Определение №262 от 27.5.2009 по ч.пр. дело №283/283 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 262
 
София, 27.05.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 283/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. Х. С. от гр. П., ул. „З” № 4 против разпореждане на Окръжен съд – Велико Т. от 14.01.2009 г. за издаване обратен изпълнителен лист в полза на БДЖ Т. превози”, София чрез „П”, гр. Г. Оряховица против В. Х. С. ЕГН ********** за връщане на сумата 2 213.28 лв., получена от него по издаден на 16.01.2003 г. изпълнителен лист, издаден на основание невлязло в сила въззивно решение на ВТОС по гр. д. № 260/2002 г., впоследствие отменено от ВКС.
С частната жалба се поддържа, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за искането на „П”, гр. Г. за издаване на обратен изпълнителен лист; липсва осъдителен диспозитив за сумата по решението на ВТОС по гр. д. № 260/2002 г., по гр. д. № 670/2005 г. на ВТОС, както и по гр. д. № 585/2000 г. на Горнооряховски районен съд.; до настоящия момент не е бил уведомен за разпореждането за издаване на изпълнителен лист, за което узнал едва с призовката за доброволно изпълнение; Б. „Т” ЕООД-София, както и П. за товарни превози”, гр. Г. не са страна по гр. д. № 585/2000 г. на Районен съд-Горна Оряховица и не е направено искане за обезсилване на издадения м. 01.2003 г. изпълнителен лист.
За ответника Б превози” ЕООД, София чрез „П”, гр. Г. Оряховица частната жалба е оспорена от директора на „П”, гр. Г. инж. Д по съображения, изложени с писмено възражение.
При липса на данни на коя дата В. Х. С. е получил призовка за доброволно изпълнение не може да се прецени частната жалба е подадена ли е в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, поради което се приема, че частната жалба е подадена в срок и че е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е посочил, че В. С. е получил на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата 2213.28 лв., като обезщетение, което му е било изплатено на отпаднало изпълнително основание, тъй като невлязлото в сила въззивно решение, на основание на което е издаден изпълнителен лист впоследствие е било отменено от ВКС и съдът е постановил друго решение по съществото на спора, с което е отхвърлил иска по чл. 225, ал. 1 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата за издаване на изпълнителен лист може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за ответника тече от датата на връчване на призовката за доброволно изпълнение. Затова е неоснователен доводът на В. Х. С., че не е бил уведомен за искането за издаване на обратен изпълнителен лист, както и че е узнал за разпореждането след като е получил призовка за доброволно изпълнение.
Неоснователен е доводът, че в решенията по гр. д. № 260/2002 г. на ВТОС и по гр. д. № 670/2005 г. на ВТСО няма осъдителен диспозитив за плащане на дължимата сума. Сумата 2213.28 лв. В. С. е получил като обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ въз основа на първото невлязло в сила въззивно решение, което по реда на касационния контрол е било отменено от ВКС и делото е било върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил отхвърлителен резултат по иска с решение, което е било потвърдено от ВКС с окончателен съдебен акт. В резултат на това е възникнало основанието за работодателя да иска връщане на изплатената на отпаднало основание сума.
Неоснователен е доводът, че Б. „Т” ЕООД, София- „П”, гр. Г. не е процесуално легитимирана страна да иска издаване на изпълнителен лист. С въззивно решение по гр. д. № 260/2002 г. на ВТОС именно „Поделение за превозна дейност, Г. Оряховица при „БДЖ” ЕАД, София е осъдено да заплати на С. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Това е надлежната страна-работодател в производството по трудовия спор за защита срещу незаконно уволнение, в процесуалните възможности на която е и правото да иска издаването на обратния изпълнителен лист. Правоприемник на „БДЖ” ЕАД П. за превозна дейност, Г. Оряховица е „Б” ЕООД – П. за товарни превози, гр. Г. Оряховица, във връзка с което са представени писмени доказателства към молбата до ВТОС за издаване на обратния изпълнителен лист.
По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да се остави в сила, тъй като е законосъобразно, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на Окръжен съд – Велико Т. от 14.01.2009 г. по в. гр. д. № 670/2005 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на „Б” ЕООД, София чрез „П”, гр. Г. против В. Х. С. ЕГН ********** от гр. П., ул. „З” № 4 за връщане на сумата 2 213.28 лв., получена по издаден на 16.01.2003 г. изпълнителен лист по невлязло в сила съдебно решение по гр. д. № 260/2002 г. по описа на ВТОС.
Копие от определението да се изпрати на страните, за сведение.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top