О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№262
[населено място],19.06. 2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1402 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], срещу определение №517 от 11.02.2019г. по в.т.д.№3390/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение от 06.11.2018г. в частта за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че въззивният съд е присъдил на ищеца – въззивник направените в първоинстанционното производство разноски в пълен размер, независимо от факта, че с въззивното решение се променя резултатът само по един от двата обективно съединени иска по чл.135 от ЗЗД. Също изтъква, че би следвало на ищеца да бъде присъдена за първа инстанция само сумата за държавна такса, заплатена за уважения иск по чл.135 от ЗЗД за склад №1, на база данъчната оценка на този имот, която е в размер на 16 437,30 лева. Наред с това поддържа, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението му за прекомерност на адвокатските хонорари, заплатени от ищеца за въззивното производство, като не е съобразил отмяната на разпоредбата на пар.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г., която не допуска намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение под трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата.
Ответникът по жалбата „Лагуна Лукс“ ЕООД изразява становище, че същата е неоснователна. Излага доводи, че въззивният съд е ограничен от произнасянето на първоинстанционния съд по разноските, доколкото то е включено в обективните предели на контролирания съдебен акт. Посочва, че правилно въззивният съд след частичната отмяна на решението е отменил същото и в частта за разноските над Ѕ от присъдената сума, а за останалата част от присъдените разноски /1032,10 лева/ е постановил, че решението следва се счита за влязло в сила като необжалвано. Поддържа, че са недопустими оплакванията на частния жалбоподател за присъждане на разноските в тежест само на един от ответниците, тъй като не са въведени с молбата по чл.248 от ГПК и въззивният съд не се е произнесъл по тях.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
С решение от 02.02.2018г. по гр.дело №5119/15г. на СГС, ТО, VІ – 22 състав, са отхвърлени предявените от „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], срещу „Ейч Ай Джи“ ЕАД, [населено място], и „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на сделката, предмет на нотариален акт №148, том V, рег. №31899, дело №821/09.10.2009г. на нотариус И. Д., вписан под акт №154, том. 124, дело №27306/2009г. на Служба по вписванията – [населено място] по отношение на гаражна клетка №4, находяща се на втори сутерен секция 7, кота – 6,90 метра, със застроена площ от 26,50 кв.м. и гаражна клетка №71, на първи сутерен, секция 3, кота – 4,30 метра със заострена площ от 19,48 кв. м., като погасен по давност, както и иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на сделката, предмет на нотариален акт № 66 том І, рег.№ 2478 , дело №56/13.02.2012г. на нотариус И. Д., вписан под акт №166, том.VII, рег.№1608, вх. рег. №4370/13.02.2012г., дело №27306/2009г. на Служба по вписванията – по отношение на склад №1, находящ се в жилищна сграда, построена в [населено място], Столична община, Район “Студентски град“, с адрес бул. „Симеоновско шосе“ №1, секция 7, на втори сутерен, кота -6,90 метра със застроена площ от 14,23 кв.м., като неоснователен. Със същото решение ищецът е осъден да заплати на втория ответник направените по делото разноски в размер на 2 064,20 лева.
С решение №2472 от 13.04.2017г. по гр.д. №13703/2016г. на Софийски градски съд, ГО, ІІІ Б въззивен състав, е отменил решение от 02.02.2018 г. по гр.дело № 5119/15 г. на СГС , ТО, VІ – 22 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.135 от ЗЗД, предявен от „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], срещу „Ейч Ай Джи“ ЕАД, [населено място], и „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], за обявяване на относително недействителна спрямо ищеца на сделката, предмет на нотариален акт № 66 том І, рег.№ 2478, дело №56/13.02.2012г. на нотариус И. Д., вписан под акт №166, том.VII, рег.№1608, вх. рег. №4370/13.02.2012г., дело №27306/2009г. на Служба по вписванията – по отношение на склад №1, находящ се в жилищна сграда, построена в [населено място], Столична община, Район “Студентски град“, с адрес бул. „Симеоновско шосе“ №1, секция 7, на втори сутерен, кота – 6,90 метра със застроена площ от 14,23 кв.м., като неоснователен, както и в частта, в която „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на разликата над 1 032,10 лева до 2054,20 лева и вместо това е прогласил за относително недействителна спрямо „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], сделката, сключена между „Ейч Ай Джи“ ЕАД, [населено място], и „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], по нотариален акт № 66 том І, рег.№ 2478, дело №56/13.02.2012г. на нотариус И. Д., вписан под акт №166, том.VII, рег.№1608, вх. рег.№4370/13.02.2012г., дело №27306/2009г. на Служба по вписванията – по отношение на склад №1, находящ се в жилищна сграда, построена в [населено място], Столична община, Район “Студентски град“, с адрес бул. „Симеоновско шосе“ №1, секция 7, на втори сутерен, кота – 6,90 метра със застроена площ от 14,23 кв.м. Със същото решение „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], e осъдено да заплати на „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 2728,75 лева и направените за водене на първоинстанционното производство разноски в размер на 3 511 лева, съразмерно с уважената част от иска.
В останалата необжалвана част решението на СГС е влязло в законна сила.
В срока по чл.248 ал.1 от ГПК частният жалбоподател „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД – ответник в производството е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, като присъдените на „Лагуна Груп“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение бъдат намалени пропорционално на уважената част от иска. Също е изтъкнал, че следва да бъде присъдена държавна такса за първоинстанционното производство само за склад №1 на база данъчната оценка, която е в размер на 16 437,30 лева. Направил е и възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар за въззивната инстанция в размер на 2400 лева, с оглед на обстоятелството, че предмет на въззивното обжалване е само решението по иска по чл.135 от ЗЗД за склад №1.
С обжалваното определение №517 от 11.02.2019г. по в.т.д.№3390/2018г. Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, е оставил без уважение молбата, като е изтъкнал, че присъдените в полза на ищеца разноски за първоинстанционното производство са определени съразмерно с уважената част на исковете – в размер на Ѕ от направените разноски, а тези за водене на въззивното производствоство следва да бъдат присъдени в пълен размер. Намерил е за неоснователно възражението на молителя за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за водене на въззивното производство, като е изтъкнал, че същото не надвишава трикратния минимален размер, установен с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е неправилно. При определяне на размера на дължимите на въззивния жалбоподател разноски за първоинстанционното производство, вместо да разделя уговореното възнаграждение на две според броя на предявените искове и за всяка от получените равни по размер суми да преценява изхода на производството по всеки един от исковете, въззивният съд е следвало да вземе предвид съотношението между общата цена на обективно кумулативно съединените искове /сборът от цената на тези искове дава паричната оценка на предмета на делото/, и размера на уважената част от предявените искове. В случая общата цена на предявените от ищеца искове, определена по реда на чл.69 ал.1 т.4 от ГПК възлиза на 56 027 лева, а цената на уважения иск възлиза на 16 437,30 лева. Поради това на ищеца се дължи сумата от 563,28 лева, съставляваща 16 437,30/56 027 части от общия размер на разноските за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство /1920 лева/, както и сумата от 656 лева – заплатена държавна такса по уважения иск или общо 1219 лева.
Доколкото първоинстанционното решение е отменено изцяло в обжалваната част, направените от ищеца „Лагуна Лукс“ ЕООД във въззивното производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение се дължат изцяло. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател за прекомерност на присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение за въззивното производство. Същото е в размер на 2400 лева, близък до двукратния размер на минималното възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г., което възлиза на 1022 лева. Определеният размер на възнаграждението съответства на правната сложност на спора и извършените от процесуалния представител на ищеца – въззивник адв. Д., състоящи се в изготвяне на въззивна жалба и писмена защита, както и явяване в открито съдебно заседание.
Не следва да се обсъждат доводите в частната жалба относно това, че само единият от ответниците е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски. Жалбоподателят не е направил искане в молбата по чл.248 от ГПК за разпределяне на следващите се на ищеца разноски между него и другия ответник, а само за намаляване на техния размер, поради което и правилно въззивният съд разглеждайки молбата по чл.248 от ГПК се е произнесъл само по искането, с което е сезиран.
Предвид изложеното обжалваното определение по чл.248 от ГПК на Софийски апелативен съд следва да бъде отменено, като вместо това бъде изменено постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение, като същото бъде отменено в частта, с която „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД е осъдено да заплати на „Лагуна Лукс“ ЕООД, разноски за първоинстанционното производство над размера от 1219 лева до присъдения размер от 3511 лева.
Воден от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение №517 от 11.02.2019г. по в.т.д.№3390/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, с което е оставена без уважение молбата на „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 06.11.2018г. в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №2573 от 06.11.2018г. по т.д.№3390/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав, в частта за разноските, като ОТМЕНЯ същото в частта, с която „Хинчовски Инженеринг Груп“ ЕООД, [населено място], е осъдено да заплати на „Лагуна Лукс“ ЕООД, [населено място], разноски за първоинстанционното производство над размера от 1219 лева /хиляда двеста и деветнадесет лева/ до присъдения размер от 3511 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.