4
гр. д. № 887/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 262
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 887 /2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Г. Х., П. С. Х., И. С. Х., Г. Х. К., М. Х. Д., П. Ц. П., Д. Ц. П., В. Н. Н. и Н. Н. Н. са подали касационна жалба срещу решение № 22 от 12.01.2010 г. по гр. д. № 1035/2010 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 17.07.2009 г. по гл. д. № 21/2009 г. на Е. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу [община] установителен иск за собственост на 5400/6831 ид. ч. от УПИ І-159, в кв. 14 по плана на[населено място]. Касационният довод е за незаконосъобразност и необоснованост на изводите, че с влязло в сила решение на ОСЗ е отречено правото на възстановяване на имота на наследодателя на ищците, тъй като е бил усвоен за обществено мероприятие – парк, че това решение е валиден административен акт, както и че имотът е усвоен за обществено мероприятие парк, поради което не е подлежал на реституция.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос дали решението на ОСЗ е валиден административен акт, след като преди постановяването му не е била проведена процедура по чл. 11, 13 и 13а от ППЗСПЗЗ, въпреки че отказът за възстановяване на имота е основан на наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ – реализирано обществено мероприятие. Направено е позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК, представени са и решения на състави на ВКС, в които е решаван въпроса, кога решението на ОСЗ има конститутивно действие.
Ответникът по жалбата не е взел становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и има за предмет обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационна проверка на въззивното решение.
Касаторите са предявили срещу община[населено място] установителен иск за собственост на идеални части от описания по-горе имот, като са поддържали, че са придобили вещни права върху него на основание наследяване от общия им наследодател П. Х. Х..
За да отхвърли иска съдът е приел за установено от фактическа страна, че наследодателят Х. е бил собственик на нива с площ от 5.400 кв. м. в м. „Шавара”, в землището на[населено място], която е внесъл в ТКЗС. С приета техническа експертиза е установено, че имотът е бил включен в строителните граници на града с ПУП от 1961 г. С изработения през 1977 г. ПУП на града, имотите, включени в кв. 14, са били отредени за комплексно жилищно застрояване. С плана от 1985 г. имотите от същия квартал между, които и имот пл. № 159 са преотредени за парк и включени в парцел І-159 парк. И. е бил отчужден за мероприятието от ТКЗС. След оглед на място е установено, че мероприятието е реализирано, прокарани са алеи, съоръжения за отводняване, озеленяване и цветарници.
Касаторите са заявили имота за възстановяване, но с решение №1860 от 31.08.1993 г. на ОСЗ – Е. е отказано възстановяване поради наличие на ограничение по чл. 10б ЗСПЗЗ. Това решение е оставено в сила с решение по гр. д. № 277/1993 г. на ЕРС, постановено в производство по чл. 14, ал.3 ЗСПЗЗ.
Доводът за нищожност на решението на ОСЗ е намерен за неоснователен, след като от представения оригинален екземпляр е установено, че е подписан от всички членове на комисия.
Въззивният съд е споделил напълно изводите на първоинстанционния , но в мотивите си е констатирал, че няма данни ОСЗ да е започнала процедура по чл. 13, ал. 4, 5, 6 и чл. 13а ППЗСПЗЗ относно подлежащите на възстановяване земеделски земи в урбанизираните територии, за да се установят засегнатите от мероприятията площи от тях, която процедура предхожда издаването на решение на възстановяването им. С това е обосновал защо искът е предявен за идеални части от парцела І-159 – парк, в[населено място].
Формулираният въпрос е за това, че след като ОСЗ Е. не е провела процедурата по чл. 13 и 13а ППЗСПЗЗ за установяване на земеделските земите, които са били включени в урбанизираната територия на населеното място и подлежат на възстановяване, постановеното от нея решение не е породило конститутивно действие, тъй като е незаконосъобразно издаден административен акт. Вторият поставен въпрос е за необоснованост на извода, че имотът е усвоен за парк, тъй като с гласни доказателства е установено, че не се използва за това предназначение, че е изоставен и не се поддържа.
Поставените въпроси не са от значение за изхода на спора. Въпросът за това дали е проведена процедура по установяване на земите, подлежащи на възстановяване по чл. 13а ППЗСПЗЗ е относим за развилото се административно производство. Този довод касаторите е следвало да релевиран в производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, което е имало за предмет установяване законосъобразността на решението на ОСЗ. Въпросът за изпълнение изискванията на чл. 13 ППЗСПЗЗ също не е относим към гражданскоправния спор за принадлежността на правото на собственост върху имота. С тази норма са установени изисквания за редовност на заявлението, което се подава до ОСЗ за възстановяване на правото на собственост върху земеделски имот, а с ал. 4 е уредено задължението на ОСЗ и сама да изиска сведение от техническата служба за състоянието на имота в урбанизираните територии на населеното място.
В производството по предявен установителен иск за собственост ищците следва да докажат основанията, от които черпят вещни права към момента на предявяване на иска. В случая те са се позовали на наследствено правоприемство. При установеното, че имотът към момента на откриване на наследството 1962 г. е бил внесен в ТКЗС, а през 1977 г. отчужден за обществено мероприятие, те не установяват да са носители на вещни права върху него на това основание. Доколкото не основават вещните си права на позитивно решение на ОСЗ-Е., то релевираните доводи за валидността на решението за отказ да се възстанови имота са ирелевантни за производство по предявен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК отм. Въз основа на тях съдът не е формирал решаващата си воля относно изхода на спора.
Представените решения на тричленни състави на СГС са неотносими към предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като те не формират практиката на ВКС по разрешените в тях въпроси. Решението по гр. д. № 813/2005 г. е постановено преди влизане в сила на ГПК и не част от задължителната практика на ВКС. Не е такова и решението по гр. д. № 1694/08 г. постановено в касационно производство, развило се по реда на ГПК отм.
Съобразно това не са налице общите предпоставки по чл. 280, ал.1 ГПК – произнасяне на съда по процесуален или материалноправен въпрос от значение за крайния изход на спора, за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 12.01.2010 г. по гр. д. № 1035/2010 г. на Софийски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: