5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място] , 29.05.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№3156/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК вр. § 74 от ПЗР на ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86/2017 г.
Образувано е по касационна жалба на ДФ“З.“ срещу решение №986/28.04.17г. по т.д.№5887/16г. по описа на Софийски апелативен съд, потвърждаващо решение №1417/08.08.16г. по т.д.№8325/14г. по описа на СГС,с което е отхвърлен предявения от ДФ“З.“ срещу [фирма] иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК – за признаване за установено,че ДФ“З.“ има изискуемо парично вземане от [фирма],в качеството му на поръчител на [фирма] за сумата 742 040 лв. главница и 35 524,41 лв. лихва,произтичащо от договор за поръчителство от 12.01.12г.,за което вземане е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№2274/14г. на ВрРС.
В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение,поради нарушения на материално-правните и процесуално-правните разпоредби на закона.
Ответникът [фирма] не се е ангажирал със становище срещу обжалването.
Съставът на Върховен касационен съд, Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано да обжалва лице и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
При проверката за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:
Процесуалната си легитимация и правния си интерес от воденето на предявения от него иск по чл.422 ал.1 ГПК ищецът ДФ“З.“ е обосновал с издадена в негова полза по реда на специалното заповедно производство въз основа на извлечение от счетоводните му книги заповед за изпълнение и подадено от ответника [фирма] възражение срещу нея. Наличието на вземането, присъдено със заповедта и, чието установяване се претендира, ищецът е обосновал с твърдения за сключен между него и трето лице- [фирма] договор за отпускане на финансова помощ,по силата на който в полза на това дружество е било извършено финансово плащане в размер на 742 050 лв.; констатирано нарушение от страна на дружеството,изразяващо се в неподаване на заявка за окончателно плащане,представляващо неизпълнение на договорно задължение,поради което фондът е отказал изцяло изплащането на финансовата помощ и е изискал възстановяването на авансово изплатената сума; наличие на основания за ангажиране в тази връзка и на отговорността на ответника [фирма],който по силата на сключен между страните по делото договор за поръчителство е гарантирал плащането от страна на ползвателя на всяка сума по договора до размер на 816 255 лв.; неплащане на сумата нито от ползвателя , нито от поръчителя до или след изтичането на дадения им с връчените им нотариални покани срок.
С постановеното от първата инстанция решение искът е отхвърлен изцяло.В мотивите на решението си СГС е приел,че в полза на ищеца е възникнало твърдяното вземане срещу ползвателя на финансовата помощ,доколкото авансово му е била изплатена такава в претендирания размер,а в резултат на негово неизпълнение на договорно задължение ищецът е развалил договора за безвъзмездна финансова помощ по надлежния ред,при което вземането на фонда за връщане на авансово платената сума е станало изискуемо. Прието е,че текстът на клаузите от договора за поръчителство ,поради липса на яснота,не установяват конкретно задължение на главния длъжник с определен обем и размер,което да е обезпечил поръчителят .Допуснал е възможността страните да са имали предвид вземането на фонда за връщане на авансовото плащане,но доколкото това вземане е бъдещо и условно /в случай,че договорът бъде развален/ липсата на индивидуализирано като бъдещо и условно вземане,което да е обезпечено с изричното изявление на ответника,съдът е приел,че не може да се приеме,че договорът за поръчителство обезпечава именно вземането на фонда,възникнало от развалянето на договора. Направен е извод за недействителност на договора за поръчителство,поради липса на предмет,основан на същите съображения и констатации,подкрепен и с решение на второ т.о. на ВКС по т.д.№63/09г.
За да потвърди така постановеното решение на СГС въззивната инстанция е споделила изложените от първоинстанционния съд мотиви,към които е препратила по реда на чл.272 ГПК. Възраженията на касатора-ищец срещу изводите,обусловили крайния изход на спора пред него,са счетени за неоснователни.Посочено е,че уговорката в чл.1 т.2 от договора,че сумата 816 255 лв. „обезпечава изпълнението на задължението по авансовото плащане на главния длъжник – ползвател на помощта по договор №12/123/00396/18.08.11г.“ е неясна,тъй като задължението за авансово плащане е на фонда,а не на главния длъжник – ползвателя,чието задължение е да извърши инвестицията.Тази неяснота,според съда, поражда съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключването на договора за поръчителство общо съгласие и целените с договора правни последици,което е основание за извършване на тълкуване , съобразно критериите на чл.20 ЗЗД.Позовал се е на задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,според която на тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД подлежат неясните,непълни и неточни уговорки в договора,които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключването на договора общо съгласие и целените с договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД,за да се изясни действителната,а не предполагаемата воля на договарящите; прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла,който произтича от договора,като се изхожда от целта на договора,обичаите в практиката и добросъвестността,но без да се подменя формираната при сключването на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите.Тълкувайки според посочените критерии уговорките в договора между страните, въззивният съд е приел,че ответникът е приел да обезпечи само изпълнението на задължението на главния длъжник – да осъществи проекта,при неизпълнението на което фондът разполага с възможност да иска както от ползвателя,така и от поръчителите изпълнението,заедно с обезщетение за неизпълнението,но не и връщането на авансово платената от фонда сума,дължима само при развалянето на договора,поради отпадане основанието за плащането й.Допълнително като аргумент срещу обезпечаващата функция на уговорката на чл.1 т.2 спрямо задължението за връщане на авансово платената помощ съдът е посочил и разминаването между размера на авансовото плащане и сумата на обезпечението.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с допълнителен критерий за селектирането й по чл.280 ал.1 т.3 ГПК са поставени като значими за изхода на делото въпросите: Допустимо ли е съдът да тълкува по реда на общите правила на ЗЗД смисъла на договор за поръчителство,сключен между фонда и поръчителите при положение,че съдържанието и предметът му са съобразени с изрична специална императивна разпоредба на подзаконов нормативен акт,която ги урежда – чл.9 ал.4 от Наредба №18 от 26.06.08г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г.?; Има ли право ДФ“Земеделие“ да изменя предмета на договор за поръчителство при сключването му при положение,че същият е нормативно уреден с императивната разпоредба на чл.9 ал.4 от Наредба №18 от 26.06.08г. ?; В случай,че между страните по договора за поръчителство няма спор относно действителната им воля, съдържанието, предмета и какво се обезпечава с него и в тази насока не са изложени никакви доводи и възражения от страна на ответника,който е наясно за какво отговаря,допустимо ли е съдът да ги тълкува по реда на ЗЗД,тъй като само според него те са неясни?
Последният от въпросите съдържа невярно твърдение, предвид изложените в писмения отговор на исковата молба възражения на ответника срещу иска. Доколкото останалите поставени от касатора въпроси са свързани с извършеното от въззивния съд тълкуване на клаузите от договора за поръчителство, сключен между страните, което тълкуване именно го е мотивирало да направи и крайния си извод за неоснователност на предявения иск,поради различна от твърдяната от ищеца тяхна воля, при наличие същевременно на законови разпоредби, уреждащи специфичните отношения между правните субекти,възникващи по повод предоставянето на средства за безвъзмездни финансови помощи по европейски програми,настоящият състав на ВКС,Първо търговско отделение намира за осъществена по отношение на тях общата предпоставка за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Смисълът им се свежда до обобщения въпрос за допустимите рамки, в които следва да се приложи разпоредбата на чл.20 ЗЗД за тълкуване волята на страните при задължаването им, в случаите, когато целта,която се преследва с възникването на правоотношението и неговият предмет са регламентирани със специална изрична правна норма /чл.9 ал.4 от Наредба №18 от 26.06.08г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013г./.
Обжалването пред ВКС следва да бъде допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на съдебна практика по приложението на посочените разпоредби.
На касатора следва да се укаже да внесе такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1 на МП в размер на 15 551,49 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №986/28.04.17г. по т.д.№5887/16г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на ДФ“З.“ да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 551,49 лв., като представи доказателства за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Касаторът да се уведоми със съобщението,че при невнасяне на определената държавна такса в указания срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено. След изтичането на срока и неизпълнение на указанието делото да се докладва за прекратяване.
След представянето на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване на делото в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.