О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
ГР. София, 18.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 21.03.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4041/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. Б. срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №7405/16 г. и по допускане на обжалването. С обжалваното въззивно решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу [фирма], [населено място] по чл.344, ал.1,т.1 и 3 КТ, с които е оспорена законността на дисциплинарното уволнение на ищцата от длъжност „ отговорник на ателие за химическо чистене” в [населено място], извършено със заповед от 3.04.15 г. за нарушения по чл.190, ал.1,т.2,4 и 7 КТ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК.
Намира, че в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС, по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, са решени от въззивния съд следните правни въпроси от значение за спора / смислово групирани от ВКС/:
1. Валидно ли е уведомяването на работника относно искане за писмено обяснение, отправено от работодателя при процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и действително ли е даването на отказ от обяснения, когато работникът е направил изявление на гърба на искането, а не под текста на искането?
2. Била ли е предоставена реална възможност от страна на работодателя на работника да даде обяснения, ако работникът е направил изявление за приемане на друг документ на гърба на искането за писмени обяснения?
3. Може ли да се установи злоупотреба с доверието на работодателя като дисциплинарно нарушение при твърдени парични липси в предприятието на работодателя, без да е доказана по категоричен начин липсата и без да е назначена съдебно – счетоводна или съдебно-икономическа експертиза и при условие, че не е допусната такава по искане на работника, при доказателствена тежест изцяло на работодателя.
Касаторът намира, че от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на чл.280, ал.1,т.3 ГПК са следните два въпроса:
1. Следва ли да се приеме за действително узнаване на искане за даване на писмени обяснения на осн. чл.193 КТ, когато писмените обяснения не са дадени и на празната бяла страница на документа – искане има изявление на работника, засягащо приемане на друг документ? Как се тълкува изявлението на обратната страна на документа за волята на служителя относно искане за писмени обяснения във връзка с налагане на дисциплинарно наказание?
2. Какво е необходимото съдържание на изявлението на работника / писмено в случая/, за да се счете за отказ от даване на обяснения при отправено искане за писмени обяснения в производството по налагане на дисциплинарно наказание?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват:
По въпросите, свързани с изводите на въззивния съд за искани обяснения за нарушението от страна на работодателя по чл.193 КТ преди уволнението и отказа на работника да ги даде: Въззивният съд е приел с препращане към мотивите на първоинстанционния, че обяснения от ищцата във връзка с констатираните нарушения – липса на сума в размер на 5 799 лв., от касата на предприятието, са дадени при откриване на нарушението на 12.02.15 г. След това с писмо от 23.03.15 г. работодателят е поискал писмени обяснения от ищцата във връзка с липсата; като приложение към искането е описан протокол за установяване на липси. На гърба на искането ищцата е посочила писмено, че е получила на 23.03.15 г. анекс 1 към споразумение от 16.02.15 г., сключено между нея и работодателя и съдържащо признание за липсващата сума, която ищцата се задължила да възстанови на работодателя – ответник по иска в 12 месечен срок. Отново на гърба на искането за обяснения е удостоверено връчването му пред двама поименно посочени свидетели на 23.03.15 г. в 10 ч.
В практиката на ВКС, вкл. в посочената от касатора, се приема, че работодателят може да поиска обяснение от служителя за констатираното нарушение устно и незабавно/ р. по гр.д. №7639/13 г. на четвърто г.о. на ВКС/, както е направено и в случая. Първоначални обяснения ищцата е дала при откриване на нарушенията на 12.02.15 г. Впоследствие, за тези нарушения работодателят е поискал отново обяснения от ищцата с писмо от 23.03.15 г. Връчването на документа, с който се искат обяснения, може да се удостовери и със свидетели / р. по гр.д. №1022/11 г. на трето г.о. на ВКС/. В случая връчването на искането за обяснения на ищцата е удостоверено от двама свидетели с посочване на дата и час. Единият от тях е разпитан в съд. заседание и е потвърдил вписаните на гърба на искането обстоятелства по връчването му. Според практиката на ВКС отказ от даване на обяснения по чл.193 КТ е налице, когато от работника са поискани такива с достигнала до него покана и в дадения му достатъчен , разумен срок той не е дал обяснения – арг. от р. по гр.д. №1947/09 г. на трето г.о. и по гр.д. №7639/13 г. на четвърто г.о. на ВКС.
При конкретните данни по делото изводите на въззивния съд за спазване на изискването по чл.193 КТ са съответни на практиката на ВКС по прилагане на закона и не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на обжалването. Наличието на много и последователна практика на ВКС по въпросите, свързани с прилагането на чл.193 КТ изключва осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС. Поставените от касатора въпроси за изпълнение на изискването по чл.193 КТ са непълни – те акцентират върху удостовереното от нея връчване на анекс върху гърба на искането за обяснения, но не отразяват останалите данни по връчването, вкл. удостоверяването му със свидетели, във връзка с което са събрани гласни доказателства. Установените обстоятелства са преценени от първоинстанционния и въззивния съд в целостта им и въз основа на тях, в съответствие с приетото в практиката на ВКС, цитирана по-горе, е формиран извод за изпълнение на задължението на работодателя по чл.193 КТ преди налагане на наказанието.
Във връзка с въпроса за установяване на нарушението „злоупотреба с доверието на работодателя” в случая, също не се установява противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е приел, че ищцата е извършила посоченото в заповедта нарушение по чл.190, ал.1,т.4 КТ – не е изпълнила основното си трудово задължение да отчита пред работодателя постъпилите в касата на ателието парични средства. В нарушение на материално – отчетническите функции на длъжността й ищцата е взела пари от поверената й каса и е допуснала и друга служителка да вземе пари от касата. Неправомерното вземане на пари от касата и размерът на взетите суми се установяват от признанието на ищцата, направено при констатиране на нарушенията и в подписаното между нея и работодателя споразумение от 16.02.15 г. Направен е извод, че извънсъдебните признания на ищцата кореспондират с установеното от св. показания и няма данни върху й да е оказан натиск / както се твърди в исковата молба/ при подписване на признанията. Тези изводи са съответни на практиката на ВКС за подобни случаи – р. по гр.д. №4587/14 г., р. по гр.д. №768/11 г. и р. по гр.д. №280/09 г., всички на четвърто г.о. на ВКС, в които подобно дисциплинарно нарушение е прието за доказано въз основа на направени от работника извънсъдебни признания на неизгодни факти, ценени заедно със събрани писмени доказателства и свидетелски показания, без непременно да е назначавана икономическа експертиза във връзка с нарушението.
Не се установяват основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №7405/16 г. от 31.10.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: