Определение №262 от 21.2.2013 по гр. дело №1005/1005 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 262

София, 21. февруари 2013 г.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести февруари две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1005 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Пловдивския окръжен съд от 06.06.2011 г. по гр.д. № 582/2011, с което е потвърдено решението на Пловдивския районен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 1687/2006, с което е уважен предявеният иск за обявяване на недействителността на договор за покупко-продажба по чл. 135 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът [фирма], С. , представляван от адв. Х. Ч. – В. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С молба от 30.01.20013 г. касаторът, представляван от адв. Г. К. от САК сочи и други правни въпроси, обуславящи решението по делото, като обосновава значението им за уеднаквяването на съдебната практика и развитието на правото, които не следва да бъдат обсъждани, тъй като молбата е постъпила след изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на касационната жалба, даден с разпореждането от 01.08.2011 г.
Ответницата по жалбата В. Н. Б. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че сключеният от ликвидаторите на [фирма], С. и ответното дружество договор за продажба на магазин по занижена цена уврежда ищцата, като една от наследниците на принципала, тъй като осуетява получаването на ликвидационен дял от имуществото на прекратеното дружество.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя решението по делото, но той не е разрешен в противоречие със съществуваща задължителна практика на Върховния касационен съд и не се разрешава противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че за да формира вътрешното си убеждение (вж. решение № 554/08.02.2012, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1163/2010), съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани (вж. решение № 127/05.04.11, ВКС, ІV ГО по гр.д. № 1321/2009).
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд от 06.06.2011 г. по гр.д. № 582/2011.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top