6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 20.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 5318 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д., представлявана от м. на р. р. и б., чрез К. Б. – о. у.на област с а. ц. В., приподписана от юрисконсулт Ж. К., против решение № 10 от 16 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 539 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г., с което е потвърдено решение № 74 от 16 януари 2011 г., постановено по гр.д. № 2564 по описа на окръжния съд в гр. Варна за 2010 г. за обявяване за окончателен сключеният между ПП „Б. с. п.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от С. Д. С., и Д., представлявана от м. на р. р. и б., представлявана от о. у. на О. В., договор за прехвърляне на Д. собствеността върху два самостоятелни обекта в жилищна сграда срещу собствен на Държавата поземлен имот и изградена върху него двуетажна сграда, и в полза на Б. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа недопустимост на предявения иск и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи се, че разрешението на съда е в нарушение на § 18, ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, тъй като започнатите до влизането в сила на закона производства по чл. 45 от Закона за държавната собственост следва да се довършат по досегашния ред до 1 март 2009 г., като в тази връзка съдът неправилно приема, че заповедта на областния управител не приключва това производство. Процедурата по замяна се „довършва” със сключването на договор, какъвто няма, а предпоставките за сключването на окончателен договор се изследват от съда към момента на постановяване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Съдът не е се е произнесъл по възраженията на касатора срещу заповедта на областния управител, както и срещу различния предмет, за който договорът е обявен за окончателен. Не е обсъдено и възражението за липса на решение на И. б. на В. с. на Б. или на И. б. на Н. с. на Б. за представителната власт на С. С. да извършва действия по придобиването на имущество, разходването на средства и разпореждането с имущество, както и да упълномощава председателя на Градския съвет да извършва такива действия. В решението на съда не са възпроизведени клаузите на предварителния договор, ако такъв има. Не са обсъдени възраженията за нарушения на процедурата за извършване на разпоредителна сделка чрез замяна съгласно действащите вътрешни правила на О. а. В.. Нарушени са и правилата на Правилника за организацията и действията на комисията по чл. 74 ППЗДС – в състава на комисията не е участвал икономист, а заседанията са председателствани от член на ПП „Б.”, а е лице, което е подписало декларация, че не е свързано с политическа партия и че няма интерес от сключването на сделката, протоколите не са подписани от определени лица. Имотът на държавата не е включен в списъка с имоти, определени за замяна и не е провеждана процедура по чл. 19-23 от Вътрешните правила при разпореждане с имоти – частна държавна собственост, предложените от ответника имоти не са собственост на ПП „Б.”, комисията приема предложените недвижими имоти и пазарните им оценки, а не отстъпено право на строеж. Ограниченото вещно право ответникът придобива в деня, в който от МРРБ е дадено съгласие за извършване на сделката, нарушен е чл. 71, ал. 1 ЗДС. Сочи се, че в заповедта на областния управител има задължения, които не могат едностранно да се вменят на ответника. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено от съда извън рамките на неговата компетентност и по недопустим иск, а при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК следва да се даде отговор на въпросите: представлява ли заповедта за определяне на заменител предварителен договор, който съдържа насрещни съвпадащи волеизявления на двете страни по сделката и при неподписването на договора за замяна може ли съдът да приеме, че е налице предварителен договор, който да обяви за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, или се касае за незавършен фактически състав (сочат се две влезли в сила решения на въззивни съдилища, невлязло в сила решение на въззивен съд и определение по чл. 288 ГПК, последните от които не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК); към кой момент следва да се приеме, че е довършено производството по замяна на имоти – държавна собственост по смисъла на § 18, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 10/2009 г., изм., бр. 25/2012 г.) – към момента на издаване на заповедта за извършване на замяна или към момента на сключването на договора за замяна, респективно към кой от тези два момента следва да се извърши преценка за наличие на законови пречки за сключване на договора (сочат се решения на ВКС и ВС по отменения ГПК).
Ответникът П. п. „Б. с. п.”, със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявана от председателя С. Д. С., чрез процесуалния си представител адв. Б. Г., в отговор на касационната жалба излага доводи за липсата на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема, че е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за замяна на недвижими имоти, сключен чрез осъществяване на сложен фактически състав, съдържащ в себе си гражданскоправни и административни елементи – молба от ищеца, решение на съответната комисия за откриване на процедура за замяна на имот, внасяне на депозит от ищеца за извършване на оценка и предложение за имоти за замяна, приемане на оценката на държавния имот и е възложена оценката на предложените за замяна имоти, приемане на оценките с определяне разликата в цените от 10800 лева да се внесе в полза на Д., изпращане на преписката за съгласуване от М. на р. р. и б., даване на съгласие на министъра, заповед на областния управител за извършване на замяната. Посочено е, че независимо от изпълняване на задълженията по последната заповед от страна на ищеца, до сключване на договор за замяна не се е стигнало поради отказ на М. на р. р. и б., основан на § 18 ПЗР ЗСПЗЗ. Отношенията между страните са се развили до етапа на предварителен договор, но освен общото изискване за съвпадане на насрещните волеизявления на договарящите относно съществените елементи на сделката, е необходимо да са спазени и особените изисквания на закона. При тълкуването на чл. 45, ал. 1 ЗДС в приложимата му редакция се приема, че сделката се сключва след спазване на процедурата, подробно регламентирана в чл. 61-69 ППЗДС, въз основа на заповед на областния управител, като с издаването й се завършва сложният фактически състав на замяната, а сключването на договор е последващо действие, уреждащо гражданскоправните последици от заповедта, като именно в посочения смисъл заповедта има характер на предварителен договор и съдържа съществените елементи на сделката и волеизявлението на компетентния държавен орган за сключването й. При тълкуването на § 18 ПЗР ЗСПЗЗ се приема, че ал. 2 на текста определя началния момент на процедурата по извършване на замяната, но не и крайния й момент, а процедурата по чл. 45, ал. 3 ЗДС приключва със заповедта на областния управител, издадена въз основа на съгласието на министъра на регионалното развитие и благоустройството – заповедта е издадена преди 1 март 2009 г. и има за своя единствена законна последица сключването на окончателен договор.
На първо място следва да се даде отговор на твърденията на касатора за недопустимост на обжалваното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че решението е недопустимо, тъй като е постановено от съда извън рамките на неговата компетентност и по недопустим иск. Тезата на касатора не може да бъде споделена.
Какъв е характерът заповедта на административния орган във връзка с разпореждането с държавни имоти – дали тя е или не е, и има ли характеристика на договор, сключен от равнопоставени субекти и изразяваща съвпадащата им насрещна воля по цената на сделката, няма отношение към наличието на положителните процесуални предпоставки, респективно – към наличието на отрицателни такива, за предявяването на иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Освен това тълкуването на § 18, ал. 1 и 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от 2009 г. във връзка с производствата по чл. 45 ЗДС има отношение към основателността на предявения иск, а не към неговата допустимост, дори и да се приема, че срокът по ал. 1 на § 18 определя преклузивен срок за довършване на съответната процедура. Самият касатор в жалбата поддържа фактически тази хипотеза – сочи се изрично, че при сключване на договор за замяна в противоречие на чл. 45, ал. 1 и 2 ЗДС, същият ще е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. На следващо място, дори и с първоинстанционното решение да е бил обявен за окончателен договор с предмет, различен от предмета на заповедта за замяна, липсват основания да се приеме недопустимост на съдебния акт, а необходимостта от заплащането на съответната цена, както е посочено – на цената на правото на строеж, е предмет на други облигационни отношения. Накрая, дали председателят на партията е имал съответните пълномощия за вземане на решения по имуществени и стопански въпроси, отново няма отношение към допустимостта на предявения иск. Следва още да се отбележи, че касаторът не е определил на каква база твърди, че решението е постановено от съда извън рамките на неговата компетентност. Предвид цената на предявения иск и местонахождението на имотите, искът е разгледан от надлежните съдилища.
К. съд приема, че поставените касатора въпроси не обосновават допускане на касационното обжалване.
Първият въпрос е свързан с характера на заповедта за определяне на имоти за замяна – дали тя съдържа насрещни съвпадащи волеизявления на двете страни по сделката, за да се определи за предварителен договор. Точните съображения на въззивния съд са други, а касаторът е посочил част от мотив на въззивния съд, изолиран от контекста му. Съдът приема, че с издаването на заповедта на областния управител на 27 февруари 2009 г. е завършен сложният фактически състав на замяната, като сключването на договора е последващо действие, уреждащо гражданскоправните последици на заповедта, като в този контекст именно е посочено, че тя има характера на предварителен договор, тъй като съдържа в себе си всички съществени елементи на сделката. Следователно, относимият правен въпрос в случая би бил при сделки с недвижими имоти със сложен фактически състав, част от които е изявление на държавен орган, необходимо ли е след него да бъде оформено отделно изрично писмено съгласие между страните по сделката, за да се приеме, че е между страните е налице предварителен договор за разпореждане с недвижимия имот. Липсата на поставен правен въпрос, съгласно разясненията, дадени от ОСГТК в ТР № 1 по тълк.д. № 1/2009 г., т. 1, не дава възможност да се допусне касационното обжалване по обусловил изхода на спора, но непосочен от касатора въпрос. Предвид изложеното, преценката на представената съдебна практика не е необходима.
По втория поставен въпрос от представените съдебни решения (решение № 1410 по гр.д. № 6191/2007 г., V г.о, решение № 971 по гр.д. № 7727/1960 г., ІV г.о и решение № 1430 по гр.д. № 3096/1955 г., ІV г.о.), а и от неколебаещата се съдебна практика, отговорът е явен – преценката се извършва към момента на постановяването на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, предвид облигационното действие на предварителния договор и ефекта на решението на съда по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Но в конкретния случай изводите на съда почиват на друго съждение. Съдът е тълкувал § 18, ал. 1 и по-конкретно ал. 2 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ от 2009 г. и е приел, че тълкуването на тези текстове в синхрон с чл. 45 ЗДС води до извода за приключване на процедурата за замяна именно със заповедта на областния управител. Отново, независимо от обективната вярност или невярност на даденото от въззивния съд разрешение, липсата на правен въпрос по това, обусловило изхода на спора, разрешение на въззивния съд, препятства допускането на касационното обжалване.
В заключение, тъй като не е поставен правен въпрос по обусловило изхода на спора разрешение на въззивния съд, касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10 от 16 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 539 по описа на апелативния съд в гр. Варна за 2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: