6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София,15.04. 2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………….………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1258 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 3726 от 25.ІІ.2019 г. на непълнолетната С. Н. Б. от [населено място], подадена чрез нейния процесуален представител от САК /надлежно упълномощен от майката на жалбоподателката Т. Р. Т.-Б./ против решение № 259 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 30.І.2019 г., постановено по гр. дело № 2246/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 685 от 30.І.2018 г. на СГС, ГО, с-в І-2, по гр. д. № 13477/2015 г.: за отхвърлянето – като неоснователни и недоказани – на преките й искове с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., както и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 498.92 лв., понесе от нея като резултат от ПТП, настъпило на датата 23.ІІ.2012 г.
Оплакванията на касаторката Б. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, алтернативно – постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който нейните два обективно кумулативно съединени преки осъдителни иска срещу ответното „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД да бъдат уважени в пълните им предявени по делото размери, вкл. ведно с присъждането на законна лихва върху главниците на дължимите й обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, а също и на всички направени по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора, въведен с преки искове срещу застраховател, съставът на САС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС (обективирана в т. 3 от ТР № 1/9.ХІІ.2013 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/2013 г., както и в т. 10 от ТР № 1 от 4.І.2001 г. на ОСГК по тълк. дело № 1/2000 г.) по следните три правни въпроса:
1./ „Следва ли въззивният съд да назначи и изслуша съдебна експертиза за изясняване на обстоятелства по делото при неизясненост на същото от фактическа страна, както и при наличието на оплакване във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд и необоснованост на постановеното от него решение?”;
2./ „Какви са критериите за определяне на обстоятелството дали дадена скорост е „съобразена”, съгласно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в хипотеза на обективни затруднения в пътната обстановка и длъжен ли е водачът да избира скоростта си на движение в съответствие с тях, за да отговори адекватно на изискването за безопасност?”;
3./ „При съпричиняване по чл. 53 от ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря само съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 3456 лв. /три хиляди четиристотин петдесет и шест лева/ – съгласно приложените към отговора данъчна фактура № 1209/18.ІV.2019 г., договор за правно обслужване и списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че „и трите поставени въпроса нямат връзка с релевантните за изхода на спора изводи на въззивната инстанция, респ. с фактите и обстоятелствата по делото, довели до постановяване на обжалваното решение”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на непълнолетната С. Н. Б. от [населено място], действаща лично и със съгласието на своята майка Т. Р. Т.-Б., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
При потвърждаване на решението на първостепенния съд за отхвърляне на обективно съединените два преки осъдителни иска на настоящата касаторка срещу застрахователя в пълните предявени по делото техни размери, въззивната инстанция е могла да констатира, въз основа на данните от заключението на извършената от вещото лице инж. А. авто-техническа експертиза, че от видимите деформации на лекия автомобил „БМВ”, на чиято задна седалка е пътувала ищцата, първият удар на това МПС в препречилата посоката му на движение задна част от товарна композиция „Шмиц” /състояща се от седлови влекач и полуремарке/ е бил по интензитета си най-силният от последвалите други два и непосредствено е причинил отваряне на предпазните въздушни възглавници и завеси в купето на леката кола. Според възприетото от САС заключение на комплексната експертиза, получената от ищцата травма, изразяваща се в счупване на пода на дясната очница със заклещване във фрактурната линия на долния прав и долния кос мускул и околоочна мастна тъкан, наложила последващи сложни оперативни интервенции, е могла да бъде причинена от отварянето на страничната въздушна възглавница /завеса/. Въз основа на тези фактически констатации, като недоказано, е било преценено от състава на САС главното твърдение в исковата молба за причиняване на въпросния вредоносен резултат от последвалия удар, нанесен от застигащия лек автомобил „Ауди-А4” с монтанска регистрация, чийто водач е имал при ответното застрахователно дружество полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Решаващият правен извод на въззивната инстанция срещу ангажиране отговорността на „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД-София по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е бил, че установеното комплицирано телесно увреждане на настоящата касаторка категорично не стои в причинна връзка с поведението /действията и бездействията/ на водача на л.а. „Ауди-А4” с рег. [рег.номер на МПС] .
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от трите правни въпроса, формулирани в изложението на касаторката по чл. 284, ал. 3 ГПК, е такъв относно правилността на атакуваното с жалбата й решение на САС, докато останалите два са с изцяло хипотетичен характер: не са били предмет на произнасянето с този съдебен акт по съществото на спора. Погрешното отъждествяване от касаторката Св. Н. Б. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, пр. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Ето защо, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до инстанционния контрол, осъществяван от Върховния касационен съд, безпредметно се явява обсъждането налице ли е допълнителната предпоставка за това – в случая тази по т. 1 на същия законов текст.
В заключение, атакуваното въззивно решение не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (до степен, при която законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по касация застрахователно д-во искане по чл. 81, във вр. 78, ал. 3 ГПК, касаторката С. Н. Б., непълнолетна и действаща лично и със съгласието на своята майка Т. Р. Т.-Б. ще следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 3 456 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева), представлява изплатен хонорар за един негов адвокат от САК, съгласно приложените към отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК данъчна фактура № 1209/18.ІV.2019 г., „договор за процесуално представителство към Рамков договор за правно обслужване” от 15.ІV.2019 г. и списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 30.І.2019 г., постановено по гр. дело № 2246/2018 г.
О С Ъ Ж Д А непълнолетната С. Н. Б., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. ІІІ, ап. № 3, действаща лично и със съгласието на своята майка Т. Р. Т.-Б.- НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответното по касация „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище е адрес на управление в [населено място], [улица], СУМА в размер на 3 456 лв. (три хиляди четиристотин петдесет и шест лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК за настоящето производство пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 1258 по описа за 2019 г.