2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 734/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № №437 от 18.Х. 2010 г. по т.д. № 297/ 2010 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отменено Решение № 1093 от 15.VІ.2010 г. по гр.д.№ 162/2009 г. на Русенски районен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] за 730 лв. – възнаграждение за м.ХІ.2008 г. по Договор от 18.VІ.2007 г. и в частта, с която е уважен насрещният иск за 2000 лв. – обезщетение за вреди, в която част е постановено друго, с което е уважен искът за възнаграждение и е отхвърлен насрещният иск, с оплакване за неправилност и необоснованост. В Молба от 18.V.2011 г. жалбоподателят излага основания по чл. 280 ГПК за допустимост на касационната жалба: неправилност и необоснованост на решението, съществени процесуални нарушения, противоречие на решението на установената съдебна практика, неприсъждане на обезщетение за неизпълнение на договорни задължения, което изцяло противоречи на материалното право и на установената съдебна практика, въз основа на което поддържа, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1- т. 3 ГПК. Представя копия от съдебни актове на състави на ВКС, на ПлВС и на ОСГК на ВС и иска да се допусне касационно обжалване.
Ответницата по касационната жалба Мария Н. Т. – ЕТ с фирма “К. Мария Н.” – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение в частта, с която са разгледани осъдителни искове: за възнаграждение 730 лв. и за обезщетение за вреди 2000 лв., с оглед обжалваемия интерес, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр.59/2007 г., вр. § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д.в. бр.100/21.ХІІ.2010 г.), тъй като касационната жалба е от 14.ХІІ.2010 г., намира, че касационната жалба е подадена е в срок и е редовна, но е недопустима срещу решението в частта, с която е разгледан искът за възнаграждение за 730 лв.
Срещу въззивното решение в частта, с която е разгледан и отхвърлен насрещният иск за 2000 лв., жалбоподателят не сочи разрешените правни въпроси, релевантни за спора, нито съображения защо поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като изложените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението са по чл. 281 т. 3 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г., касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените касационни оплаквания, нито и от представените съдебни актове. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания, а и такива жалбоподателят не сочи.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №437 от 18.Х.2010 г. по т.д. №297/ 2010 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен насрещният иск за 2000 лв. – обезщетение за вреди, в която част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] – [населено място] срещу решението в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и е уважен искът за възнаграждение 730 лв. за м.ХІ.2008 г., в която част определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: