5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С., 30.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2136/ 2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 788 от 20.04.2015 г. по т.д. № 4832/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1273 от 11.08.2014 г. по т.д. №1145/ 2013 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 22 094.36 лв. на основание чл. 163 ал. 3 ЗУТ, със законната лихва от 08.03.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост.
В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените в противоречие с практиката на ВКС материалноправни въпроси от значение за изхода на делото:1.Въззивният съд има ли задължение сам да определи правната квалификация и доколкото няма промяна във фактическите обстоятелства по исковата молба, да обезсили обжалваното решение и да разгледа спора по същество, вместо да потвърждава обжалваното решение – въпрос, решен в противоречие с – Р.№71/02. 02.2010 г. по гр.д.№ 138/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. – въззивният съд е променил правната квалификация, доколкото е приел, че ответникът по делото следва да отговаря за недостатъците не като фактически извършващ строителните дейности, а като възложител на СМР, извършени от трето лице. 2. С какви доказателствени средства подлежи на доказване качеството строител – въпрос, решен в противоречие с Р.№ 579/12.01.2011 г. по гр.д.№ 1932/2009 г. на ІІІ г.о. и Р.№390/19.10.2011 г. по гр.д.№ 174/2011 г. на ІV г. – въззивният съд не е съобразил, че ответникът по делото е собственик на имотите, но няма качеството строител, което строителство – преработването на терасите в офиси – е възложил на [фирма], което обстоятелство, ако съдът беше съобразил, щеше да стигне до друг извод за отговорността на ответника. По процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства – техническа експертиза – при въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение за неизясняване на делото от фактическа страна или необоснованост на фактическите изводи – жалбоподателят поддържа, че е налице противоречие с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК – ясното разграничение на недостатъците е от изключителна важност за изхода на делото, доколкото за недостатъците следствие строителни дейности, извършени преди въвеждане на сградата в експлоатация, 5-годишният гаранционен срок е изтекъл преди предявяване на иска.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като сочи, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК и изведените въпроси навеждат към обсъждане правилността на решението; излага съображения за неоснователност на искането по всеки от формулираните въпроси и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 т.1 ГПК(преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди решението в обжалваната от ответника част, с която е уважен искът по чл. 163 ал. 3 ЗУТ за 22 094.36 лв., въззивният съд е изложил, че с оглед посочените в исковата молба основание и петитум, се налага извод, че се търси отговорност от собственика на обекта, в който са налице вреди от некачествено строителство, проявили се в гаранционните срокове по чл. 20 от Наредба №2/2003 г., които започват да текат от въвеждане на обекта в експлоатация – чл. 160 ал. 5 ЗУТ и чл. 20а ал. 3 от Наредба №3/2003 г. Съдът е обосновал, че няма пречка строителят да бъде и възложител на изпълнените СМР, като качеството строител подлежи на доказване с всички доказателствени средства. Като е обсъдил събраните доказателства, съдът е приел за неоснователно възражението на ответника за липса на пасивна легитимация във връзка с твърдението, че „И. – МК инженеринг” е строител на преустройството. След обсъждане на гласните доказателства съдът е посочил, че релевантно е проявлението на недостатъците и предявяване на иска в рамките на гаранционния срок и въз основа заключението на техническата експертиза е обосновал, че проявилите се недостатъци са следствие некачествено изпълнени СМР по остъкляване на терасите и по хидроизолациите на покривите на покритите тераси и е заключил, че ответникът носи отговорност за причинените щети следствие некачествено строителство.
С оглед изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса има ли задължение въззивният съд да определи правната квалификация на заявеното спорно материално право и доколкото няма промяна в изложените от ищеца фактически обстоятелства, да обезсили решението и да разгледа спора по същество, а не да потвърждава решението. Това искане жалбоподателят обосновава с довода, че въззивният съд по същество е променил правната квалификация с приетото, че ответникът следва да отговаря за недостатъците в строителството не като фактически извършил СМР, а като възложител на СМР, изпълнени от трето лице, и ако въззивният съд беше разгледал спора по същество и беше обсъдил всички доказателства, щеше да стигне до други изводи относно фактическата и правна страна на спора. С тези доводи жалбоподателят обоснова оплакване за неправилност на решението поради направените изводи за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника по предявения иск. Съгласно т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. С поставените въпроси жалбоподателят обосновава твърдение за неправилност на решението поради нарушение на закона – касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК по въпроса с какви доказателствени средства подлежи на доказване качеството строител. Това искане жалбоподателят обосновава с довода, че въззивният съд не е съобразил, че ответникът по делото няма качеството строител, което строителство – преработването на терасите в офиси – е възложил на [фирма]. Както е прието в обжалваното решение, качеството строител подлежи на установяване с всички доказателствени средства, като имат значение констатациите по актовете за държавно приемане, в какъвто смисъл е посоченото от въззивния съд Р.№579/12.01.2011 г. по гр.д.№1932/ 2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Въпросът дали ответникът има качеството строител, поето със сключения предварителен договор, в който ответникът е поел задължение да реализира одобреното преустройство на терасите в офиси, и дали едновременно е и възложител на преустройството, което е възложил на трето лице, и за допуснатото лошо изпълнение в какво качество следва да отговаря, е въпрос, обусловен от фактите по делото, доводът за неправилно решаване на който съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 т. 3 ГПК, а не се касае до въпрос за допускане на касационно обжалване.
По въпроса: длъжен ли е въззивният съд да събере доказателства – техническа експертиза – при въведено оплакване за процесуално нарушение, допуснато от първоинстанционния съд, сочещо на неизясняване на делото от фактическа страна или на необоснованост на фактическите изводи. Основанието за допускане на касационно обжалване по този въпрос жалбоподателят обосновава с довода, че ясното разграничаване на недостатъците е от изключителна важност за изхода на делото, доколкото за недостатъците следствие на строителни дейности, извършени преди въвеждане на сградата в експлоатация 5-годишният гаранционен срок е изтекъл преди предявяване на иска. По този въпрос е неоснователно искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, доколкото може да се приеме, че въпросът не съставлява оплакване за неправилност на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК. Въззивният съд е отказал на приетата в първоинстанционното производство техническа експертиза да постави задача да установи кои от констатираните в експертизата недостатъци са следствие на извършеното преустройство и кои – на предхождащото цялостно строителство на сградата, по съображения, че искането е преклудирано и не са налице основанията по чл. 266 ал. 3 ГПК, с което не се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика. По въпроса за характера и произхода на недостатъците, допуснати при осъществяване на преустройството на терасите в офиси, е допусната и изслушана в първоинстанционното производство техническа експертиза, по която ответникът не е имал възражения. Не е налице допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, което да дава основание на въззивнния съд да назначи експертиза на основание чл. 266 ал. 3 ГПК и соченото от жалбоподателя неизясняване на делото от фактическа страна и необоснованост на фактическите изводи, сочи на оплакване за неправилност на решението. С довода, че ясното разграничение на недостатъците е от изключителна важност за изхода на делото, доколкото за недостатъците следствие на строителни дейности, извършени преди въвеждане на сградата в експлоатация, 5-годишният гаранционен срок е изтекъл преди предявяване на иска, жалбоподателят изразява несъгласие с приетото от възивния съд, което счита за неправилно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 788 от 20.04.2015 г. по т.д. № 4832/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.,
ОСЪЖДА [фирма] -гр. С. да плати на [фирма] – [населено място] 1166 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: