2
определение по гр.д.№ 2575 от 2013 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
[населено място], 20. 05. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2575 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. М. Й. и Й. Й. Й. срещу решение от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 6899 от 2012 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение, с което е потвърдено решение от 16.03.2012 г. по гр.д.№ 48227 от 2010 г. на Софийския районен съд, 26 състав за уважаване на предявения от П. В. Щ. срещу П. М. Й. и Й. Й. Й. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване собствеността и предаване владението на мазе с размер 2,84/3,75 м. и с полезна площ от 10,65 кв.м., находящо се под кухнята на жилището на първия етаж, но принадлежащо към втория етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица].
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена от касаторите задължителна и незадължителна практиката на ВКС /решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о./ по следните правни въпроси: 1. Дали упражняването на физическа власт върху имот на правно основание /договор в нотариална форма/ и незнанието на пороците на юридическото основание сами по себе си предполагат възникване на последиците на добросъвестното владение и 2. При добросъвестно владение придобива ли се фактическата власт на правно основание, целящо прехвърляне на правото на собственост на владелеца, макар вещноправният ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е собственик и предполага ли се незнанието на пороците на юридическото основание до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното владение.
В писмен отговор от 03.04.2013 г. ответникът по жалбата П. Б. Щ. оспорва същата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС за процесното мазе, въззивният съд е приел, че то е собственост на ищеца П. Щ. като принадлежащо към втория етаж от сградата, който втори етаж Щ. е придобил на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 35 от 28.05.1999 г. Приел е, че ответниците П. Й. и Й. Й. не са придобили процесното мазе по силата на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 110 от 31.07.2003 г., тъй като предмет на този договор е бил първия етаж от сградата и принадлежащото към този етаж мазе откъм северната фасада под банята, което по настоящем е преустроено в тоалетна и не е идентично с процесното мазе, находящо се по кухнята. Приел е за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на процесното мазе по давност, тъй като от установяването на владението върху това мазе през 2003 г. до завеждането на делото през 2010 г., не са изминали 10 г., колкото според чл.79, ал.1 от ЗС са необходими за придобиване на право на собственост по давност при недобросъвестно владение. Не на последно място е прието, че осъществяваното от ответниците владение върху процесното мазе не е добросъвестно, тъй като те не са владяли мазето на правно основание, което е годно да ги направи собственици /нотариалният акт от 31.07.2003 г. не е такова основание, тъй като не касае процесното мазе/.
Не е налице противоречие между това решение и посочените от касаторите три решения на ВКС:
1. В решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че при добросъвестно владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне на правото на собственост върху владелеца, макар вещноправният ефект да не настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Същото по същество е прието и в обжалваното решение, като съдът е приел, че ответниците не са добросъвестни владелци на процесното мазе, тъй като не са установили владение на правно основание, което е годно да им прехвърли собствеността върху мазето- нотариалният им акт от 31.07.2003 г. не касае процесното мазе, а негов предмет са първия етаж от сградата и принадлежащото към този етаж мазе под банята, което е различно от процесното мазе, находящо се под кухнята.
2. В решение № 385 от 06.10.2010 г. по гр.д.№ 1359 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че упражняването на фактическа власт върху имота на правно основание /договор в нотариална форма/ и незнанието на пороците на юридическото основание само по себе си предполагат възникването на последиците на добросъвестното владение, което се предполага до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли тези последици. В обжалваното решение по същество е прието същото /че добросъвестно е владението, осъществявано на правно основание, което е годно да направи владелеца собственик при незнанието на владелеца за пороците на това правно основание или затова, че прехвърлителят не е собственик/ и именно поради това е прието, че ответниците не са добросъвестни владелци- защото те не владеят процесното мазе на правно основание, годно да ги направи собственици /нотариалният им акт от 31.07.2003 г. не касае процесното мазе, а негов предмет са първия етаж от сградата и принадлежащото към този етаж мазе под банята, което е различно от процесното мазе, находящо се под кухнята/.
3. В решение № 1048 от 28.10.2008 г. по гр.д.№ 3131 от 2007 г. на ВКС, Трето г.о. е прието, че незнанието на пороците на юридическото основание се предполага до доказване на противното. В настоящия случай не се касае за незнание на пороците на юридическото основание, а въобще за липса на юридическо основание за владение по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС. Поради това в обжалваното решение СГС въобще не е обсъждал и не е бил длъжен да обсъжда въпроса как се доказва незнанието на пороците на юридическото основание и съответно няма как да е налице противоречие по този въпрос между обжалваното решение и посоченото от касаторите решение на ВКС, Трето г.о.
Поради гореизложеното не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК и решението на Софийския градски съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.12.2012 г. по гр.д.№ 6899 от 2012 г. на Софийския градски съд, ВК, II-ро Б отделение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.