О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№263
С., 19.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2615 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Й. Г. П. чрез пълномощника му адвокат В. П. против решение № 2002 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д. № 21256 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1772 от 28.04.2014 г. по гр.д. № 17256/2013 г. на Районен съд-Пловдив за разпределяне на основание чл.32, ал.2 ЗС ползването на съсобствения между З. Г. П. и Й. Г. П. при равни права магазин на [улица] [населено място] с идентификатор по кадастралната карта 56784.522.664.1, като на З. Г. П. е предоставена чрез оборудване със стелажи за промишлени стоки, със заключване, лявата половина от магазина с широчина 1.95 м. /частта от магазина срещу входната врата, разположена вдясно от двойната червена линия на скица № 1 към заключението на вещото лице Д. М./, а на Й. Г. П. е предоставена чрез оборудване със стелажи за промишлени стоки, със заключване, дясната половина от магазина, с широчина 1.95 м. /частта от магазина срещу прозореца, разположена в ляво от двойната червена линия на скица № 1 към заключението на вещото лице Д. М./, а за общо ползване от двамата съсобственици е предоставено стълбището от към улицата и входната врата.
З. Г. П. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
Експертното заключение по делото е дало три варианта за разпределение ползването на съсобственото търговско помещение – чрез обособяване на две търговски помещения с малки преустройства; чрез използване от всеки от съсобствениците в определен период от време от 3 до 5 години и чрез оборудване на магазина със стелажи за промишлени стоки със заключване, което дава възможност всеки от съсобствениците да ползва реална част от магазина. Ищецът З. П. е поддържал, че разпределението следва да се извърши по третия вариант, а ответникът Й. П. – по втория вариант, евентуално искът да се отхвърли. Първоинстанционният съд е възприел третия вариант за разпределение на ползването, тъй като той не предполага никакви праеустройства и не е свързан с влагането на значителни срества, като позволява както едновременното поотделно ползване, така и връщане към съвместното ползване чрез отдаване под наем във всеки един момент, в който бъде постигнато съгласие за това. Във въззивната жалба на Й. П. са наведени доводи, че възприетият вариант за разпределение на ползването не е икономически и практически обоснован, тъй като двете части по-трудно ще се отдават под наем, ще са необходими средства за преобзавеждане на магазина, в това число и за стелажите, не е ясно как ще става разпределението на консумативните разноски, не е отчетено, че обособените магазини ще трябва да ползват общ склад и санитарен възел, не е обсъден въпроса за възможността да се продават конкурентни промишлени стоки или несъвместими промишлени стоки /например бельо и петролни продукти/. В. съд е изложил съображения, че при разпределянето на ползването на недвижимия имот следва да се има предвид възможността с най-малко вложени средства да се извърши такова преустройство, че всяка от страните съсобственици да може да упражнява правото си на ползване върху съсобствената вещ, без да пречи на другия съсобственик. В настоящия случай не се налага извършването на никакво преустройство на магазина, а само допълнително оборудване със стелажи, като за всеки от съсобствениците същите биха могли да се използват по предназначение, а освен това във всеки един момент тази обща вещ би могла да се отдаде под наем. Приел е, че третият вариант се явява най-целесъобразен и следва се разпредели реалното ползване по него, а по отношение на останалите варианти е счел, че при първия би се наложило преустройство на фасадната част на магазина, а при втория ни би било целесъборазно всеки от съсобствениците да ползва за определен период от време самостоятелно магазина.
К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.3 ГПК по поставя въпросите:
1.Кои са критериите, от които следва да се ръководи съдът при разпределение ползването между съсобствениците по реда на чл.32, ал.2 ЗС и дали видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижим имот са сред тези критерии
2.В настоящия случай позволява ли видът, предназначението и конкретните характеристики на недвжимия имот да бъде ползван реално от всички съсобственици.
3. При положение, че видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, следва ли да бъде уважен иск за разпределяне на ползване на недвижим имот, чрез предоставяне на реална част от него за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или разпределянето на ползването между тях следва да се извърши по време – чрез използване на обекта индивидуално от всеки от съсобствениците в различен период от време
4. При положение, че видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на ползването между тях по време се явява неудобно, следва ли да бъде уважен иск за разпределяне на ползване на недвижим имот или същия подлежи на отхвърляне.
Позовава се на практиката на ВКС по решение № 185 от 3.08.2012 г. по гр.д. № 1380/2010 г., І г.о. /съгласно което разпределението на ползването на съсобствената вещ може да се извърши по два начина – чрез предоставяне на реална част от нея за ползване на всеки съсобственик, при което вещта се ползва едновременно от всички съсобственици, или чрез предоставянето й последователно за ползване на всеки съсобственик за определен период, като въпросът по кой от двата начина следва да се разпредели ползването е обусловен от вида и предназначението на вещта – когато се касае за движима вещ, обикновено по – удобно е да се извърши разпределение на ползването по време, а когато се касае за недвижим имот – чрез предоставяне на реална част на всеки съсобственик, но ако видът, предназначението и конкретните характеристики на недвижимия имот не позволяват да бъде ползван реално от повече съсобственици, а разпределянето на ползването между тях по време се явява неудобно, искът по чл. 32, ал.2 ЗС подлежи на отхвърляне, защото съдът не може да предостави имота за ползване на един съсобственик и да лиши от ползване останалите/ и по решение № 291 от 29.11.2011 г. по гр.д. № 212/2011 г., ІІ г.о. /съгласно което ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъществяваното до момента фактическо ползване/, както и на решение № 104 от 8.04.2014 г. по гр.д. № 5821/2013 г., І г.о., по което обаче е дадено тълкуване във връзка със спор по чл.31, ал.2 ЗС, което не може да бъде съотнесено към спорната съдебна администрация по настоящото дело.
Отговорът на третия въпрос е даден в решение № 185 от 3.08.2012 г. по гр.д. № 1380/2010 г., І г.о., на което се позовава касаторът, като е прието, че разпределението по време е подходящо за движими вещи, на което тълкуване въззивното решение съответства.
Останалите въпроси са свързани с тезата на касатора, че видът, предназначението и конкретните характеристики на процесния имот не позволяват реално разпределение на ползването, като доводите в тази насока са насочени към правилността на извода на съда, че едновременното ползване на части от процесния магазин от двамата съсобственици е възможно. Правилността на този извод обаче може да бъде проверена само, ако е налице основание за допускане на касационно обжалване. Тълкуването по посочените решения на ВКС е дадено спрямо имоти, които по вид, предназначение и конкретни характеристики не съответстват на процесния /хотел и ресторант на два етаж и съсобствен жилищен етаж с два апартамента и петима съсобственици/, поради което не може да се приеме, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като липсва обосновка на въпросите по смисъла на т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Четвъртия въпрос не е относими към мотивите на съда, който е приел, че е възможно и допустимо реалното разпределение, поради което и не е имал основание да отхвърли иска, а съответно и решението му не противоречи на посочената практиката на ВКС
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допусне касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2002 от 24.11.2014 г., постановено по гр.д. № 21256 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: