3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 97
гр. София, 22.05.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 97 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от адв. С., срещу разпореждане от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 5512014г. на Окръжен съд Добрич, с което е върната подадена от него касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 327 от 09.10.2014г.
Частният жалбоподател поддържа, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният евентуален иск по чл.537, ал.2 ГПК е неоценяем и спрямо решенията по такива искове не намират приложение разпоредбите на чл.280, ал.2 ГПК. Поради това моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба.
Ответникът И. Г. В. оспорва частната жалба. Поддържа, че разглеждането на евентуалния иск поради несбъдване на вътрешно процесуално условие за предявяването му – уважаването на главния иск по чл.124 ГПК, заличава с обратна сила последиците от предявяването му. Излага съображения за липса на правен интерес за частния жалбоподател от предявяване на иск за заличаване на вписването на развалянето на арендния договор. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното разпореждане от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 551/2014г. на Добрички окръжен съд, Гражданско отделение е върната касационна жалба с вх. № 7329/13.11.2014г. от [фирма], [населено място] срещу постановеното по делото решение № 327 от 09.10.2014г.. Съдът е констатирал, че обжалваното въззивно решение е постановено по предявен от жалбоподателя иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото и за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК на вписване на едностранно прекратяване на арендния договор между тях. Посочил е, че в исковата молба цената на иска за установяване съществуването на арендното правоотношение е посочена в размер на 3000 лева и въпрос за нейния размер не е повдиган по реда на чл.70 ГПК и същата не е увеличавана. С оглед на това е приел, че съгласно чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. Изложил е и съображения, че искането за отмяна по чл.537, ал.2 ГПК няма самостоятелно значение и не подлежи на самостоятелно обжалване при положение, че главният иск е изключен от касационен контрол.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Въззивното решение е постановено по предявен от [фирма] против И. Г. В. иск за установяване съществуването на арендно правоотношение между страните по делото и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на извършеното под № 104, том 3, вх.рег. № 1547/23.04.2013г. на Служба по вписванията – Ген. Т. вписване на молба за прекратяване на договор за аренда.
Съгласно императивната разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по дела с цена на иска до 5 000 лева – за граждански дела, и до 10 000 лева – за търговски дела. В настоящия случай съдът е сезиран с установителен иск за съществуване на правоотношение по сключен между страните аренден договор, чиято цена, посочена в исковата молба и определена съгласно чл.69 ГПК, е 3 000 лева, т.е. под предвидения минимален размер за допустимост на касационно обжалване. Поради това решението по така предявения иск не подлежи на касационно обжалване. Защитата по чл.537, ал.2 ГПК намира приложение само като последица от уважаването на иска за установяване на засегнатото право, а не представлява самостоятелен иск. С оглед изложеното решението в частта по това искане не подлежи на самостоятелно обжалване, ако не подлежи на касационно обжалване решението по иска, с който е съединено искането по чл.537, ал.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 18.11.2014г. по в.гр.д. № 5512014г. на Окръжен съд Добрич.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], съд. адрес: [населено място], [улица], ет.3, офис 3, адв. И. С., да заплати на И. Г. В., [населено място], бул. „25-ти септември” № 38, вх.А, ет.1, ап.1 сумата 400 /четиристотин/ лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: