4
гр. д. № 4307/2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 263
София, 18.05.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4307/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. М., срещу решение № 4329 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 7661/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е потвърдено решение № 2051 от 07.03.2016 г. по гр. д. № 21852/2015 г. на СРС, с което е признато за установено по отношение на касатора, ответник по иска, че ищцата Ц. С. Д. е собственик на избено помещение с площ от 16.89 кв. м., разположено в югозападната част на сутеренния етаж, както и на сервизни помещения – кухня, баня с тоалетна и мокро помещение, намиращи се в североизточната част на сутеренния етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ ХVІ-652, кв. 11 в м. В. по плана на [населено място], който поземлен имот е с идентификатор 12084.2700.652. Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност.
В изпълнение на разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение, с което е дадено указание за представяне на изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, е подадена молба от 14.08.2017 г. в която се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което са направени неправилни правни изводи. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуален въпрос, включен в предмета на делото, като решението е неправилно и незаконосъобразно. Така заявеното е определено от касатора като общо основание за допускане касационна проверка на въззивното решение. В молбата е направен коментар на изводите, направени в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, относно това, че касационният съд е служебно задължен да следи за валидността и допустимостта на първоинстанционното решение и при наличието дори на вероятност за това е длъжен да допусне касационна проверка на обжалвания въззивен акт. Този коментар не съдържа твърдение обжалваното решение да страда от тези пороци. Не е посочено конкретно основание, което да обуславя такъв порок.
Ответниците по касация поддържат, че касационната жалба не отговаря на изискването за представяне на изложение с ясно формулирани материалноправни и процесуални въпроси, по които съдът се е произнесъл и които са обусловили решаващите правни изводи. Оспорват касационната жалба и по същество.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Срещу касатора са предявени от Ц. С. Д. и Г. В. Д. установителни искове за собственост на помещения, изпълнени в сутерена на жилищната сграда, построена в УПИ ХVІ-652 от кв., по плана на м. Волуяк, [населено място], описани като мазе в югозападната част и сервизни помещения в североизточната, а с молба от 23.11.2016 г., подадена в изпълнение указанията на въззивния съд, са конкретизирани като избено помещение от 16.89 кв. м., индивидуализирано с граници; кухня с площ от 12.40 кв. м., описана с граници; и сервизни помещение – баня с тоалетна с площ от 1.90 кв. м. и мокро помещение с площ от 1.13 кв. м. , всички описани и с граници. Поддържано е, че са придобити на основание давностно владение.
От фактическа страна по делото е установено, че дворното място и двуетажната жилищна сграда са били придобити от С. М. на основание наследяване и делба.
През 1970 г. тя е дарила на дъщеря си Б. В. и зет си В. В. втория етаж от жилищната сграда и североизточното избено помещение, което е описано с граници: от две страни двор, коридор и стълбище (н. а. 120, т. ІІІ, н. д. № 443/1970 г.). През 1975 г. е дарила на сина си М. М., ответник по иска, първия етаж от жилищната сграда, както и избено помещение, разположено в югоизточната част на сутеренния етаж с площ от 10 кв. м., индивидуализирано с граници. От представения архитектурен проект за сутеренния етаж е установено, че в него са били проектирани още мазе в югозападната част с площ от 16 кв. м., а в северната част на сградата в посока от запад на изток – стълбище и две помещения след което и североизточното мазе. След като М. се е разпоредила с двата самостоятелни обекта в сградата, тя е загубила вещните права върху югозападното мазе и помещението до североизточното, които поради обслужващия им несамостоятелен характер са станали съсобствени между собствениците на самостоятелните обекти – жилища в двата жилищни етажа.
С приетата експертиза и събраните гласни доказателства е установено, че строителството на сутеренния етаж е изпълнено в отклонение от проекта, като североизточното мазе е адаптирано за кухня, помещенията между него е стълбището за баня с тоалетна и мокро помещение, а югозападното мазе за стая за живеене. С гласни доказателства е установено, че така обособените и функционално свързани помещения са използвани от бабата на ищцата до извършването на ремонт в притежаваната от нея друга къща, след което са използвани от родителите на ищцата, а от 2007 г. от ищците. Ответникът е ползвал дареното му мазе в югоизточната част на сутеренния етаж, за което е бил осигурен достъп от към двора. Това е било предпоставено от влошените отношения между него, праводателката С. и сестра му Б.. Между праводателката на ищците и ответника е било разпределено и ползването на дворното място по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС с влязло в сила решение от 23.04.2012 г. по гр. д. № 63802/2010 г.
С експертизата е установено, че вратата, осигуряваща достъп до мазето на ответника, е била зазидана и достъпът се осъществява от към двора. Зазиждането е направено със стари тухли, което дава основание на експертизата да счита, че е направено при строежа на сградата. Така обособените помещения с различни функционални предназначения обособяват един отделен жилищен имот с площ от около 60 кв. м.
След анализ на събраните доказателства въззивният съд не е възприел правния извод на първоинстанционния съд, че ищците се легитимират като собственици на спорното помещение на деривативното основание, на което са придобили правото на собственост и върху втория жилищния етаж от сградата. След като ги е обсъдил в тяхната съвкупност е възизвният съд е достигнал до правния извод, че ищците са придобили правото на собственост върху спор процесното избено помещения на основание давностно владение, като са присъединили и владението, осъществявано от праводателите Б. В. и съпругът й В. В.. След смъртта на бащата В. през 1994 г. владението е осъществявано от наследниците му синовете А. и Г. и преживялата съпруга, а след 2007 г., когато Г. става изключителен собственик на втория етаж и на североизточното избено помещение на основание наследяване и дарение, направено в него полза от майка му и брат му, владението е продължено от него и съпругата му.
Осъществени са двата елемента от фактическия състав на давностното владение и на това оригинерно основание ищците се легитимират като собственици на спорното избено помещение.
Поставения процесуален въпрос, който беше изведен от съда от непрецизното изложение на касационната жалба, поради ползването на цитати от съдебни актове и тълкувателно решения, е относно задължението на съда да обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните. Той не обуславя основанието по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствата и след като е проследил тяхната връзка и произтичащите от тях права, е формирал въз основа на това свой правен извод, който е обоснован и законосъобразен.
Формалното позоваване на задължението на съда да провери валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт, също не дава основание за допускане касационна проверка. Актът отговаря на всички изчерпателно изброени основания за валидност. Постановен е по допустим иск при правилно конституиране на страните в процеса, поради което е и допустим.
При проверката на въззивното решение не се установи да е налице поддържаното общо основание за допускане на касационна проверка.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 23.10.2017 г., сключен с адв. Д.-М. от САК, възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4329 от 15.06.2017 г. по гр. д. № 7661/2016 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Г. М. от [населено място], [улица] да заплати на Ц. С. Д. и Г. В. Д. от [населено място], [улица] сумата 500.00 (петстотин) лева разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: