6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
гр. София, 30.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1331 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Застрахователна компания [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Б. В. срещу решение № 2218 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 3056/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 09.06.2014г. по гр. дело № 1680/2013г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 8 състав ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати следните суми: на Н. В. Г. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ още 50 000 лв. – разлика над присъдените с първоинстанционното решение 30 000 лв. до 80 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на водача на л. А. „Опел Кадет” с рег. [рег.номер на МПС] за причинени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 06.07.2010г., както и сумата 1 822,38 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили след 13.06.2012г. в резултат на ексцес, ведно със законните лихви върху главниците изцяло, считано от 06.07.2010г. до окончателното им изплащане; в полза на САС сумата 2 000 лв. – държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 ГПК; в полза на адв. Я. П. Я. адвокатско възнаграждение в размер 2 930 лв. на основание чл. 38 ЗА.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В касационната жалба и представеното изложение в изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на спора материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 45/15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ВКС, решение № 206/12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010г. по т. д. № 93/2010г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. № 623/2011г. на ВКС, ІІ т. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„Дали фактът, че определено лице управлява като неправоспособен за съответната категория превозно средство, само по себе си представлява конкретен принос за настъпване на вредоносен резултат при възникване на произшествие, или подлежи на изследване конкретния механизъм на събитието, за установяване на който обаче е необходимо и се следва установяване на наличие на предвидената по закон подготовка за управление на МПС, гарантираща знание и умение на водача за адекватна реакция в критична ситуация на пътя?
Представлява ли липсата на правоспособност на водач на МПС и презумираната поради нея липса на знания и умения за управление на превозно средство самостоятелен юридически факт, представляващ елемент от механизма на конкретно транспортно произшествие, и като такъв представляващ обстоятелство при настъпване на ПТП, подлежащо на самостоятелна преценка при прилагане на принципа на справедливост, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?”
Ответникът Н. В. Г. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство/ чрез процесуалния си представител адв. Я. Я. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1 ГПК по съображения, изложени в писмен отговор.
Третото лице – помагач В. С. С. от [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивният съд е установил наличието на елементите от фактическия състав на чл. 226, ал. 1 КЗ: възникнало застрахователно правоотношение между ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ и причинителя на увреждането по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите; противоправно деяние, извършено от делинквента – трето лице помагач; деянието е извършено виновно; причинени вреди; причинна връзка между деянието и вредите – ПТП, причинено на 06.07.2010г. по вина на водача В. С. С., в резултат на което на ищеца е причинена средна телесна повреда, неимуществени и имуществени вреди.
При определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на уврежданията, седемте извършени операции, продължителния период на лечение и възстановяване, което не е приключило, трайната неработоспособност, определена в размер 56% от ТЕЛК, трайните остатъчни козметични белези, ограничените движения на лявата раменна става, младата възраст на пострадалия, интензитета на търпените от него болки и страдания.
За да направи извод за неоснователност на релевираното от ответника по иска възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, решаващият съдебен състав е приел, че пострадалият ищец не е допринесъл с поведението си за настъпване на удара, който за него е бил непредотвратим. Изложил е съображения, че ударът е бил предотвратим само от страна на делинквента, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като при употреба на алкохол, управлявайки лекия автомобил, е навлязъл в насрещното платно и е причинил процесното ПТП. След обсъждане на събраните доказателства, включително заключенията на единичната и тройната авто-технически експертизи, въззивният съд е установил, че за водача на мотоциклет „Х.” /ищеца/ обективно не е била налице възможност да предотврати настъпването на процесното произшествие – нито чрез аварийно спиране, нито чрез предприемане на маневра по заобикаляне на автомобила, предвид траекторията на движението на двете превозни средства и размерите на техните габарити, като разминаването помежду им при конкретно възникналата опасност е било обективно невъзможно без да настъпи удар. При установената фактическа обстановка съдебният състав е стигнал до крайния извод за неоснователност на възражението на застрахователя за съпричиняване, предвид липсата на причинно-следствена връзка между липсата на правоспособност на ищеца и настъпилите ПТП и вреди, тъй като и при наличие на правоспособност ударът би бил непредотвратим за мотоциклетиста.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Посочените от касатора правни въпроси трябва да са от значение за делото и да са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касаторите твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посочените от касатора въпроси се отнасят до релевираното своевременно от ответника по иска възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и в този смисъл са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на въззивния съд. По отношение на тях не са налице твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 17/18.11.1963г., т. 7 и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 45/15.04.2009г. по т. дело № 525/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 97/06.07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33/04.04.2012г. по т. д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96/15.10.2012г. по т. д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39/16.07.2010г. по т. д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43/15.04.2009г. по т. д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., цитираните от касатора съдебни актове и други/ обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице, и такъв е налице, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата, е налице съпричиняване на вредоносния резултат, но сам по себе си фактът, че пострадалият е управлявал мотоциклет без правоспособност, участвал в пътно-транспортното произшествие, не налага извод за допринасяне на настъпилото ПТП и вредите от злополуката. Въпросът за наличието или отсъствието на съпричиняване от страна на пострадалия и причинната връзка с настъпилия вредоносен резултат е конкретен и е изцяло в зависимост от събраните по делото доказателства и установените с тях факти. Обжалваното решение е в съответствие с постоянната практика на ВКС, поради което не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване. Различният изход в посочените от касатора съдебни решения се дължи на различна фактическа обстановка, установена от събраните доказателства по всяко едно от делата, а не на неправилно прилагане на материалния закон. В съответствие със задължителната практика на ВКС въззивната инстанция е обсъдила представените по делото доказателства, установила е фактическата обстановка и въз основа на нея е стигнала до извода, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице поради липса на причинно-следствена връзка между липсата на правоспособност на ищеца и настъпилите вреди, предвид непредотвратимостта на удара за мотоциклетиста, включително и ако имаше правоспособност.
Доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По значимия за спора правен въпрос за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и делинквента е формирана постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна или осъвременявана.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника по касационната жалба не се присъждат, тъй като не са поискани и не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2218 от 02.12.2014г. по в. гр. дело № 3056/2014г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 8 състав.
Определението е постановено при участието на трето лице – помагач на ответника по иска В. С. С. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.