О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр.София, 26.05.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 2075/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК
Образувано е по частна жалба на Р. И. С. против определение № 919/16.03.2017 г. на Софийския апелативен съд, постановено по ч.гр.д. № 417/2017 г., с което са оставени без разглеждане четири частни жалби на същата страна против разпореждане на СГС по гр.д. № 13519/13 г. и производството пред въззивния съд е прекратено.
Касаторът излага съображения за нищожност – САС е оставил без разглеждане частните му жалби, вместо да ги върне като просрочени, както разпорежда ГПК, и е прекратил въззивното производство без да има законово основание за това. В евентуалност излага довод за неправилност на определението – апелативният съд неточно е приложил чл. 60, ал. 6 ГПК – седмодневният срок за подаване на частните жалби против разпореждането на първостепенния СГС е изтекъл не на 22.09.2017 г. (неприсъствен ден), а на 23.09.2017 г. – първият следващ присъствен ден. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски, сторени в производството, като представя и списък по чл. 80 ГПК.
Отговор по реда на чл. 276 ГПК не е постъпил.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 275 ГПК от легитимна страна срещу акт, подлежащ на обжалване пред Върховния касационен съд.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С атакуваното определение четири частни жалби, подадени от Р. И. С., против разпореждане № 92741/17.08.2015 г. на СГС по гр.д. № 13519/13 г., са върнати, като просрочени.
Доводите на Р. С., че определението на САС е нищожно не сочат на твърдяния порок. Отделно, смисълът на съдебния акт е ясен и съответства на чл. 262, ал.2, т. 1, към която препраща чл. 275, ал. 2 ГПК – връщането на просрочената частна жалба е юридически, а не фактически акт и по съществото си е отказ за разглеждане по същество на жалбата (оставя е без разглеждане). Когато по недопустима искова молба или жалба е образувано съдебно производство, то също се явява недопустимо и подлежи на прекратяване. В случая, апелативният съд, като е счел, че частната жалба е нередовна, като просрочена, е бил длъжен да прекрати и образуваното по нея съдебно производство, тъй като то, на приетото от него основание, също се явява недопустимо.
Основателно е оплакването, че определението на САС е неправилно. Правилно е посочено, че седмичният срок, считано от датата на съобщение за правото на жалба, изтича на 22.09.2017 г., но неправилен е изводът, че на същата дата изтича и срокът за обжалване. Денят на независимостта на България – 22.09. е официален празник и неработен ден, поради което и съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК, срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК в случая изтича на 23.09.2017 г. – първият следващ присъствен ден. Частните жалби са депозирани от С. на 23.09.2017 г., поради което обжалваното определение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
Сторените в настоящото производство разноски се присъждат с оглед резултата по спора, съответно при постановяване на окончателен акт, с който приключи производството по делото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 919/16.03.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 417/2017 г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
РАЗНОСКИ не се присъждат.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: