4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
[населено място], 9.04. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети април, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 207 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение на Софийски градски съд, ГК, І г.о. от 14.12.2011 г. по ч.гр.д. № 15501/2011 г., с което като е потвърдено определение от 02.11.2011 г. по гр.д. № 37103/2011 г. на Софийски районен съд, 60 с-в, е върната исковата молба на Н. Б. В. от [населено място], поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК и производството по делото е прекратено.
Недоволен от определението на СГС е жалбоподателят Н. Б. В. от [населено място], който го обжалва в срок като счита, че същото е неправилно и моли да бъде отменено.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, жалбоподателят не е посочил както общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за селектиране на касационните жалби, така и основанието за допускане на касационното обжалване – хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК, т.е. не е посочил кой е материалноправния и/или процесуалноправен въпрос, обуславящ изхода на спора, който е решен в обжалваното въззивно определение в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложил е, че в случая съдът е нарушил разпоредбата на чл. 46 ГПК, тъй като съобщение с копие от разпореждането, с което исковата му молба е оставена без движение за отстраняване на нередовностите й, не му е било връчено по надлежния ред, поради което е бил поставен в невъзможност да упражни правата си по ГПК – да се запознае своевременно с дадените от първоинстанционния съд указания и да ги изпълни.
Ответницата по частната касационна жалба Р. Е. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. В. от АК-С., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК оспорва частната жалба като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на страните и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че като е върнал исковата молба на Н. Б. В., поради неотстраняване в срок на нередовностите й, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, първоинстанционният съд – Софийски районен съд е постановил законосъобразно определение. Приел е също така, че след като исковата молба е била нередовна по смисъла на чл. 127, ал. 2, чл. 128, т. 2 и чл. 130 ГПК, правилно първоинстанционният съд я оставил без движение за отстраняване в срок нередовностите й с разпореждане от 29.09.2011 г., връчено на 05.10.2011 г. при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК на ищеца – чрез съпругата му Д. С. В. и тъй като в едноседмичния срок указанията не са изпълнени от ищеца, правилно съдът на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, я е върнал и е прекратил производството по делото с обжалваното определение от 02.11.2011 г.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбоподателят не е изложил кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, който да е от съществено значение за делото, при някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване е формулиран въпрос, отнасящ се до правилното приложение на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, но не и такъв, отнасящ се до редовността на исковата молба по предявения иск със заявено правно основание от ищеца по чл. 97, ал. 3 ГПК, в случая се визира разпоредбата на ГПК/1952 г./, макар че исковата молба е депозирана при действие на ГПК/2007 г./, за установяване истинността или неистинността на саморъчно завещание от 27.05.2007 г., респективно нейната допустимост по чл. 130 ГПК, реквизити по чл. 127, ал. 2 ГПК и приложения по чл. 128, т. 2 ГПК. В случая не е посочено основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и правен въпрос, обусловил изхода на делото, поради което въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При този изход на делото пред настоящата инстанция частният касатор следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените разноски за настоящото производство в размер на 330 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Софийски градски съд, ГК, І г.о. от 14.12.2011 г. по ч.гр.д. № 15501/2011 г., по частна касационна жалба с вх. № 2768 от 12.01.2012 г. на Н. Б. В. от [населено място].
ОСЪЖДА Н. Б. В. от [населено място] да заплати на Р. Е. Т. от [населено място] направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 330 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :