О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 22.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4898/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. Р., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. А., срещу въззивно решение № 209 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 257/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Жалбоподателят поддържа неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са нарушени правата на касатора чрез даване на едноседмичен срок за отстраняване нередовността на касационната жалба, тъй като срокът за обжалване не бил още започнал да тече. Твърди се, че не е разгледан въпросът, че ответницата е живяла при родителите си и като техен наследник придобива процесния имот. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС са решени следните въпроси: защо въззивният съд не е приложил давностния срок; защо е приел за достоверни показанията на заинтересовани свидетели; защо не са изследвани в пълнота отношенията чичо – племенница. Сочи се, че в противоречие с практиката на ВКС не е назначена нова или тройна експертиза, която да отговори дали имотът по нотариалния е идентичен с процесния. Твърди се, че въззивният съд служебно е следвало да назначи трето лице помагач на ответника – община Добрич, тъй като дворното място е общинска собственост.В противоречие с практиката на ВКС е решен и въпросът за активната материално-правна легитимация, защото не е доказано, че ищецът е собственик на имота. Твърди се наличие основания за касационно обжалване като се посочва чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба не изразява становище по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК, поради което е процесуално допустима. Нямат правна опора доводите на касатора за нарушение правото му на защита, тъй като дадените указания за отстраняване нередовностите на жалбата били преди да е започнал да тече срокът за обжалване на въззивното решение, тъй като не е налице констатация за наличие на просрочие на предприети от него процесуални действия.В рамките на срока за обжалване на въззивното решение той е могъл да изложи подробно своите касационни оплаквания, както и да обоснове основанията за допускане на касационно обжалване.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С въззивното решение е потвърдено решение № 333/2018г. по гр. д. № 3210/2017 г. на Добрички районен съд, с което по отношение на Г. Л. Р. е признато за установено, че Р. Р. М. е собственик на жилищна сграда с площ 51 кв.м., ведно с правото на строеж върху общинско място, в което е изградена /подробно описани/ и ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху процесния имот. Въззивният съд е приел, че ищецът основава правото си на собственост на договор за дарение, сключен с нотариален акт №122/1976г., по силата на който имотът му е дарен от Р. М. Ю.. Ответницата, която е племенница на ищеца, ползва имота без основание. Тя е възразила, че ищецът не живе в спорната жилищна сграда, а в друга, находяща се в съседния имот на същата улица. Ето защо нотариалният акт, на който ищецът се позова, е неистински или, ако е истински се отнася до другата сграда в съседния имот, а не до спорната. Спорната сграда на [улица] била закупена от родителите на ответницата през 1967г. и те живяли в нея до смъртта си. След анализ на приетите по делото писмени доказателства /нотариални актове/, свидетелски показания, както и заключението на техническата експертиза /проследило кадастралните планове на [населено място] от 1962г.,1968г., 1987 и 1999г., КК и заснеманията на процесната сграда и дворното място/, въззивният съд е достигнал до извод, че спорната сграда с идентификатор **** е тази, предмет на договора за дарение, сключен с нотариален акт №122/1976г. Същата е с адрес [улица] и в нея много години са живяли родителите на ответницата. В съседния поземлен имот с идентификатор *** е построена друга жилищна сграда с адрес „Г..П.“№65, в която от дълги години живее ищецът. Всички разпитани по делото свидетели дават показания, че на място има две сгради. Едната, по-старата е навътре в двора, а по-новата е към улицата. В миналото в по-старата сграда живяло семейството на ищеца. После в нея заживяло и семейството на брат му – баща на ответницата. Известно време двете семейства живяли в сградата заедно, като всяко семейство ползвало по няколко отделни помещения. Междувременно ищецът и съпругата му построили нова сграда, към улицата и семейството им се преместило да живее в нея. Това се случило в 70-те години. От тогава ищецът живее в новата сграда до улицата, а в старата сграда до смъртта си /2016г. и 2017г./ живяли брат му и неговата съпругата. След като те починали ответницата заключила къщата, поставила и ограда от телена мрежа. Въззивният съд е приел, че на основание договора за дарение ищецът е придобил правото на собственост върху процесната сградата с идентификатор **** ведно с правото на строеж върху поземления имот, в който тя е изградена. Възраженията на ответницата са приети за неоснователни. Фактът, че ищецът живее в другата жилищна сграда не означава, че той не е надарен с процесната, нито, че тя не е идентична на тази по договора за дарение. Самата ответница, като е възразила, че спорната сграда била закупена от родителите й, не е представила доказателства за твърдението си. Възражението й, че родителите й придобили правото на собственост върху спорната сграда по давностно владение, не подлежи на обсъждане, тъй като е въведено едва във въззивната жалба и след срока по чл.131 от ГПК. Не подлежат на обсъждане правноирелевантните доводи на ответницата, свързани лични и семейни отношения, като причина за предявяването на иска от страна на ищеца /нейн чичо/. Ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот, а ответницата го владее, без да е доказала наличие на правно основание, противопоставимо на собственика.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
Не са налице сочените основания на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Така поставените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси, представляват доводи представляват касационни оплаквания за необоснованост на изводите на съда по съществото на спора, във връзка с преценката на събраните по делото доказателства, които не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на посоченото ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, обосноваващи прилагане на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Те могат да са основания за касиране на вече допуснато до касационно обжалване въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В съответствие с установената съдебна практика, въззивния съд е извършил обективна преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и е обсъдил доводите и възраженията на страните, с оглед постановяването на законосъобразен съдебен акт. Изложил е доводи кои факти намира за установени и кои за недоказани. Изложени са съображения защо не следва да се разглежда въведеното след настъпването на процесуалните преклузии правоизключващо възражение да придобивна давност. Обсъдил е гласните доказателства със становище, че са непротиворечиви, възприел е заключението на техническата експертиза като компетентно. Касаторът не сочи причини за назначаване на друга експертиза. Доводите му за служебно назначаване на трето лице помагач на ответника нямат правна опора в приложението на чл. 218 и сл. ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Въпреки изхода на производството по чл. 288 ГПК на ответника по по касационната жалба не следва да се присъждат разноски, тъй като липсват искане и данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 24.10.2018 г. по гр. д. № 257/2018 г. по описа на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: