3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С., 11,04,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 220 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 407 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 6783/6.ХІІ.2010 г. на [фирма] –[населено място], подадена против „Разпореждане за издаване на изп. лист в частта относно разноските”, постановено на 1.ХІ.2010 г. от П. апелативен съд, ГК, по гр. дело № 614/2010 г., в който е отразено, че събирателното д-во се осъжда да заплати на Б. П. К. от[населено място] общо 7 047.34 лв. за двете инстанции /6 097.34 лв. + 950 лв./ – освен главницата от 24 864 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 3.ІІ.2009 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на търговеца частен жалбоподател е за незаконосъобразност на разпореждането по чл. 404, т. 1, предл. 2-ро ГПК в частта му за разноските, поради което се претендира частичното му отменяване и съответно присъждане на разноски за настоящето производство. Инвокирани са доводи, че в обжалваната си част разпореждането било постановено в противоречие с константната практика на ВКС, изключваща присъждане на разноски, когато се допуска предварително изпълнение на осъдителни решения на въззивните съдилища. Цитирани и представени са Опр. № 30/23.І.2009 г. по ч. гр. дело № 1955/08 г. на І-во г.о. на ВКС, както и Опр. № 685/27.VІІ.2010 г. по ч. т. д. № 528/2010 г. на І-во т.о. на ВКС.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Б. П. К. от[населено място] писмено е възразил чрез процесуалния си представител по пълномощие по основателността й.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 407 ГПК и подадена от надлежна страна, срещу която е било постановено издаване на изп. лист за разноски по осъдително решение на въззивен съд, частната жалба на [фирма] –[населено място], ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
С решение № 719/25.Х.2010 г. на П. апелативен съд, ГК, постановено по гр. дело № 614/2010 г. са били изцяло потвърдени първоинстанционните решения /първоначално и допълнително/ на П. ОС, ГК, ХІХ-и с-в, по т. д. № 77/2009 г., като за въззивното пр-во събирателното д-во настоящ частен жалбоподател е било осъдено да заплати на Б.. П. К. от[населено място] съдебно-деловодни разноски в размер на 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/. Освен за заплащане на главница в размер на сумата 24 864 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от предявяване на иска /3.ІІ.2009 г./ и до окончателното й изплащане, събирателното д-во е било осъдено да заплати на К. и 6 097.34 лв. /шест хиляди деветдесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни разноски, направени от последния в хода на първоинстанционното пр-во. Следователно налице е било осъдително решение на въззивен съд, подлежащо на обжалване пред ВКС в срока по чл. 283 ГПК, включващо главница, законна лихва върху нея от датата на предявяване на иска и разноски за двете инстанции в размер общо на 7 047.34 лв. Това въззивно решение не е влязло в сила поради атакуването му от страна на СД с касационна жалба вх. № 6965/11.ХІІ.2010 г.
По аргумент за противното от текста на чл. 404, т. 1, предл. 1-во in fine ГПК, на принудително изпълнение подлежат и влезлите в сила определения на съдилищата, докато в частта си за разноските горепосоченото невлязло в сила решение /предл. 2-ро от текста на т. 1 на чл. 404 ГПК/ има характера на определение/арг. чл. 252 ГПК/, което обаче също не е влязло в сила и затова не е следвало да бъде издаван изп. лист и за разноските в размер общо на сумата 7 047.34 лв., дължими от СД-частен жалбоподател на К. за двете инстанции.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя разпореждане на П. апелативен съд, ГК, от. 1.ХІ.2010 г., постановено по гр. дело № 614/2010 г., В ЧАСТТА, с която е било разпоредено издаване на изпълнителен лист по въззивното и потвърдените с него първоинстанционни решения И ЗА РАЗНОСКИТЕ в размер общо на сумата 7 047.34 лв. за двете инстанции.
О С Ъ Ж Д А Б. П. К., Е. [ЕГН], от[населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място],[улица] СУМА в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ – разноски за настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 220 по описа за 2011 г.