3
гр. д. № 3798/2016 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 263
София, 03.10.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3798/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Н. М. Н., чрез пълномощника му адв. Н. М., срещу определение № 1623 от 22.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 16139/2014 г. на СГС, с което е потвърдено определение от 08.07.2013 г. по гр. д. № 22655/2012 г. в частта, с която е прекратено производството по делото по предявения срещу В. Т. В. иск.
Ответникът по жалбата не е подал отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
За да се произнесе, Върховният касационен съд констатира следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е предявил пред Софийски районен съд срещу Прокуратурата на РБ, В. В., М. М., РС-Велики Преслав и Държавата частични искове за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от неизпълнение на задълженията, действията и бездействията на посочените органи и лица. Посочил е, че исковете намират правно основание в чл. 7 от Конституцията на РБ и в чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД.
По отношение на ответницата В. В., в обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че е причинила вреди на ищец с действия, които е извършила в качеството й на прокурор при ВКП.
При проверка за допустимостта на този иск съдът е намерил, че е налице основание за прекратяване на производството по него тъй като е недопустим. Позовавайки се на чл. 132 от Конституцията на РБ, която норма повелява, че съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за извършените от тях служебни действия и постановени актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер, и въз основа оценка на заявените обстоятелства е достигнал до извода, че се претендира вреди от постановен от прокурор при изпълнение на служебните му задължения акт. Въз основа на това е намерено, че искът е недопустим и производството по делото прекратено.
С определение от 22.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 16139/2014 г. на СГС, предмет на касационната жалба, е потвърдено първоинстанционното определение, като е възприет изцяло изводът за недопустимост на предявения иск срещу В. В., действала в качеството й на прокурор при ВКП.
В изложението към частната касационна жалба се иска допускане на касационна проверка на въззивното определения поради това, че при постановяването му са били разрешени процесуални въпроси: 1. ползвала ли се е В. с функционален имунитет, след като няма данни да е заемала длъжността прокурор в отдел „Досъдебно производство” при В.; 2. процесуален или материалноправен е въпросът за наличието на функционален имунитет по отношение на посочен от ищеца ответник; 3. може ли съдът да обсъжда служебно представените доказателства, ако не е провел производство за събирането им и въз основа на тях да формира извод за допустимостта на иска. Не е посочено, кое от основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка обуславят тези въпроси.
Въпросът за наличието на функционален имунитет правилно е обсъден от съда при проверката за допустимост на предявения иск. Той е преценен при проверка дали посочения ответник е легитимиран да отговаря по предявения иск. Въпросът е от процесуален характер и при разрешаването му съдът се основава на заявените от ищеца обстоятелства и установените с представените с исковата молба доказателства. Ищецът е заявил в обстоятелствената част на исковата молба, че посочената ответница му е причинила вреди с извършените от нея действия в служебно качество – прокурор при ВКП. Това е установено и от приложените към исковата молба писмо и доклад подписани от ВКП. в качеството й на прокурор при ВКП. Без правно значение за въпроса за наличието на функционален имунитет е това, в кой отдел при В. е изпълнявала ответницата възложените й функции на прокурор.
Въпросът за това дали съдът може да обсъжда представените от ищеца доказателства преди да ги е събрал в съдебно производство не обуславя общо основание за допускане касационна проверка.
Съдът е служебно задължен да извърши проверка за допустимостта на предявения иск. Тя се извършва въз основа на заявените от ищеца факти и обстоятелствата (основанието на иска) и вида на търсената защита и представените в подкрепа на това доказателства с исковата молба. Позоваването на представените от ищеца писмени доказателства е направено във фазата по проверка редовното учредяване на процеса по отношение на този ответник, в изпълнение на служебното задължение на съда за това.
Останалите въпроси в изложението към частната касационна жалба са без връзка с разрешения от съда процесуален въпрос за допустимостта на предявения иск срещу лице, ползващо се от функционален имунитет. Те не са обосновали решаващия извод на съда. Жалбоподателят не е мотивирал и това, с какво тези въпроси са относими към разрешения от съда и коя от хипотезите по чл. 280, ал.1, т. 1-3 ГПК следва да бъдат обсъдени.
При проверка на частната касационна жалба не се установи да е налице някое от основанията по 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на обжалваното определение, поради което такава няма да бъде допусната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на определение № 1623 от 22.01.2015 г. по в. ч. гр. д. № 16139/2014 г. на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: