд не споделя това становище. Допустимостта на съдебния акт е обусловена от надлежното упражняване на правото на иск – от и срещу надлежни страни, при наличие на положителните процесуални предпоставки и отсъствие на процесуални пречки. Надлежната активна процесуално-правна легитимация произтича от заявените в исковата молба твърдения за притежание на спорното право в патримониума на ищците (каквито в случая са заявени), а съответствието между тези твърдения и действителното правно положение е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на процеса. Ето защо не е налице основание за допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на атакувания акт.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателят е формулирал правен въпрос, с който обуславя искането за допускане до касация в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а именно: ”Децата на преживелия съпруг от последващ брак имат ли качеството на наследници след неговата смърт по отношение на невъзстановените към този момент недвижими имоти, представляващи земеделски земи, внесени в ТКСЗ?”. По отношение на така поставения въпрос не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Наличието на уеднаквена съдебна практика изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По приложението на чл. 9а ЗН е прието ТР № 1 от 04.11.1998 г. по тълк.гр.д.№ 1/1998 г. на ОСГК, като с т. 1 е разяснено, че „последващ съпруг” по смисъла на закона е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации. В мотивите към т. 1 на ТР изрично е уточнено, че разпоредбата на чл. 9а ЗН има действие само за имоти, които са индивидуална собственост на наследодателя и не се прилага, когато се открива наследство на наследник на съпруга-собственик. В случая наследодател-собственик се явява Н. Б. и само по отношение на неговата съпруга е принципно възможно да се изследва наличието или отсъствието на предпоставките за приложение на чл. 9а ЗН, но не и по отношение на съпруга на неговата наследница Р. Н.. Именно до това се свежда формираната от съда решаваща правораздавателна воля, която съответства със задължителната съдебна практика, поради което не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора въпрос.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх. № 154509 от 11.12.2015 г. на [фирма] – [населено място] чрез адвокат И. Б. от АК – Х. против въззивно решение № 6914 от 14.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 12522/2013 г. на Софийски градски съд, ГК, II „в“ състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: