О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 12.07.2017г.
Върховен касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадсети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.д. № 2698 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Й., С. И. Й. и И. С. Г. срещу определение № 357/28.04.17 по г. д. № 5237/16 на ВКС, IІІ ГО , с което касационната им жалба срещу решение №1060/01.08.16г. по гр.д.№.401/16г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №204/14.07.15г. по гр.д.№ 12/14г. на Провадийски районен съд за уважаване на предявените срещу касаторите искове с правно основание чл.135 ЗЗД, е оставена без разглеждане. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на определението поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК. Искането е за отмяна на атакуваното определение и за разглеждане по същество на касационната им жалба.
Ответната страна Й. С. И. не взема становище по частната жалба.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от страни в процеса, имащи право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е неоснователна.
С атакуваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановено по искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, всеки от които е с цена под 5000 лв. – и следователно е изключен от касационен контрол предвид чл. 280, ал. 2 ГПК.
С исковата молба са предявени множество обективно съединени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД. При предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, когато атакуваната сделка касае прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, цената на иска се определя съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК предвид препращането на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК – от данъчната оценка на недвижимия имот. В случая се иска прогласяване недействителност на сделки за продажба на 4 броя недвижими имоти, инкорпорирани в един нотариален акт – поради което и цената на всички обективно съединени искове общо четири на брой се определя от данъчната оценка на всеки един от прехвърлените имоти. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на недвижимите имоти, приложени в първоинстанционното дело , цената на всеки един от обективно съединените искове е под 5 000 лева.
Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела.
Видно от изложеното по-горе, обжалваното въззивно решение е постановено по множество искове с правно основание чл. 135 ЗЗД с цена на всеки под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум. Същевременно не се касае за хипотеза на чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК – доколкото не е налице обективно съединяване на иск за собственост с обуславящ иск – каквато е визираната в тази разпоредба хипотеза – предмет на делото са единствено искове с правно основание чл. 135 ЗЗД. С оглед на това въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба правилно е била оставена без разглеждане като недопустима. Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, ВКС, III ГО
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 357/28.04.17 по г. д. № 5237/16 на ВКС, IІІ ГО.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: