О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 26.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 245/2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, образувано по подадена от К. В. Т., Я. И. Т. и К. И. К., всички от [населено място], чрез пълномощника им адв. В. Г., частна жалба против определението от 4.07.2011 год. на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 509/2011 год., с което е оставено без уважение искането им за допълване на въззивното решение по делото в частта му за разноските.
Жалбоподателите поддържат становище за неправилност на определението поради допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 80 ГПК, в редакцията й след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., предвиждаща при непредставяне на списък на разноските страната да не може да иска изменение на решението в частта за разноските, но не и да не може да иска неговото допълване при неприсъждане на разноски. Искането за това е направено своевременно, поради което и непосочването на точния размер на направените разноски не препятствува възможността съдът да се произнесе по него. Искат отмяна на обжалваното определение и вместо това им бъдат присъдени разноските по делото.
Ответницата по жалбата С. Г. А. оспорва същата по съображения в представения писмен отговор.
Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите на противната страна счита, че определението е неправилно.
За да остави без уважение направеното в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК искане за допълване на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд приел, че страната не е конкретизирала претенцията си за разноските по размер, нито е представила списък по чл. 80 ГПК, което е достатъчно основание да се отхвърли същата.
Производството по делото е по реда на новия ГПК, в който е уреден само един процесуален ред за защита срещу решението в частта му за разноските – този по чл. 248, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Тъй като в постановеното въззивно решение съдът не се е произнесъл по искането на ищците за присъждане на направените от тях разноски, същите са поискали допълването му с молба по чл. 248, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на делото – уважаване на иска, са налице основанията по чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждането им, така както са поискани, вкл. и в представената писмена защита пред въззивния съд. Неоснователно съдът в обжалваното определение се е позовал на липсата на представен списък за разноските, тъй като неизпълнението на това изискване, въведено с чл. 80, изр. 1 ГПК, има за последица лишаване на страната от правото да иска изменение на съдебния акт в частта му за разноските, т. е. да оспорва присъдения от съда размер – санкция по чл. 80, изр. 2 ГПК. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по заявено в срок искане за разноски, присъждането им, ако действително са сторени, е дължимо и без представен списък за това, в който смисъл е и Определение № 6 от 5.01.2012 год. по ч. гр. д. № 550/2011 год. на І г. о. на ВКС. В случая въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането за разноските и е налице хипотезата на допълване на съдебния акт, поради което и непредставянето на списъка на разноските до приключване на последното заседание пред въззивния съд не е било основание да се отхвърли искането.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо това се постанови друго, с което на жалбоподателите се присъдят направените по делото разноски в размер на 1 568.90 лв. – адвокатско възнаграждение, държавни такси и разноски за експертиза в първоинстанционното и въззивното производства.
Водим от горното и на основание чл. 278, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА определение с № 1640 от 4.07.2011 год. по гр. д. № 509/2011 год. на Бургаския окръжен съд и вместо това постановява:
ОСЪЖДА С. Г. А. от [населено място], [улица], ет. 4 да заплати на К. В. Т., Я. И. Т. и К. И. К. от същия град,[жк], [жилищен адрес] направените по делото разноски в размер на 1 568.90 лв. / хиляда петстотин шестдесет и осем лева и 90 ст./.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: