О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София 26.06.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 28 февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1259 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата М. П. М., чрез адв. В. К. срещу решение № 439/25.10.2012 г. по в.гр.дело № 592/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е отменено решение № 602/26.04.2012 г. по гр.дело № 5954/2010 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е отхвърлен предявения от М. П. М. против Д. И. Р. и П. И. К. иск с пр.осн.чл.69 ЗН за делба на самостоятелен обект в сграда, разположен на първия етаж от жилищната сграда, построена в УПИ IX-*, кв.537 по плана на [населено място] и прилежащите към жилището две избени помещения и вместо отменената част е отхвърлен предявения от М. М. против Д. Р., П. К. и С. Г. иск с пр.осн.чл.69 ЗН за делба на посочения имот и е отхвърлен като неоснователен предявеният от жалбоподателката против С. Д. Г., С. М. Р. и Й. С. Р. инцидентен установителен иск с пр.осн.чл.76 ЗН за установяване на относителната недействителност спрямо М. П. М. на разпорежданията, извършени от С. Д. Г. в полза на С. Р. по време на брака му с Й. Р. с нот.акт за продажба на недвижим имот № 57/2001 г. и е потвърдено решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. против Д. Р. и П. К. иск с пр.осн.чл.30 ЗН за намаляване на дарение на недвижим имот, извършено с договор за съдебна спогодба от 18.05.93 г. по гр.дело № 1493/93 г. на Плевенския районен съд като неоснователен.
Жалбоподателката поддържа основание за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението са поставени правните въпроси: 1. в противоречие с практиката на ВКС с обжалваното решение съдът приел, че не е нищожна съдебна спогодба по дело за делба, според която в един самостоятелен дял се поставя жилището, а във втори самостоятелен дял – мазите на сградата, че съдът е приел, че съсобствеността върху процесния имот вече е ликвидирана приживе на наследодателите със съдебна спогодба по гр.дело № 1493/93 г. според която спогодба в един самостоятелен дял е поставено жилището, без обслужващи помещения, а във втори самостоятелен дял е поставен сутерен, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня килер и клозет, приел e за установено, че в сутеренния етаж няма обект, който да носи характеристиките на самостоятелно жилище, че е прието представено по делото решение № 214 по гр.дело № 1441/2010 г. на ВКС, според което „избените помещения към жилищната сграда на първия и втория етаж нямат самостоятелен статут – не могат да бъдат самостоятелен обект на собственост, приел е че описания в спогодбата „сутерен” представлява полуподземен етаж, на който са разположени четирите избени помещения/мази/ на сградата и въпреки това не е направил дължимите изводи относно действителността на сделката, 2. в противоречие с практиката на ВКС с обжалваното решение съдът е отказал да допусне до делба имот, който „вече е поделен”, без да изследва изцяло действителността на предходната делба-спогодба и без да обсъди всички направени позовавания за нищожност на последната, че съдът не е изследвал действителността на всички правопораждащи и правопогасяващи факти, че не е обсъдил в целия обем възражението, че съдебната спогодба по дело за делба е нищожна, поради противоречието й със закона, доколкото по закон при делба не могат да се поставят в самостоятелен дял мазите на сградата, решен в противоречие с практиката на ВКС. Цитирано е ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК и решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ и решение № 214 по гр.дело № 1441/2010 г. на ВК и др.
Ответниците по жалбата не са изразили становище.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Делото е делбено във фазата по допускане на съдебната делба.
Предмет на иска за делба е недвижим имот – самостоятелен обект в сграда, разположен на първия етаж от жилищна сграда, построена в УПИ IX -*, кв.537 по плана на [населено място] и прилежащите към жилището две избени помещения.
От фактическа страна е прието, че наследодателят П. Д. Г. закупил дворно място, находящо се в [населено място], м.”Б. б.” от 359 кв.м, съставляващо парцел IX-* в кв.537 по плана на [населено място] с нот.акт № 107/1956 г.
Съдът е приел, че през 1969 г. наследодателят П. Г. дарил на дъщеря си М. М. и зет си М. М. 1/3 ид. част от дворното място и им учредил право на строеж – да надстроят втори етаж върху съществуващата жилищна сграда и маза, както и пристройка с обща застроена площ – надстройката на втория етаж и пристройка 126 кв.м. по одобрен архитектурен план. Договорът за дарение и за учредяване на право на строеж е обективиран в нот.акт № 97/1969 г. Според същия договор М. и М. М. поели задължението да реализират учреденото право на строеж в двегодишен срок от сключване на договора и съответно да придобият собствеността на втория етаж и една стая от мазата, а П. М. придобива собствеността върху останалата пристройка и маза.
С нот.акт № 39/1969 г. за дарение на недвижим имот и учредяване право на строеж П. Г. дарил на сина си И. Г. 100 кв.м. от процесното дворно място и му учредил право на строеж на пристройка/жилище/ в същото дворно място върху 100 кв.м. по одобрен архитектурен план, като И. Г. поел задължението в срок от 2 години да извърши строежа.
Прието е, че П. Г. починал на 26.07.2003 г., а съпругата му П. Г. починала на 10.09.2005 г. Наследници на посочените лица останали дъщеря М. М. – сега жалбоподател и син И. Г., починал на 15.03.1993 г. и оставил наследници – деца Д. Р. и П. К..
Прието е, че със съдебна спогодба, постигната по гр. дело № 1493/93 г. със страни – съделители С. Г. – съпруга на И. Г., П. Г., П. Г., Д. Р. и П. К. недвижимия имот – първия етаж от жилищна сграда, построена в дворно място, находящо се в [населено място], [улица], парцел *, пл. № *, кв.537 по плана на града, състоящ се от три стаи, кухня, антре, килер с площ от 100 кв.м.е поставен в дял на С. Г.. В дял на Д. Р. и П. К. е поставен недвижимия имот, представляващ сутерен, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня и клозет, застроени на обща площ от 100 кв.м. в жилищната сграда. За уравнение на дела П. Г. и П. Г. получили правото на безвъзмездно обитаване и ползване на сутерена пожизнено.
С влязло в сила решение по гр.дело № 957/98 г. на ПлРС е отхвърлен предявеният от П. и П. Г. инцидентен установителен иск по реда на чл.118 ГПК/отм./ с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗЗД, вр.чл.75 ЗН против С. Г., Д. Г. и П. Г. за прогласяване нищожност на договора за доброволна делба, утвърден с посочената спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС, поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата като неоснователен. Със същото решение е отхвърлен предявения иск с пр.осн.чл.108 ЗС от П. Г. и П. Г. против С. Г., Д. Г. и П. Г. за отстъпване собствеността и предаване на владението върху недвижимия имот – първи етаж със застроена площ от 126 кв.м. от къща, изградена в дворно място с площ от 320 кв.м., парцел IX- *, кв.537 по плана на [населено място], като неоснователен.
Прието е, че с нот.акт № 57/2001 г. за продажба на недвижим имот С. Г. продала на С. Р., който към този момент е бил в брак с Й. Р. първия етаж от жилищната сграда, построена в дворно място, представляващо парцел *, пл. № *, който етаж е със застроена площ от 126 кв.м.
Въззивният съд е приел възоснова на приложеното гр.дело № 1243/2003 г. на Плевенския районен съд, че с влязло в сила решение е признато за установено по предявен иск с пр.осн.чл.97,ал.1 ГПК/отм./ от С. Г., П. К., Д. Р. и С. Р., че М. М. и М. М. не са собственици на недвижим имот, описан в нот.акт № 47/2001 г., представляващ 100 кв.м. идеални части от дворното място, съставляващо УПИ * пл. № * в кв.537 по плана на [населено място], заедно с първия етаж от жилищната сграда и е отменен нот.акт № 47/2001 г. с който П. и П. Г. прехвърлили на М. М. недвижим имот, представляващ 100 кв.м. идеални части от описаното дворно място, заедно с първия етаж от жилищната сграда, изградена в същото.
Прието е, че с влязло в сила решение по гр.дело № 2082/2006 г. на ПлРС е отхвърлен предявеният от Д. Р. и П. К. против С. М. иск с пр.осн.чл108 ЗС за предаване владението върху две помещения /мази/ от полуподземния етаж/сутерен/ на жилищната сграда, находяща се в [населено място], изградена в УПИ IX * в кв.537 по плана на [населено място] – мазе от 19 кв.м. и мазе от 20.5 кв.м.
С влязло в сила решение по гр.дело № 2146/2007 г. на ПлРС е отхвърлен предявеният от М. М. иск против С. Г. Д. Р. и П. К. с пр.осн.чл.26,ал.2 ЗС за прогласяване на нищожност на договор за доброволна делба от 18.05.93 г., утвърден със спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС, поради невъзможен предмет и неучастие на съсобственици в делбата, като неоснователен. Отхвърлен е и предявеният от М. М. против С. Р. и Й. Р. иск за прогласяване на нищожност на договор за продажба, обективиран в нот.акт № 57/2001 г., като неоснователен.
Съдът е приел възоснова на заключение на вещо лице по СТЕ, че е одобрен проект от 26.03.57 г. за едноетажна жилищна сграда на името на П. Д., както и строително разрешение за полумасивна нова постройка в парцел *, кв.* от 26.03.57 г. и протокол за строителна линия и ниво за къща № 41/01.04.57 г. в дворното място на името на П. М.. С обжалваното решение съдът е обсъдил в съвкупност тези писмени доказателства, както и всички останали, приложени по делото строителни книжа и други писмени доказателства.
От правна страна съдът е приел, че жалбоподателката М. М. е предявила иск с пр. осн.чл.69 ЗН за делба на недвижимия имот – първи етаж от жилищната сграда с прилежащите към него две избени помещения срещу С. Г., П. К. и Д. Р.. Прието е, че жалбоподателката е предявила инцидентен установителен иск с пр.осн. чл.76 ЗН срещу С. Г., С. Р. и Й. Р. за установяване за относително недействително спрямо М. М. разпореждането на С. Г. в полза на С. Р. през време на брака му с Й. Р. на продажбата на недвижимия имот – първия етаж от жилищната сграда, изградена в парцел IX-* в кв.537 по плана на г.П. със застроена площ от 126 кв.м., ако този имот не се падне в дял на съделителя при извършване на делбата.
По иска за делба:
Въззивният съд е приел, че възоснова на постигната съдебна спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС със страни С. Г., П. Г., П. Г., Д. Р. и П. К. в дял на С. Г. е поставен първия етаж от жилищна сграда, находяща се в процесния имот с площ от 100 кв.м. В дял на Д. Р. и П. К. е поставен сутерен, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня, килер и клозет, застроени на обща площ от 100 кв.м., като за уравнение на дела П. и П. Г. получили правото на безвъзмездно обитаване и ползване на сутерена до края на живота си.
Съдът се е произнесъл по въведените доводи за нищожност от жалбоподателката на посочената съдебна спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС както следва: 1. нищожна, като спогодба по непозволен договор – има за обект поставяне в самостоятелен дял на общи части на сградата в полуподземния етаж/стълбище и коридор/, 2. нищожна, поради липса на спор и основание за делба и като прикриваща дарение, извършено не в изискуемата от закона форма, 3. нищожна като постигната по симулиран процес, 4. нищожна поради неучастие на всички съсобственици в делбата.
Въззивният съд е приел, че въпросът за нищожност на съдебната спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на Плевенския районен съд, поради невъзможен предмет и неучастие на съсобствениците М. и М. М. в делбата е разрешен с влязло в сила решение по гр.дело № 957/98 г. на Плевенския районен съд. Прието е, че с влязлото в сила решение съдът се е произнесъл по заявените основания за нищожност на постигнатата съдебна спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС – невъзможен предмет, тъй като пристройките към жилищната сграда не представляват самостоятелен обект и се присъединяват към главната вещ, поради което П. и П. Г. са станали собственици на първия етаж и сутерена и че между тях и наследниците на И. Г. не е възникнала съсобственост върху посочените обекти от жилищната сграда. С влязлото в сила решение предявеният иск по чл.118 ГПК/отм./ и чл.26,ал.2 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен. Като неоснователен е отхвърлен и иска за нищожност на съдебната спогодба, поради неучастие на съсобствениците М. и М. М.. По това дело ищци са били П. и П. Г. – наследодатели на М. М., а ответници са били страните и по настоящото дело С. Г., Д. Р. и П. Г.. Прието е, че на осн.чл.220ГПК/отм./ – сега чл. 298 субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират и върху наследниците на страните и правоприемниците им. Прието е наличието на тъждество между предмета на спора по предявения инцидентен установителен иск, предмет на разглеждане по гр.дело № 957/98 г. на ПлРС и въведеното по настоящото дело възражение за нищожност на съдебната спогодба, поради невъзможен предмет и неучастие на всички съсобственици. С оглед на това въззивният съд е констатирал наличието на сила на пресъдено нещо по тези възражения и не ги е обсъждал в решението.
По основанието за нищожност на съдебната спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС, като спогодба по непозволен договор, тъй като има за обект поставяне в дял на общи части на сградата в полуподземния етаж/стълбище и коридор/ съдът е възприел заключение на в.л. В. и е приел, че в сутерена на сградата към момента на разглеждане на делото има четири избени помещения/мази/, коридори и стълбище с обща площ 95.40 кв.м. Прието е за безспорно обстоятелството, че освен сутеренният етаж в жилищната сграда са изградени първи етаж, предмет на иска за делба и втори етаж, собственост на М. и М. М..
Прието е, че складовите помещения – тавани и мази нямат самостоятелно предназначение, независимо, че са физически обособени от главната вещ в сградата – жилището и че тяхната функция е да обслужват същото. Прието е, че обект на делба са и две избени помещения от сутеренния етаж, което не води до нищожност на договора за делба/спогодба/ в цялост на това основание.
По довода за нищожност на спогодбата по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС, поради липса на спор и основание за делба и като такава прикриваща дарение, сключено не в изискуемата от закона форма съдът е приел, че наследодателят на С. Г., Д. Р. и П. К. – И. Г. е станал съсобственик на процесното дворно място и учреденото в негова полза право на строеж е реализирано и се е трансформирало в право на собственост. С оглед на това съдът е направил извода, че наследодателят на посочените лица се легитимира като съсобственик на процесния имот. Според съда със съдебната спогодба страните са постигнали съгласие, така както е посочено в същата с получаване в реален дял на първия жилищен етаж от С. Г., който етаж е самостоятелен обект, а на Д. Р. и П. К. е бил поставен в дял сутеренен етаж, също самостоятелен обект, а предмет на настоящото дело е да се допуснат до делба две мази, находящи се в същия.
По твърденията за нищожност на спогодбата, като постигната по симулиран процес съдът се е позовал на разпоредбите на чл.125,ал.3 ГПК/отм./ – сега чл.234,ал.3 ГПК, според които съдебната спогодба има значение на влязло в сила решение. Прието е, че съобразно чл.299,ал.3 ГПК влязлото в сила решение не може да се оспорва от страната като постановено по привиден процес и че тази разпоредба е приложима по отношение на третите лица. Прието е, че жалбоподателката не е такова трето лице, тъй като страни по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС са били родителите й П. и П. Г. и същата притежава качеството на универсален правоприемник и не може да се позовава на привидност на процеса по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС.
При тези съображения съдът е приел, че искът за делба на самостоятелен обект в сграда, разположен на първия етаж от жилищна сграда, построена в УПИ IX-*, кв. 537 по плана на [населено място] и прилежащите към жилището две избени помещения е неоснователен и следва да се отхвърли.
Въззивният съд е приел, че следва да се отхвърли като неоснователен и предявеният инцидентен установителен иск с пр.осн.чл.76 ЗН от жалбоподателката срещу С. Г., С. Р. и Й. Р. за установяване по отношение на жалбоподателката на относителна недействителност на разпореждането, обективирано в нот.акт за продажба на недвижим имот № 57/2001 г. с който С. Г. продала на С. Р. по време на брака му с Й. Р. на процесния първи етаж от жилищната сграда.
Съдът е приел, че жалбоподателката М. е предявила при условие на евентуалност иск с пр.осн.чл.30 ЗН против Д. Р., П. К. и С. Г. на намаляване на дарението, обективирано в договора за спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС до размера на запазената й част и след редуциране на дарението и възстановяване на запазената част да се допусне и извърши съдебна делба на процесния имот. Приети са за правилни изводите на първоинстанционния съд, че процесната спогодба, одобрена по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС не може да се разглежда като договор за дарение, за да се обсъжда въпроса за намаляване на дарственото разпореждане по реда на чл.30 ЗН. С оглед на това съдът е приел, че тази претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставените правни въпроси в п.1-ви от изложението.
В подкрепа на доводите за наличие на това основание жалбоподателката е цитирала ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС. Със същото е прието, че при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Ако при разделянето на такива сгради се образуват нови жилища, разпоредбите на пар.38 и 39 от същите строителни правила и норми с предвидените в тях изключения са задължителни. Посочената практика е неприложима към настоящият случай, тъй като процесният първи етаж и сутерен, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня и клозет, застроени на обща площ от 100 кв.м., които са били предмет на съдебната спогодба по гр.дело № 1493/1993 г. на ПлРС не представляват обекти в жилищна сграда, заварена към 17.05.1963 г. По делото е установено, че към 1969 година общият наследодател П. Г. се е разпоредил с идеални част от процесното дворно място в полза на жалподателката и своя дъщеря М. М. и съпругът й М. М. и в полза на сина си И. Г.. Както се посочи по-горе в полза на първите двама е учредил право на строеж – да изградят втори етаж от съществуващата в дворното място едноетажна жилищна сграда и пристройка с обща застроена площ от 126 кв.м., а в полза на сина И. Г. – наследодател на П. К. и Д. Р. учредил право на строеж – да изгради пристройка-жилище в дворното място със застроена площ от 100 кв.м. Съсобствеността върху първия етаж и сутерен между П. и П. Г. и И. Г. е възникнала в резултат на реализирано право на строеж след 1969 г. и то върху обекти, които не представляват заварена към 17.05.1963 г. жилищна сграда. Както се посочи след смъртта на И. Г. със съдебна спогодба по гр. дело № 1493/93 г. на ПлРС съсобствеността върху процесния първи етаж и сутерен между наследодателите П. и П. Г. от една страна и наследниците на И. Г. – С. Г.-съпруга и дъщери П. и Д. Г. и прекратена, като в дял на съпругата е поставен първия етаж, а на дъщерите сутерена, състоящ се от две стаи, кухня, антре, баня и клозет, застроени на площ от 100 кв.м., съответно на П. и П. Г. е предоставено пожизнено да ползват сутерена на жилищната сграда. Следователно съсобствеността върху процесния първи и сутеренен етаж между наследодателите П. и П. Г. и наследниците на И. Г. е прекратена с влязло в сила решение, какъвто характер има постигнатата съдебна спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС. С оглед на това решение и към момента на постановяването му, имотите, предмет на делбата – първи етаж и сутерен представляват самостоятелни обекти на собственост. Впоследствие с влязло в сила решение по гр.дело № 957/98 г. на ПлРС е отхвърлен инцидентния установителен иск на П. и П. Г. против С., П. и Д. Г. за прогласяване нищожността на посочената съдебна спогодба, поради невъзможен предмет и неучастие на всички съсобственици в делбата.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че цитираната практика на ВС е неприложима в настоящият случай, поради което не се установява основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С решение № 214/24.09.2012 г. по гр.дело № 1441/2010 г. на ВКС I г.о., постановено по чл.290 ГПК е прието, че складовите помещения – мазета и тавани нямат самостоятелно предназначение, поради което не могат да бъдат отделен обект на вещни права. Прието е също, че поради несамостоятелния си характер тези помещения не могат да се придобиват отделно от обекта, който обслужват, освен ако не могат да се присъединят като принадлежност към друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда, което означава, че е допустимо придобиването им от лице, което има качеството на етажен собственик. Решението е постановено по предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот по съвсем различна хипотеза, поради което съдът намира, че правният въпрос не е разрешен при наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.1 ГПК
Съдът намира, че не се установява и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по поставения правен въпрос. Жалбоподателката е цитирала решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./, въззивни и първоинстанционни решения.
С решение № 673/01.11.1996 г. по гр.дело № 635/96 г. на ВКС, I г.о.постановено по реда на ГПК/отм./ е застъпено становището, че е нищожна доброволна делба, по силата на която придадените към отделните жилища помещения в зимника се отреждат в самостоятелна собственост. Правният въпрос съдът не е разрешил по различен начин, тъй като в настоящият случай е налице друга хипотеза, поради което и правните изводи на съда са различни. Както вече се отбеляза с влязло в сила съдебно решение по гр.дело № 957/98 г. на ПлРС искът на наследодателите на жалбоподателката П. и П. Г. срещу С., П. и Д. Г. за нищожност на съдебната спогодба по гр.дело № 1493/93 г. на ПлРС, поради невъзможен предмет е отхвърлен. Следователно със сила на пресъдено нещо е разрешен въпроса за първия етаж и сутерена от процесната жилищна сграда като самостоятелни обекти на делба. Силата на пресъдено нещо на посоченото съдебно решение се разпростира и спрямо жалбоподателката М. М., като наследник на П. и П. Г.. Следователно въззивният съд се е произнесъл по съвсем различна хипотеза и поради това е обосновал различни правни изводи.
С решение № 190/22.03.1994 г. по гр.дело № 1440/93 г. на ВКС IV г.о. е застъпено становището, че в производството по иск за собственост на реално обособени в предшествуваща делба част от жилищна сграда съдът следва да изясни дали пропуска на делбения съд да изпълни процедурата по чл.62 З./отм./ относно възможността за обособяване на реални дялове от жилищната сграда може да бъде саниран чрез изпълнение на тази процедура в новото производство.
С решение № 341/27.04.1994 г. по гр.дело № 109/94 г. на ВКС I г.о. е прието, че когато се разделя обща сграда, следва да се спазят изискванията на строителните правила и норми, че всяко новообособено жилище следва да има жилищни, обслужващи и складови помещения, че при извършване на делбата съдът задължително следва да посочи в какъв размер процентно всяко обособено жилище притежава дял от общите части на сградата, от терена или от отстъпеното вещно право на строеж.
С посочените две решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК/отм./ не е разрешаван поставения правен въпрос, поради което същите не обосновават наличие на предпоставката, визирана в чл.280,ал.1,т.2 ГПК – противоречиво разрешаван правен въпрос от съдилищата.
За да обоснове наличието на предпоставката по чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване жалбоподателката е цитирала решения на състави на Пазарджишкия окръжен съд –в. гр.дело № 1104/2011 г. , на Габровския окръжен съд – по в.гр.дело № 258/2009 г., на Софийски окръжен съд по гр.дело № 922/2010 г., на Ихтиманския районен съд по гр.дело № 577/2007 г. Всяко от посочените съдебни решения е без отбелязване за влизането им в сила. Поради това същите не следва да се обсъждат за наличие на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Съгласно тълкуването, дадено в ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. – т.3. противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК е налице, когато правният въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, на въззивен съд или решение на ВКС, постановено по реда на ГПК/отм./ по същия правен въпрос. Посочените решения на първоинстанционен и въззивни съдилища са без отбелязване за влизането им в сила.
Цитираното определение № 153/18.02.2010 г. по гр.дело № 1163/2009 г. на ВКС II г.о. е извън обхвата на понятието практика на ВКС или решаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по въпросите, поставени в п.2-ри от изложението. Тези въпроси касаят правилността на обжалваното решение и представляват касационни основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Плевенския окръжен съд, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК, в което съдът преценява наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и/или 3 ГПК при наличие на ясно и точно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че не се установяват основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 и т.2 ГПК по поставените правни въпроси от жалбоподателката на въззивното решение на Плевенския окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 439/25.10.2012 г. по в. гр. дело № 592/2012 г. на Плевенския окръжен съд по касационна жалба вх. № 11296/12.12.2012 г., подадена от ищцата М. П. М. от [населено място], [улица], чрез адв. В. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: