3
гр. д. № 1063/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 263
София, 24.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на
е хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 1063/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Н. Ч. от[населено място] срещу решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 538/2010 г. П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 2038/09 г. на П. районен съд, с което касаторът и К. Ю. са осъдени да предадат на [фирма],[населено място] собственият му товарен автомобил „И. 35 10.1 Т. Дейли, с рег. № РВ 1928 ВР.
Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност – отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Относно предпоставките за допускане касационна проверка на въззивното решение е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Формулираният въпрос е за това, че е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът има правото да определя правното основание на исковете, но не и да прекратява някои от тях, когато са обективно и субективно съединени. Не са изложени съображения с какво разрешеният процесуален въпрос е от значение за точното прилагане на закона или развитието на правото.
Ответникът по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да уважи ревандикационния иск съдът е приел за установено от фактическа страна, че касаторът и ответникът К. Ю. са установили фактическа власт върху товарният автомобил на основание договор за лизинг сключен на 22.08.07 г. Наименоването на договора за продажба е неточно, тъй като при сключването му не е спазена предвидена в закона форма – писмен договор с нотариална заверка на подписите ( чл. 144, ал.2 ЗДвП)- В договора е уговорено, че при забава плащането на една вноска повече от един месец продавачът може да развали договора едностранно без предизвестие. Касаторът и другият съконтрахент са платили осем вноски на обща стойност 4445 лв. до м. 06.08 г. и не са платили останалите до пълната стойност на уговорената цена от 6638 лв. Продавачът е предявил иск за връщане на вещта. С предявяването на иска фактически е упражнил правото си на едностранно прекратяване на договора, за който с оглед вида му и по разпореждане на чл.347, ал. 2 ТЗ намират субсидиарно приложение правилата на договор за наем уредени в ЗЗД.
Въз основа на тези данни е направен обоснован извод, че касаторът и съконтрахента му упражняват фактическа власт върху вещта без основание, тя е собствена на ищеца, поради което искът за ревандикирането й е основателен.
Наред с вещния иск е бил предявен и иск за заплащане на сумата 2193 лв. – остатъкът от уговорената цена на вещта. В тази част исковата молба е била оставена без движение за уточняване от какво произтича това вземане след като договорът е развален. Ищецът е уточнил, че основава вземането си на уговореното в т. 10 от договора, която гласи, че продавачът има право да претендира неплатените вноски и след прекратяване на договора. Посочил е и това, че вземането произтича от поето задължение за изплащане на уговорена цена и че то представлява и обезщетение за неизпълнен договор. Съдът е приел, че указанието за посочване основанието, от което произтича вземането не е уточнено и е прекратил производството по тази иск. Определението е влязло в сила.
Формулираният въпрос, за допуснато процесуално нарушение, поради прекратяване производството по един от обективно съединените искове, не може да бъде определен като разрешен от съда процесуален въпрос от значение за изхода на другия иск, по който е постановено решение. Съдът е служебно задължен да следи за редовността на исковата молба. В случая нередовността е констатирана по отношение на единия от обективно съединените искове и въпреки даденото указание, съдът е намерил, че не е била отстранена. Прекратяването на производството по този иск не рефлектира върху разглеждането на другия иск.
Този процесуален въпрос не е от значение за изхода на спора по другия предявен иск за връщане на вещта, която след прекратяване на договор за лизинг се държи от касатора без основание, поради което не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.04.2010 г. по гр. д. № 538/2010 г. П. окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: