О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 28.04.2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на седми април, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1903 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение №144 от 05.3.2019 г. по в.т.д.№124/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №594 от 13.12.2018 г. по т.д.№98/2018 г. на ОС Стара Загора, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „МБАЛ Тракия“ ЕООД сумата от 310 871 лв. за извършена през месец март 2015 г. /01-31.03/ болнична медицинска помощ на 322 пациенти по клинични пътеки, по Договор[ЕИК]/14.04.2015 г. за оказване на болнична помощ по КП, представляваща стойността на нормативно определените разходи за оказаното през месец Март 2015 г. болнично лечение по клинични пътеки на 322 здравноосигурени лица, която сума е неплатен остатък по фактура №[ЕГН]/14.04.2015 г. и спецификация към нея, както и сумата 151 168 лв. по фактура №[ЕГН]/14.04.2015 г., представляваща стойността на вложени медицински изделия при лечението на 105 pдравноосигурени пациенти през същия период, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, както и сумата от 138 313.18 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане на горепосочените главници по главните искове от общо 462 039 лв., за периода от 01.05.2015 г. до 12.04.2018 г., както и разноски по делото от 24 014.19 лв. за държавна такса и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Противоречат ли на разпоредбата на чл.52 от Конституцията на Република България, клаузите на сключения през 2015 г., на основание чл.59 от ЗЗО договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се определят стойности /лимит/ на дейности към договора, разпределени по месеци. 2. Подлежат ли на заплащане извършени дейности по сключен през 2015 г., на основание чл.59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор, стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец. 3. Клаузите на сключен през 2015 г., на основание чл.59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, с които се лимитира стойността на извършваните от болницата медицински дейности за съответните месеци в рамките на определения от НЗОК бюджет, нищожни ли са поради противоречие с императивни правни норми и конкретно чл.52от КРБ и чл.35 от ЗОО. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №2 от 22.07.2002 г. по конституционно дело №12 от 2006 г. по описа на КС на РБ, а спрямо втори и трети – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се твърди и че решението е очевидно неправилно.
Ответникът по касация – „МБАЛ Тракия“ ЕООД, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки съответно и към мотивите на първата инстанция, е приел, че основният спорен по делото въпрос е, дължат ли се претендираните суми, с оглед обстоятелството, че общата им стойност надвишава стойностите, които са били договорени за плащане в Приложение №2 към процесния договор. Посочил е, че в разпоредбата на чл.20, ал.1 от договора е предвидено, че възложителят НЗОК дължи плащане при условието на т.6 – ако извършената и отчетена дейност по клинични пътеки е в рамките на стойностите, посочени в Приложение №2, а в разпоредбата на чл.40 от договора е предвидено, че ако не са налице „случаи на спешна диагностика и лечение“: – изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и/или медицински изделия, които са на стойност, „надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2“ /ал. 6/ и – при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, изпълнителят „формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ“ /ал. 8/. Счел е, че съгласно чл.52 от Конституцията и чл.2, чл.4, чл.35 от ЗЗО на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности, като НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, а в бюджета за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства, в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. – решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила – чл. 4, ал.4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. Изложил е съображения, че изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Счел е, че разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ. В този смисъл е достигнал до извод, че не е налице неизпълнение на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година, а с превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Изразил е становище, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени – напротив, за заплащането са били предвидени средства /общо в размер на сумата 301 898 000 лева/ от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ /чл.1, ал.2, т.1.4. от ЗБ на НЗОК за 2015 г./, за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по чл.4, ал.4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Изложил е съображения, че оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г., поради което нарушението на чл.21, т.4 от Методиката – невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недълживмост на плащането въобще, тъй като нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили през същия месец, ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката. И в двата случая обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл.26, ал.2 от ЗЗО и чл.4, ал.4 от ЗБ на НЗОК за 2015 г. Посочил е и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности, като изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица /чл. 5 от договора – т.1, т.3, т.5, т.8, и особено т.9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, както и т.10, забраняваща искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не/, от което следва и извод, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение №2 на договора, следва да бъде заплатена от възложителя.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.
Спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. С втория от въпросите по същество се оспорва правилността на решението, предвид направения от съда извод за основателност на предявените искове, респективно отговорът на въпроса предполага проверка на правилността на този извод, а с първи и трети от въпросите, се предпоставя възприемането от въззивния съд на становище за нищожност на клаузи от процесния договор, каквото обаче изобщо не е изразявано в мотивите на решението – както бе посочено, изводът за основателност на исковете е направен след извършен задълбочен анализ на нормативната уредба и на клаузите от процесния договор, като съдът е приел, че: 1. Не е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година, 2 С превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител, 3. Превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено в договора да останат неразплатени – напротив, за заплащането са били предвидени средства от резерва по бюджета на НЗОК, 4. В договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности – напротив изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица. От друга страна спрямо посочените въпроси не се установява наличие и на поддържаните от касатора селективни основания – в решението на Конституционния съд е даден отговор на въпроса дали нормите на чл.4 и чл.5 от Закона за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, но не и на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос, а касаторът не е обосновал и релевантността на втори и трети от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т.4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед изложеното и тъй като при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона – материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.
С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №144 от 05.3.2019 г. по в.т.д.№124/2019 г. на АС Пловдив.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса,[ЕИК] да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение Тракия” ЕООД,[ЕИК], сумата от 17 000 лв. разноски пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.