1
Р Е Ш Е Н И Е
N 262
гр. София 02.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря В.Петрова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2647/ 2013 г. по описа на ВКС, гражданска колегия , за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] , [населено място],[жк], приподписана от адв.Н.Ж. против въззивното решение на Софийския апелативен съд № 1074 от 22.06.2012г. по гр.д.№ 4557/2011г.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК и е приета за допустима с определението по чл.288 ГПК за допускане на касационното обжалване .
Доводите на касатора са за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради неточно приложение на закона, необоснованост и нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Неговата теза в отговора на касационната жалба е, че заведеният иск по чл.108 ЗС е в логиката и духа на описаната в З. процедура за установяване правото на собственост при спор относно материалното право, защото след приключване на спора за собствеността, би могла да стартира процедурата по изменение на кадастралните планове. По същество се поддържа, че решението е правилно, тъй като въззивният съд е обсъдил цялостно събраните доказателствата и е направил обосновани и законосъобразни правни изводи.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос дали е допустимо решение, с което се уважава иск за собственост на реална част от имот, който се намира в територията на действащ регулационен /подробен устройствен/ план и трябва ли предварително да бъде проведен специалният иск по чл. 53 ал.2 З..
Настоящият състав възприема практиката на ВКС, по чл.290 ГПК – тълкувателната част на решение № 81 по гр.д.№ 437/2010г. , и на решение 401 по гр.д.№ 510/2009г. на ВКС, І г.о., с които се приема, че е недопустимо да се защитава правото на собственост с ревандикационен иск за връщане на реална част от урегулиран поземлен имот , включена погрешно в границите на друг урегулиран имот, преди да бъде проведен успешно иска по чл.53 ал.2 З. по следните съображения:
Кадастърът по легалното определение на чл. 2 З. представлява съвкупност от основни данни за границите на териториите; местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти. Данните се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри, които се одобряват със заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – чл. 49 ал.1 З.. Значението на данните в кадастъра е информационно , те отразяват, а не създават правото на собственост, но същевременно влязлата в сила кадастрална карта определя пространствения обхват на собствеността и неин обект става съответната кадастрална единица. Затова чл.53 ал.2 З. предвижда непълнотите или грешките в основните данни от кадастралната карта и кадастралните регистри да се допълват или поправят по молба на заинтересуваното лице по административен ред, а когато са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. С иска по чл.53 ал.2 З. правото на собственост се установява към минал момент / решение №867 от 20.11.2009 г. на ВКС, I г. о. по гр. д. № 5397/2008 г./, след установяването на правата на спорещите страни по съдебен ред, те се отразяват в кадастъра.
Одобряването на кадастъра може да бъде последвано от влизане в сила на устройствен план. Съгласно чл.14 ал.5 ЗУТ в урегулираните с подробен устройствен план поземлени имоти, регулационните линии стават граници на имотите, когато планът е приложен по отношение на регулацията. Собствеността върху имота в границите на кадастъра не се губи, защото регулацията при действието на ЗУТ няма пряко отчуждително действие, но когато искът за собственост към настоящия момент, включително и осъдителният иск по чл.108 ЗС се предявява за имот , намиращ се в урегулирана територия, той следва да е нанесен на плана. Освен в случаите на отпадане на действието на предходната регулация, предвидено в § 8 ПЗР ЗУТ, при спор за собственост за реална част от урегулиран имот, за който е допусната грешка в кадастралната карта, първо трябва да се проведе искът по чл.53 ал.2 З. – решение № 194 по гр.д.№ 1101/2010г. на ВКС, І г.о.
По основателността на касационната жалба .
Софийският апелативен съд Търговско отделение, 5-ти състав е отменил решението на Софийския градски съд, Търговско отделение, VІ-11 състав № 1000 от 30.08.2011г. по т.д.№ 521/2010г. и е осъдил З. [фирма] да предаде на [фирма] на основание чл.108 ЗС владението на поземлен имот № 44 по кадастрален лист Б-8-9Б и Б-8-9 Г по плана на [населено място], Н. „К. І част” целият от 6000 кв.м. както и на тридесет броя къщички всяка от 45 кв.м., разположени върху този терен.
Както се посочи в изложението по чл.291 ГПК , с иска за собственост се цели признаване на вещни права и защита на собствеността към настоящия момент, а предмет на иска по чл.53 ал.2 З. е установяване на правото на собственост към момента на одобряване на кадастралната карта , за да бъдат отстранени допуснатите в нея непълноти и грешки, свързани със спор за материално право. Когато ищецът твърди, че правото му на собственост е нарушено и предявява иск за предаване на отнето владение, той трябва да индивидуализира спорния имот по актуалния му устройствен статут – ако е извън регулация – с посочване на неговите граници, местност и землище, в което се намира, ако е заснет на кадастрална карта – с идентификаторът по чл.26 ал.2 З., ако имотът попада в район с влязъл в сила подробен устройствен план – според заснемането му по този план. Дори и след успешното провеждане на иска по чл.53 ал.2 З. , за да бъде годен обект на вещноправна защита, имотът следва да бъде нанесен в кадастралната карта с действителните си граници, а когато се намира в урегулирана територия, следва да е нанесен по плана и да се индивидуализира с регулационните данни. Предявяването на ревандикационен иск за имот, който не е заснет на кадастралния план със самостоятелен идентификатор и е част урегулиран с подробен устройствен план имот на друг собственик, е недопустимо. Не е допустимо също така ревандикационният иск да съдържа петитум за установяване на правото на собственост по отменен план. Затова при противоречие между обстоятелствената част на исковата молба и петитума, съдът трябва да даде указания на ищеца да ги отстрани, за да може да определи правното основание на иска.
Твърденията на ищеца [фирма] в исковата молба по настоящото дело са, че е собственик на недвижим имот с площ от 6 дка и разположени върху него 30 броя къщички в С., район К., площадка на З., който се владее без основание от ответника З. [фирма]. Като основание за придобиване на собствеността ищецът посочва правоприемство от [фирма] с държавно имущество, преобразувано в [фирма] и последващото му вливане в [фирма]. Ищецът твърди, че след проверка на архивите на влятото дружество установил записването на имота в неговия баланс. Ответникът бил уведомен, че ще бъдат предприети действия за ограждане на имота и следва да бъде предоставено съответно право на преминаване през главния портал на площадката на З., но изпълнителният директор на дружеството им отговорил, че , достъп не може да бъде осигурен поради непредставяне на акт за собственост и скица на имота.
В отговора на исковата молба ответникът [фирма] е оспорил собствеността на ищеца с довод, че вливането на едно търговско дружество в друго не е оригинерен способ за придобиване на вещни права , оспорени са и правата на [фирма] “ по универсално правоприемство . Изрично е направено възражение, че имотът не е индивидуализиран в достатъчна степен, което затруднява защитата на ответника , защото скиците от неодобрен кадастрален план не индивидуализира имота по граници. Същевременно ответникът е заявил свое право на собственост на целият терен от 187 дка към момента на учредяването на З. [фирма] , включващ и процесните 6 дка с постройките.
След тези възражения в отговора на исковата молба, Софийският градски съд с определението от 16.07.2010г. по гр.д.№ 521/2010г. е дал изрични указания на ищеца да уточни петитума като индивидулизира със своите граници и точно местонахождение имота, за който претендира, че е собственик, изрично да посочи дали се намира в регулация или извън регулация, както и да индивидуализира къщичките в мястото върху спорния терен от 6000 кв.м.
Ищецът е депозирал молба , от съдържанието на която следва извод, че се претендира право на собственост на имот към минал момент, като са описани граници на имот , идентичен с имот № 44 кадастрален лист Б-8-9-Б и Б-8-9Г , съобразно забележката на представената от ответника скица от 08.02.2006г. и изрично е посочено, че имотът се намира извън регулация. При това уточнение предвид изложените съображения за разликата между иска за собственост и иска , свързан с оспорване на данните по кадастралната карта, въззивният съд неправилно е квалифицирал иска по чл.108 ЗС вместо по чл.53 ал.2 З. относно установителната му част. Като постановено при неправилна квалификация на предявения иск, решението на въззивния съд следва да се отмени на основание чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Не се налага извършване на нови процесуални действия, защото и пред първоинстанционния и пред въззивния съд предмет на установяване е собствеността на имота съобразно заснемането по отменения кадастрален план и местоположението на така заснетия имот в рамките на действащия регулационен план , за което са събирани доказателства , включително и техническа експертиза. Ето защо спорът следва да се реши по същество от настоящата инстанция по отношение на установителната претенция, за която искът е надлежно предявен, а в осъдителната част производството следва да се прекрати като недопустимо.
В. съд е приел с оглед твърденията в исковата молба, че правото на собственост на ищеца е обусловено от три предпоставки: принадлежност на имота към патримониума на преобразуваното дружество [фирма] , включването на имота в капитала на [фирма] като едно от преобразуващите се дружества и правоприемство чрез вливане в [фирма] .
Изследвайки всяка една от тези предпоставки поотделно, съдът е установил следното от фактическа страна : 1. имотът е включен в капитала на [фирма] на основание чл.1 ал.1 от ПМС 201 от 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия /ДВ 93/1993г. / щом като е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразуваната държавна фирма „Метални конструкции“ съгласно акт за държавна собственост № 4013 от 15.01.1995г. и „З. К.“ не е имало самостоятелна правосубектност, а е съставлявало поделение на ДФ“Метални конструкции“. 2. при преобразуването на [фирма] съобразно утвърдения от министъра разделителен протокол, З. [фирма] не е приело в активите си от поделението на [фирма] – З. „К.“ земя шест декара и 30 броя къщички като дълготраен материален актив.
Правните изводи на съда са, че процедурата по чл.72 и 73 ТЗ за придобиването на собствеността не е била приложима, защото едноличните търговски дружества с държавно участие се преобразуват и прекратяват с решение на Министерския съвет или министрите съобразно отрасловата им компетентност като съответното решение или заповед замества решението за преобразуване на общото събрание на дружеството по чл.262 ТЗ ДВ бр.48/1991г. Затова собственик на спорния имот е бил [фирма] 3. Настъпило е общо правоприемство между това дружество и [фирма] съобразно решението за преобразуване на Софийския градски съд № 30 от 25.04.2007г. по ф.д. № 146661/1990г.
При тези мотиви са неоснователни доводите на касатора , че не са обсъдени доказателствата в тяхната цялост и не е извършена самостоятелна преценка на съдебнотехническите експертизи. Съдът е съобразил техните констатации на стр. 6 от мотивите и е взел предвид установените от тях релевантни за спора факти. Отразяването или неотразяването в баланса на търговското дружество на определено имущество не може да има вещноправни последици, защото собствеността на основание чл.77 ЗС се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, а счетоводните записвания не са такъв способ. Те биха имали значение на косвено доказателство в хипотезата на чл.17а З. /отм./ за установяване , че определено имущество е било предоставено за оперативно управление на държавно предприятие , за да се придобие от търговското дружество, в което е преобразувано, но не може единствено поради липса на записване в баланса на дружеството на определен имот след преобразуването, да се отрече собствеността върху него.
Неоснователни са и доводите за необоснованост на изводите на съда относно датата на съставянето на разделителния протокол между [фирма] и З. [фирма], по силата на който преобразуваното дружество [фирма] е придобило дълготрайни материални активи от баланса на З. „К.“ – поделение на [фирма] с изключение на земя от 6 дка по приложена скица и 30 броя къщички по приложена скица. Съдът е основал решаващите си изводи на одобряването на разделителния протокол от министъра на регионалното развитие и строителството, с резолюция на самия протокол и изрично отбелязване, че се одобрява основния капитал, подлежащ на регистрация на З. „К.“ – дъщерно АД. Разпореждането на Министерския съвет или заповедта на ресорния министър по чл.17 З. /отм./ за образуване на еднолично дружество с държавно имущество е административен акт с вещноправни последици по отношение на предоставения капитал. Следователно решаваща е волята на органа на преобразуване – министъра, който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала. В случая в приложение № 2 към заповедта № РД-ТД-37 от 07.10.1996г. относно отделянето на акционерни дружества с държавно имущество като дъщерни , в които [фирма] има акционерно участие, изрично е посочено, че дъщерно дружество [фирма] включва съответна част от активите и пасивите на [фирма] по баланса към 31.12.1995г. съгласно разделителен протокол, утвърден от Министъра на териториалното развитие и строителството и на точно това условие отговаря представения разделителен протокол. Липсата на дата на протокола не води до извод, че е съставен след акта на преобразуването след като и в заповедта на министъра на териториалното развитие и строителството и в решението на съда за регистриране на З. [фирма] е посочено, че капиталът на дружеството е 134 982 000 лв. и то поема активите и пасивите по баланса съобразно разделителен протокол, самият протокол също е одобрен от министъра с цел определяне на капитала, подлежащ на регистрация на акционерното дружество. Липсват данни по делото, а и твърдения на страните, че е имало друг разделителен протокол, без отделянето на спорния терен от имуществото на З. „К.”, въз основа на който е извършена регистрацията на преобразуваното дружество. Ето защо Софийският апелативен съд законосъобразно и обосновано е приел, че [фирма] е бил собственик на имот пл.№ 44 към момента на заснемането му по неодобрената кадастрална карта. Според заключението на вещото лице за имота от 187 дка по акта за държавна собственост № 4013 от 15.01.1995г. обхващащ предоставения за оперативно управление терен на З. „К.” към [фирма], преди образуването през 1996г. на З. [фирма] като дъщерно дружество на [фирма], са отредени поземлен имот 68134.8275.2 с площ от 162 909 кв.м. /скица №3/ и имот 68134.8275.550 с площ от 24 091 кв.м. /скица №4/ , които включват и терена от 6 дка с построените върху него сгради , придобити по силата на преобразуването от [фирма]. В това се състои грешката в кадастралния план, която налага разрешаването на спора за собственост по реда на чл.53 ал.2 З. като предпоставка за отстраняването й. С оглед на променената правна квалификация решението следва да се отмени и да се признае за установено на основание чл.53 ал.2 З., че З. [фирма] е собственик на имот пл.№ 44 по неодобрен кадастрален лист № Б-8-9-Б и Б-8-9-Г Н. К., І част, представляващ реална част от поземлен 68134.8275.550 /стар номер 000213 / от действащата кадастрална карта на [населено място], район „К.” м.”З. К.” м.[жк].
Поради частичната основателност на касационната жалба разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение на Софийския апелативен съд, търговско отделение, пети състав № 1074 от 22.06.2012г. по гр.д.№ 4557/2011г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.53 ал.2 З. по отношение на [фирма] , [населено място],[жк], че [фирма] [населено място], е собственик на имот от 6 000 кв.м. и сградите в него, идентичен с имот № 44 по кадастрален лист № Б-8-9-Б и Б-8-9-Г Н. К., І част, заснет като реална част от имот 68134.8275.550 по действащата кадастрална карта.
Прекратява производството по искането за осъждане на З. [фирма] да предаде владението на този имот.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: