О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място] , 05.12.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на четвърти декември , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 867/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.248 ал.1 ГПК.
Постъпила е молба от адв .Р. И., в качеството й на процесуален представител на С. С. и В. С., с искане за допълване на определение № 464 / 29.10.2018 г. по настоящото дело, с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 541/08.07.2016 г. по т.д.№ 705/2015 г. на Окръжен съд – Варна по всяка от депозираните касационни жалби – на „ Първа инвестиционна банка „ АД и С. С., като се присъди на адв.Р. И. възнаграждение за депозирането на отговори на касационната жалба на „ Първа инвестиционна банка„ АД от всеки от доверителите й – С. С. и В. С., в размер съобразно Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в съответствие със сложността на делото, предвид преставляването им при условията на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата – безплатно, като лица в затруднено материално положение.
Ответната страна – „ Първа инвестиционна банка „ АД – оспорва искането, като счита, че за присъждане на възнаграждение по този ред е необходимо установяването на предпоставките за това , без да се съобразява обстоятелството по освобождаването на ответниците от държавни такси, съгласно чл.83 ал.2 ГПК. Страната се позовава на това ,че договорите за правна помощ не сочат конкретната хипотеза на чл.38 ЗАдв., но във всички случаи е било необходимо договарянето на конкретен размер възнаграждение, доказателство за заплащането му и представянето на списък на разноските , като процесуална предпоставка за уважаване на искането. По начало страната счита, че недопускане касационното обжалване и по касационната жалба на С. С. предпоставя всяка от страните по спора да понесе разноските си , без възможност за възмездяването им.
Върховен касационен съд , първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл.248 ал.1 ГПК, от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество.
Производството по т.д.№ 867/2018 г. на І т.о. на ВКС е образувано по касационни жалби на „Първа инвестиционна банка„АД и С. С. против решение № 541/08.07.2016 г. по т.д.№ 705/2015 г. на Окръжен съд – Варна. Настоящият състав не е допуснал касационното обжалване по всяка от тях. „Първа инвестиционна банка „ АД е обжалвала въззивното решение в ч а с т т а му, с която, след отмяна на решение № 541/08.07.2016 г. по т.д.№ 705/2015 г. на Окръжен съд – Варна, са отхвърлени предявените от банката против В. И. С. искове, за установяване по отношение на банката,при условията на солидарност между съответниците В. С. и С. С., дължимо от последните вземане в размер на сумата от 120 116,20 евро – представляваща главница по договор за банков кредит, на сумата от 29 136,92 евро – представляващи просрочени лихви по кредита, за периода 01.08.2010 г. – 23.11.2012 г. и на сумата от 3 750 евро, представляващи комисионни за управление на кредита,както и в ч а с т т а, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне предявените по реда на чл.422 ГПК установителни искове на банката против С. М. С. и В. И. С., за разликата между 120 116,20 евро и претендираните 125 000 евро – главница по кредита и за разликата между присъдените 29 136,92 евро и претендираните 57 456,08 евро – просрочени лихви по кредита.
Видно от предмета на обжалването, обжалваемият интерес на банката спрямо ответницата В. С. възлиза на 364 187,44 лева , а този спрямо ответника С. С. – на 64 938,52 лева. Тези размери, съгласно чл.38 ал.2 ЗАдв. във връзка с чл.36 ал.2 ЗАдв. във вр. с чл.7 ал.2 т. 5 / спрямо В. С. / и т.4 / спрямо С. С. / от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.9 ал.3 от Наредбата – в хипотеза на процесуално представителство, ограничаващо се до депозирането на отговор на касационна жалба, обуславят минимално адвокатско възнаграждение в размер на 1858,50 лева – за защитата на С. С. и 6 610,31 лева – за защитата на В. С..
Молбата по чл.248 ал.1 ГПК е основателна и следва да бъде уважена. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен за ответниците резултат по касационната жалба на „ Първа инвестиционна банка „ АД е направено своевременно, с депозираните отговори от всеки от ответниците С. С. и В. С., чрез процесуалния им представител адв. Р. И.. Към отговорите са приложени договори за правна помощ, сключени изрично при условията на чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв. – за предоставяне на безплатна правна помощ, поради материална затрудненост на доверителите. Възраженията на „Първа инвестиционна банка„ АД , за необходимост от доказване действителното понасяне на разноски и депозирането на списък на същите, са в пълно несъответствие с принципа на договарянето по чл.38 ЗАдв. – за безплатно процесуално представителство – и с предпоставките за възмездяване на адвокатската помощ по реда на ал.2 на същата разпоредба. Тя не изисква и събиране на доказателства относно материалното състояние на доверителя, като взаимно формираната между същия и довереника воля за процесуално представителство по този ред е достатъчна. Чл.38 ал.2 изр. второ от ЗАдв. предвижда съдът да определи дължимото възнаграждение и препраща към чл.36 ал.2 от ЗАдв. само досежно визираната в същата разпоредба Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, не и по отношение на съдържащото се в същата изискване за определяне дължимото възнаграждение по споразумение между доверител и довереник. Неоснователно е и възражението, че недопускане касационното обжалване по касационната жалба на С. С. предпоставя отхвърляне на искането за възмездяване на разноски по процесуалното му представителство.Всяка от касационните жалби – тази на С. С. и „Първа инвестиционна банка” АД – има различен предмет, доколкото атакува различни части от въззивното решение, поради което обуславя самостоятелно право на възмездяване, с оглед резултата от атакуването на съответната част от същото.”Първа инвестиционна банка„ АД е могла, но не е претендирала разноски за процесуалното си представителство , в защита срещу касационната жалба на С. С..
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА ,на основание чл.248 ГПК, определение № 464/ 29.10.2018 г. по т.д.№ 867/2018 г. на І т.о. на ВКС, както следва :
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка„АД , да заплати на адвокат Р. И., в качеството й на процесуален представител на В. И. Г., на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 ал.2 т.5 и чл. 9 ал.3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за процесуално представителство на страната по делото, в размер на 6 610,31 лева.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка„АД , да заплати на адвокат Р. И., в качеството й на процесуален представител на С. М. С., на основание чл.38 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.7 ал.2 т.4 и чл.9 ал.3 от Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за процесуално представителство на страната по делото, в размер на 1 858,50 лева.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :