3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място] 02.03. 2011 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №1091 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Районна прокуратура –[населено място], срещу решение от 11.05.2010г., постановено по гр.д.№153/2010г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решение от 12.02.2010г. по гр.д.№1811/2009г. на Видински районен съд, за уважаване на предявените от Й. Д. В. срещу Районна прокуратура –[населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Й. Д. В. не взема становище.
Касационната жалба е подадена е в срока по чл.283 от ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Й. Д. В. срещу Районна прокуратура –[населено място] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението, извършено със заповед №8/06.08.2009г. на административния ръководител на РП-К.; за възстановяване на В. на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар” и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ.
Въззивният съд е приел уволнението за незаконно поради неспазване на предварителната закрила при уволнение по чл.333, ал.2 от КТ – не е поискано и не е дадено мнението на Т. за уволнението на служителката, страдаща от болест диабет.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, се позовава на противоречие между въззивното решение и решение №503 от 22.03.2001г. по гр.д.№1514/2000г. на ВКС, ІІІг.о. относно моментът, към който се преценява дали е осъществена предварителната закрила по чл.333 от КТ при уволнение. Релевираният от касатора правен въпрос не е разрешен с обжалваното въззивно решение и не е стоял за разрешаване, тъй като по делото е установено, че въобще не е взето мнението на Т. за уволнението на служителката. Цитираните от касатора решение на Районен съд –[населено място] и на Софийски окръжен съд няма данни да са влезли в сила, а отделно по тях е било установено, че работодателят е взел мнението на Т. за конкретното уволнение, докато в разглеждания случай не е установено вземане мнението на Т., за да стои за разрешаване въпросът дали това е извършено своевременно. С отговора на исковата молба работодателят не е изложил твърдения и не е ангажирал доказателства, че е взел мнението на Т. за уволнението на служителката. В последствие работодателят е поддържал, че е взел мнението на Т., но не е ангажирал доказателства, нито е изложил доводи това да се дължи на допуснато нарушение на съдобпроизводствените правила. Такива оплаквания не се съдържат и в касационната жалба.
С оглед изложеното не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.05.2010г., постановено по гр.д.№153/2010г. на Видински окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: