О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София , 23.02.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1271 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Община – [населено място], срещу решение от 27.05.2011г., постановено по в.гр.д. №350/2011г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решението от 14.01.2011г. по гр.д.№3606/2010г. на Районен съд – Велико Търново за увжаване на предявените от П. Г. П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационното жалба П. Г. П. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от П. Г. П. срещу Община – [населено място] искове с правно основание чл.49 от ЗЗД. Решението е постановено при участието на третите лица – помагачи на страната на ответника [фирма] и [фирма].
По поставения от касатора въпрос: „при участие на трето лице-помагач не следва ли задължително обсъждане на качеството, предпоставило неговото конституиране, съответно – при наличие на договорни отношения с една от страните и неизпълнение на произтичащи от тях задължения – конкретните параметри на отговорността му”, не е налице никоя от хипотезите на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. По приложението на чл.223, ал.2 от ГПК /чл.179, ал.2 от ГПК-отм./ има съдебна практика, която не се нуждае от промяна и която е в смисъл, че задължителната сила на мотивите на решението за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла, има за предмет всички становища на съда, намерили израз в мотивите на решението /фактическите констатации на съда, правните му изводи, становището му относно преюдициалните въпроси/, доколкото те обуславят изводите относно спорното право.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения въпрос: „допустимо ли е при смяна на разглеждащия делото състав ново изясняване на фактическата обстановка при вече разпределена доказателствена тежест без наличие на основание за това, а при липса на ново разпределение – следва ли да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила несъобразяването с първоначалното разпределение на доказателствената тежест при постановяване на крайния съдебен акт”. Правната норма на чл.253 от ГПК е ясна и точна, и по приложението й има съдебна практика. Съгласно посочената норма определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В съдебната практика не е имало колебание, че правомощието се отнася до съда, постановил определението, без да се поставя изискване за неизменност на персоналния състав на съда, а правилността на определението се проверява в производството по обжалване на акта, с който приключва делото в съответната инстанция. Това несъмнено се отнася и за случаите на изменение на доклада по чл.146, ал.1 от ГПК по отношение на разпределението на доказателствената тежест, както и за случаите на непълнота на доклада в тази част.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от решение от 27.05.2011г., постановено по в.гр.д. №350/2011г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: