О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 22.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.03.2019 две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4234/2018 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№ 2030/6185 от 21.05.2018г.,подадена от А. И. И.,чрез пълномощника му адвокат К. И. Б.,против Решение от 11.04.2018г. на Окръжен съд,гр.Монтана,постановено по в.гр.д.№68/2018г. по описа на същия съд,в частта му,с която потвърждава Допълнително решение от 14.12.2017г. по гр.д.№2/2016г. по описа на РС-Берковица в частта на последното,с която е отхвърлена молбата на А. И. И. за допълване на постановеното от 15.09.2017г. решение по делото,както в частта му,с която е отменено горепосоченото допълнително решение и вместо него е постановено:ДОПЪЛВА решение от 15.09.2017г. по гр.д.№2/2017г. по описа на Районен съд-Берковица,както следва:ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. И. против ЕТ „Капка-58-Иван Цветков”,иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на построената от него ограда,разположена на границата между ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] и ПИ с идентификатор *** в останалата му част над уважената,като неоснователен,както и в частта относно разноските.
В касационната жалба се правят оплаквания,че решението в тази му част е неправилно,поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано,като се иска неговата отмяна,а при условията на евентуалност се твърди,че решението е недопустимо.
Ответникът по касационната жалба ЕТ”Капка 58-Иван Цветков”,гр.Берковица,чрез пълномощника си адвокат Ж. С.,в депозирания по делото писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части и моли същото да не се допуска,а по същество-счита жалбата за неоснователна,като се претендира присъждане на разноските по делото за настоящата касационна инстанция.
Постъпила е и касационна жалба вх.№1857/61660 от 10.05.2018г.,подадена от ЕТ”Капка-58 Иван Цветков”,гр.Берковица,чрез пълномощника му адвокат Ж. С.,против против Решение от 11.04.2018г. на Окръжен съд,гр.Монтана,постановено по в.гр.д.№68/2018г. по описа на същия съд,в частта му с която е потвърдено решение от 15.09.2017г. по гр.д.№2/2016г. по описа на Районен съд,гр.Берковица,в частта на последното,с която: е осъден ЕТ”Капка -58-Иван Цветков”,гр.Берковица да премахне частта от построената между ПИ *** и ПИ *** ограда,която служи за уплътняване на пространството между самата ограда и покрива на изградените в ПИ *** навеси и надвишаваща допустимата височина от 2,00метра,както и в частта в която е допълнено решение от 15.09.2017г. по гр.д.№2/2016г. по описа на Районен съд Берковица и е отхвърлен предявения иск с правно основание член 109 ЗС за премахване на построената от него ограда,разположена на границата между ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място] и ПИ с идентификатор *** в останалата му част над уважената,като неоснователен.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение в обжалваните му части е недопустимо,евентуално неправилно поради нарушение на материалния закон,съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба А. И. И.,чрез пълномощника си адвокат К. И. Б.,в писмения отговор на жалбата моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части,в посочените в жалбата части на същото,като счита че не са налице основанията за това,както и претендира присъждане на разноски по делото за настоящото касационно производство.
По жалбата на А. И. И.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел за неоснователна въззивната жалба на А. И. И. против допълнителното решение от 14.12.2017г. по гр.д.№2/2016г. по описа на РС-Берковица,в частта ,с която е оставена без уважение неговата молба за допълване на основание член 250,ал.1 ГПК на постановеното от първоинстанционния съд решение от 15.09.2017г.,с която молба е поискал от съда да се произнесе с изричен диспозитив относно премахването на стръмната двускатна керемидена конструкция/навесите/,с което завършва процесната ограда.Съдът е посочил,че непълно е решението,което не обхваща целия спорен предмет,а с исковата молба от ищеца А. И. е заявено искане за премахване на построената от ответника плътна ограда на границата на имотите на страните,като по делото е категорично установено,че покривите не са част от плътната каменна ограда,построена между имотите на страните,а са покриви на друг строеж-а именно поставените в имота на ответника навеси и за тях съдът не е сезиран с искане за премахването им,поради което не дължи произнасяне.Наред с това, съдът е приел,че в случая не е налице евентуално съединяване на искове,защото те са предявени такива с различно правно основание,при което ако съдът не уважи главния иск,разглежда този предявен в условията на евентуалност,като е посочил,че с исковата молба е предявен само един иск с правно основание член 109 ЗС-за премахване на плътната висока 2,5 метра ограда между имотите на страните,построена без знание и съгласие на ищеца,при неспазване на нормативните изисквания.Във връзка с жалбата на ЕТ”Капка-58-Иван Цветков” против допълнителното решение,в частта,с която отхвърлена молба за допълване на решението от 15.09.2017г. с изричен диспозитив относно претенцията за премахване изцяло на построената ограда между имотите на страните,въззивният съд е приел същата за основателна,като са изложени доводи,че в случая неправилно първоинстанционния съд е приел,че в случая е налице алтернативно съединяване на предявени с исковата молба искове и дължи произнасяне с един диспозитив.Съдът се е позовал на посоченото по-горе,че е предявен един иск с правно основание член 109 ЗС,като в мотивите на първоинстанционното решение е обсъдено от съда и е приет за доказан негаторен иск само за частта от оградата,която е допълнително изградена във височина на оградата,с което част се превишава допустимата височина на ограда от такъв тип и която служи за уплътняване на пространството между покривите на навесите и оригиналната/каменна/ограда,обект на архитектурното наследство и именно тази част следва да бъде премахната.При това положение,въззивният съд е посочил,че след като първоинстанционният съд е приел,че самата оригинална ограда не следва да бъде премахната,това е било отразено в диспозитива на решението,а е бил длъжен да се произнесе по цялото искане,като уважи иска в една част,да го отхвърли в останалата над уважената.Като последица от тези изводи,въззивният съд е посочил,че следва да се редуцират разноските за първата инстанция,като съобразно това на ищеца се дължат разноски в размер на 855,37 лева,а на ответника съобразно отхвърлената част-разноски в размер на 640 лева.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.
В точка първа от изложението си касаторът формулира правен въпрос-относно задължението на въззивния съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и всички изложени от страните доводи и възражения,като посочи защо приема едни доводи и възражения,а други не приема,и дали необсъждането им представлява съществено процесуално нарушение,разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС.Във връзка с това,касаторът изрично посочва,че този въпрос е свързан с оплакването му в раздел І от касационната жалба,че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение,като не е обсъдил направените от него доводи и доказателства.
Във връзка с така формулираният правен въпрос,липсва конкретно посочено доказателство или възражение,респ.доводи,които не са били обсъдени и преценени от съда,а най-общо се позовава на допуснати процесуални нарушения ,изложени в касационната му жалба,която обаче по съдържанието си навежда касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на въззивното решение,ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Въпреки това,видно от прието с решаващите си мотиви,касационният съд намира,че в същите съдът е постановил решението си в съответствие със съдебната практика на ВКС по този въпрос,тъй като е обсъдил всички доводи,възражения на страните,както всички събрани по делото доказателства-писмени и гласни такива,данните по съдебно-техническата експертиза,преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност.
В точка втора от изложението си касаторът посочва/цитирам/:
„ІІ-Относно въведения от ищеца предмет на спора и задължението на съда да се произнесе по всички въпроси,които са въведени като такъв предмет,респективно относно задължението на съда при изрично искане на ищеца да допълни решението,когато не се е произнесъл по целия предмет.
Този въпрос е свързан с оплакването ми в раздел ІІ,т.1 от касационната жалба,че съдът не се е произнесъл относно покривите над оградата,които са посочени като елемент на оградата и като такива са въведени като предмет на делото от ищеца с исковата молба.”,за което е налице според касатора основанието по член 280,ал.1,т.1 ГПК.
Във връзка с така формулирания от ксасатора правен въпрос,се излагат изключително и само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,свързани с неправилни изводи на съда относно приетото от него че”покривите не са част от плътната каменна ограда” а са такива на друг строеж и за тях” съдът не е сезиран с искане за премахването им,поради което не дължи произнасяне”,което становище на съда ,според касатора е невярно.Ето защо,този въпрос е неотносим към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като не е правен въпрос,разрешен от съда по смисъла на приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.Това е така,защото основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,са различни от тези,свързани с основанията за касационно обжалване по член 281,т.3 ГПК,тъй като преценката за правилността на обжалваното въззивно решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване в производството по реда на член 290 ГПКС.
С оглед гореизложеното не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази му обжалвана част.
По жалбата на ЕТ”КАПКА-58 ИВАН ЦВЕТКОВ:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията по член 280,ал.2 ГПК,поради вероятна недопустимост на въззивното решение в обжалваните му части,както и алтернативно основанието по член 280 ал.1, т.1 ГПК.
Във връзка с наличие на основанието по член 280,ал.2 ГПК,касаторът твръди,че съдът се е произнесъл с решението си „плюс петитум”,относно предмет ,за който не е бил сезиран,което твърдение не отговоря на приетото от съда,с решаващите му мотиви, във връзка с определяне предмета на делото по заявеното с исковата молба,депозирана пред него.
Освен това,касационният съд намира,че не е налице посоченото от касатора основание по член 280,ал.2 ГПК.Като квалифицирана форма на неправилност,очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона,или явна необоснованост,довели до постановяване на неправилен,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт/постановен „contra legem”,когато законът е приложен в неговия обратен,противоположен смисъл или „extra legem”,когато е приложено несъществуваща или отменена правна норма/.В случая не е налице нито една от хипотезите,които предполагат очевидната неправилност на въззивното решение-значимо нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.
Във втората част от изложението си,касаторът формулира правен въпрос по отношение задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства,възражения и доводи на страните,както и кои възприема и кои не при събрани противоречиви такива,разрешен в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС.Касаторът твърди,че този въпрос се отнася до това дали строежът надзид,който е осъден да премахне е част от процесната ограда и като такъв е предмет на предявения иск или е част от друг строеж.Тези доводи обаче очертават поставения въпрос, като такъв по същество на спора,който съдът разрешава с оглед установеното със събраните по делото доказателства и не е правен въпрос по смисъла на приетото с.1 на горепосоченото тълкувателно решение на ВКС.
В края на изложението си касаторът посочва като правен въпрос-дали ищецът по иск по член 109 следва да докаже,че неоснователното действие на ответника,изразяващо се в изграждане на надзид на процесната ограда,надвишаващ допустимата височина на оригиналната от 2 метра му пречи за упражнява правото си на собственост в пълен обем,е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС-Тълкувателно решение №4/2015г. и решения постановено от ВКС по реда на член 290 ГПК.
С оглед изложеното с решаващите мотиви на въззивното решение,касационният съд намира,че този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото с т.3 на Тълкувателно решение №4/2015г. на ОСГК на ВКС,поради което не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваните му части.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 11.04.2018г. на Окръжен съд,гр.Монтана,постановено по в.гр.д.№68/2018г. по описа на същия съд,в обжалваните му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: