О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 22.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3858 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Ж. и Д. И. Ж. против решение № 1046 от 12.06.2012 г. по гр.д.№ 1807/2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 2374 от 09.06.2017 г. по гр.д.№ 16559/ 2015 г. на РС- Варна. С последното e отхвърлен иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, предявен от касаторите против Р. И. Д. и С. И. Е. за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част с площ от 23 кв.м от ПИ с идентификатор ………. по кадастралната карта на район „Приморски” на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в селищно образувание „М. р., Б. ч. и Д.”, целият с площ от 912 кв.м, при описани граници и в частта, с която е отхвърлен иска, предявен от тях на основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответниците да премахнат западната част от масивна двуетажна еднофамилна вилна сграда с идентификатор …………….. по КК, цялата със застроена площ от 87 кв.м и разгъната застроена площ от 262 кв.м, състояща се от първи /приземен етаж/, включващ дневна, спалня, склад, сервизни помещения, лятна кухня, втори етаж, включващ дневна, спалня, склад /килер/, сервизно помещение, открита тераса и тавански етаж, включващ две спални, сервизно помещение и покрита тераса, с площ на частта 6,60 кв.м, попадаща в ПИ …………… и представляваща част от лятна кухня и сервизни помещения, находящи се на втория етаж.
В частта, с която е уважен иска по чл. 108 ЗС в установителната му част, с която е признато за установено, че ищците са собственици на 23 кв.м., решението не е обжалвано от ответниците и то е влязло в сила.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, тъй като не е отчетено, че наследодателят на ищците се е противопоставял на застрояването на сградата до и в имота му, а ответниците не са могли да придобият по давност частта от нея, която попада в имота им, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че съдът не е приел писмените доказателства, представени в исковата молба и че не са обсъдени всички доказателства и конкретно установеното, че сградата на ответниците не е заснета в КК на действителното й място и установеното, че реално навлиза в имота им с площ 6,60 кв.м. с което им пречи да упражняват правото си на собственост. Направено е оплакване и за необоснованост на извода, че дори да се приеме, че има навлизане на жилищната сграда в имота на ищците, то тази част е придобита по давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика на ВКС по шест въпроса, които ще се разгледат по-долу.
Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането й до касация защото фактическата обстановка е възприета правилно от съда и изводите кореспондират на събраните доказателства. Заявяват, че владеят площта от имота до фактическата граница, а терена от 23 кв.м., който е от другата страна на оградата и за който е установено, че е собственост на ищците не го владеят и не притендират за него дори да е грешно заснет. Относно жилищната сграда заявяват, че тя не навлиза в имота на ищците, ако границата е такава, каквато е отразена в действащата кадастрална карта, по която процесните 23 кв.м. са заснети към техния имот. До колкото те не притендират за тази площ и за нея е установено, че е на ищците, считат, че съдът правилно е приел, че площта от 6,60 кв.м. се владее от тях от построяването й и е придобита по давност от тях, а праводателят на ищците не е възразил и се е съгласил да се строи до границата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По делото е безспорно установено, че ищците са собственици по дарение, оформено с н.а. № …/1997 г. на 600 кв.м. имот …, придобити от праводателите им на основание пар. 4а ЗСПЗЗ заедно с находящата се в него постройка с площ 20 кв.м, подобрения и насаждения и на основание § 4, алинея 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на още 310 кв.м., или целия имот с идентификатор е ………., целият с площ 910 кв.м, при граници: имот № …, имот № …., имот № ….., Праводателят на ответниците е признат за собственик на имот с идентификатор № …………., целият с площ 1 080 кв.м, придобит също на основание пар.4а и пар.4, ал.2 ЗСПЗЗ. Той е завещал на ответницата Р. Д. имота, а другата ответница С. Е. е наследник по закон. С НА № …, том …, рег.№ …, дело № … от 2015 г., Р. Д. е призната за собственик по наследство и дарение на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор ……….., по КК, одобрена със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г., с площ 1 080 кв.м., заедно с построените в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ………………, със застроена площ 87 кв.м на два етажа и селскостопанска сграда с идентификатор …………. със застроена площ 23 кв.м; Към месец декември 1998 г. в имота на ответниците е била изградена масивна триетажна вилна сграда, състояща се от приземен етаж, втори етаж и таван, както и гараж и стопанска постройка. Признат е режим на търпимост на вилна сграда със застроена площ 85 кв.м и стопанска постройка с площ 24,50 кв.м, намиращи се в ПИ № …………. с удостоверение за търпимост № … от 29.01.2014 г., като е прието, че тя е допустим строеж по плана. На л. 07 от делото на РС е представена декларация на ищците с нотариално заверени подписи на 15.05.2013 г., с която са дали безусловно съгласието си праводателят на ответниците И. П. И. да узакони сградата и да получи статут на търпимост на извършеното строителство на намалено отстояние с общата им имотна граница и че няма да имат претенции за неспазено отстояние от границата. Със същата са дали съгласие за предвиждане в ПУП на свързано застрояване на общата имотна граница във връзка с изготвяне на акта за узаконяване. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че оградата между двата имота не е променяна през последните 16 години,. имало е спор между праводателите на страните за границата между имотите още, когато са сторили къщите. Между тях оставили разстояние, през което да минава границата, но сега то е запълнено с по-ниско застрояване и от двете страни, като те имат обща стена.
От единичната СТЕ се установява, че първият план за тези имоти е кадастралният от 1987 г., по който ПИ № …. е с площ 865 кв.м, а ПИ № ……. е с площ 1 086 кв.м. На 05.06. 2008 г. е одобрен от областния управител планът на новообразуваните имоти /ПНИ/, като общата граница между двата имота не се разминава съществено. След цифровизиране на ПНИ е одобрена през 2008 г. и кадастралната карта за този район. През 2012 г. е одобрен ПУП за двата имота, а актуалната КК е одобрена през 2016 г. В зависимост дали ще се приеме за меродавна границата по КП от 1987 г. или по КК от 2016 г. навлизането на сградата, построена в ПИ …. в имота на ищците е между 0,33 м и 0,52 м в северозападната част на сградата, като площта, която се получава е 3,42 кв.м., която площ е под допустимата грешка, съгласно чл.18 от Наредба № 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. След влизане в сила на заповедта за изменение на КК няма никакво застъпване между имотите или сградите / скица изх.№ 15-16893 от 15.01.2016 г., която е извадка от действащата КК, дори сградата в скицата е оттеглена навътре в имота спрямо общата граница/. Според заключението на вещите лица по тричленната СТЕ, в кадастралният план от 1987 г. ПИ № …. е с площ 870 кв.м, а ПИ № …. е с площ 1 088 кв.м, като площите са графично изчислени поради липсата на цифров модел. По ПНИ и КК ПИ № … е с площ 912 кв.м, а ПИ № … е с площ 1 080 кв.м, като площите са изчислени по цифров модел. Установено е, че между двата имота преминава полумасивна метална ограда, закрепена върху бетонови колове, която започва от улицата и стига до общата застроена част между двата имота, където спира, защото застрояването на междинната граница е плътно, а после продължава на север. След извършените геодезически измервания и изчисления вещите лица са установили, че сградата, построена в ПИ № …, навлиза в ПИ № … между 0,45 м и 0,75 м, като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м. Навлизането на ПИ № … в ПИ № …. по общата им граница е 23 кв.м. В участъка, където сградите в двата имота се допират, застрояването е на различно ниво поради денивилацията, като в задната си северна страна те са вкопани, а в предната – южна част е наличен сутеренен етаж, покрит с тераса и допълнително построени едноетажни постройки. След влизане в сила на заповедта и отразяване на приетия от С. за правилен проект за изменение на КК от 2016 г. няма застъпване между имот ПИ № … и ПИ № … по скица и на място. Вещите лица и по единичната, и по тройната СТЕ констатират навлизане единствено при извършените геодезически измервания, при които в зависимост от възприетата отправна точка навлизането на сградата е между 0,33 м и 0,52 м, като площта, която се получава е 3,42 кв.м според единичната експертиза, и между 0,45 м и 0,75 м, като площта, с която навлиза е 6,60 кв.м според тричленната. И в двете експертизи се отбелязва, че площите по КП са определени след оцифряване на графична основа от плана, тъй като липсва цифров модел. В съдено заседание при приемане на заключението, вещите лица са уточнили, че отразеното место на сградата в КК не съвпада с действителното й место, както и местото на оградата с имотната граница. Ако обаче границата бе нанесена там където е оградата няма да има навлизане на имот … в имот … с площ от 23 кв.м. и на сградата на ответницата в имота на ищците с площ до 6,60 кв.м.
Въззивната инстанция е възпрпиела изводите на РС. Приела е, че е налице навлизане на сградата, притежавана от ответницата Д., в имота на ищците, доколкото установеното е в рамките на допустимата грешка предвид начина на оцифряване на КП от 1987 г. и в зависимост от възприетата при измерването отправна точка. Мотивирала се е и с приетото по двете СТЕ, че след влизане в сила на заповедта за изменение на действащата КК няма застъпване между имотите или сградите, а ищците изрично са заявили, че не правят искане за установяване наличието на грешка в действащата КК.
Алтернативно ваззивната инстанция е посочила че дори да се приеме, че е налице навлизане от страна на ответницата Д. в имота на ищците, то от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че това е така още от построяването на сградите в имотите, от който момент праводателят на ответниците упражнява фактическа власт върху процесната реална част. Доколкото ответницата в отговора на исковата молба се е позовала и на придобиване на спорната реална част по давност, считано от 1994 г., съдът намерил за осъществени и всички предпоставки, визирани в член 79 от ЗС – непрекъснато, явно и неоспорвано владение в продължение на повече от 10 години с намерението за своене.
Първият формулиран въпрос е „допустимо ли е в един съдебен акт, съдът да признае за собственици и двете страни по спора, но на различни правни основания, предвидени в чл. 77 ЗС. Възпросът се свързва с това, че според касаторите, ищците са признати за собственици на спорната площ на основание дарение, а ответницата – на основание давност.
Въпросът е некоректно поставен и не кореспондира на мотивите на съда. Съдът е приел, че ищците са собственици на процесните 23 кв.м. от имот с последни цифри ……….. на основание договор за дарение, защото тази площ е останала и е част от техния имот, а КК няма вещно отчуждително действие и неправилното заснемане на оградата между двата имота няма за последица промяна на собствеността. Ответниците не притендират площта от дворното место, която е от другата страна на фактическата ограда и не владеят тази част, явно поради което не са обжалвали решението в частта, с която се уважава иска по чл. 108 ЗС в установителната му част. Затова искът за собственост е уважен в установителната част и е отхвърлен в осъдителната. На тази част ответниците не са признавани, че са собственици.
Относно частта от сградата от 6,60 кв.м., съдът е приел, че няма навлизане на част от вилната сграда в имота на ищците, като се е мотивирал с установеното от експертите, с това, че тази разлика се получава при различни системи на измерване и е в рамките на допустимата грешка. Само като допълнителен аргумент е посочено, че тази спорна част е придобита и по давност от ответницата, в какъвто смисъл тя е заявила възражение в срок. Не се отнася за признаване и на двете страни за собственици на един и същ обект, тъй като ищците не са признати за собственици на част от жилищната сграда, а дори да има навлизане на част от нея в имота на ищците, то тази част не е самостоятелен обект на собственост, част е от сградата на ответницата и на основание чл. 92 ЗС те не могат да придобият само тази част по давност. Съдът не е формирал подобен извод. Така поради това че въпросът не кореспондира на приетите мотиви и диспозитив на обжалваното решение, по него не се допуска касационно обжалване.
Втория въпрос съдържа неяснота. Формулиран е така: „следва ли да бъде кредитирано доколкото по делото когато няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност, това достътично ли е съдът да приеме, че той владее имота, щом няма данни да го владее някой друг”. До колкото може да бъде разбран този въпрос, то действително, ответниците са заявили, че владеят дворното место и къщата. В хода на производството са подържали тезата, че в рамките на фактическата ограда владеят имота си и сградите в него. Тъй като е установено несъвпадане на имотната граница с оградата на место – оградата е по-навътре в имота на ответниците, а те не притендират за разликата зад оградата и не са твърдяли, че владеят част от имота от другата страна на оградата, не е налице не съобразяване на съда с неблагоприятно за ответниците тяхно твърдение. Поради изложеното, не се допуска касационно обжалване и по този въпрос.
Следващият трети въпрос е за задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните и на всички доводи във въззивната жалба. По този въпрос, касаторите са изложили подробно застъпените становища в съдебната практика, която е цитирана, но не са посочили конкретно кои техни доводи и възражения не са обсъдени. Въззивната инстанция е обсъдила оплакванията във въззивната жалба и свързаните с тях доводи пред РС. Затова не може да се формира извод, че въззивното решение е постановено в противоречие с тази съдебна практика и затова не се допуска касационно обжалване и по този въпрос
Четвъртият въпрос е „относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните. По този въпрос са цитирани буквално част от мотивите /последния абзац/ към решение № 673/18.12.2009 г. по гр.д.№ 321/2009 г. ІІ гр.о. Касаторите обаче не са посочили в какво се изразява противоречието на обжалваното решение с цитираното решение. Съдът е обсъдил подробно както двете заключения на единичната и на тройната СТЕ, така и свидетелските показания, от които е установено къде минава фактическата граница между двата имота в спорния участък и къде е имотната граница, отразени графично в скица 3 към тройната СТЕ. Съобразени са и становищата на страните и нотариално заверената декларация от ищците, че не възразяват за узаконяване на построената сграда, съществуваща към 2013 г. и неспазените отстояния. Относно искът па чл. 109 ЗС е съобразено освен владението на цялата сграда в имота на ответниците от тях, както и цитираната нотариално заверена декларация и това, че в спорния участък и двете страни имат сгради, изградени на калкан.
Последните два процесуални въпроса са свързани с правомощията на въззивната инстанция, разяснени в ТР № 1/2013 г. и за това, че неправилният доклад води до неправилно решение. Във въззивната жалба е направено оплакване, че в доклада съдът е възпроизвел едни факти, които не са възприети в решението. В разясненията, дадени в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че въззивната инстанция е длъжна да поправи пропуските, допуснати от първата инстанция при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест ако във въззивната жалба е направено такова оплакване. В случая е налице общо оплакване във възивната жалба. Съдебната практика обаче не е приемала, че в решението си съдът следва да възпроизведе фактите, посочени в доклада. В доклада се посочват твърденията на страните, а в решението, съдът обосновава кои факти приема за установени. Касаторите не излагат в изложението по кои факти и относно кои обстоятелства докладът на РС е неправилен и е следвало да бъде поправен от възивната инсанция. Тъй като и настоящата инстанция не установява такива, не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС. Затова по въпросите, касаещи правомощията на въззивната инстанция при непълен или неправилен доклад не се допуска касационно обжалване.
Или в обобщение, не се допуска касационно обжалване по формулираните правни въпроси, по които не са обосновани наведените основания по чл. 280 ГПК, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1046 от 12.06.2012 г. по гр.д.№ 1807/2017 г. на Окръжен съд-Варна по касационна жалба, подадена от М. И. Ж. и Д. И. Ж..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: