О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 31.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и седемнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 4718/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Н. Н. против решение № 390 от 19.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 290/2016 г. на Окръжен съд _ София, ГК, втори въззивен състав.
С обжалваното решение Софийският окръжен съд е потвърдил решение № 30 от 16.03.2016 г. по гр. д. № 295/2015 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД на [фирма], [населено място] против Р. С. П. и В. Ю. В., чрез баща й и законен представител Ю. В. В., [населено място] за обявяване на недействителен по отношение на ищеца /частен правоприемник на [фирма]/ на договор за дарение на недвижим имот, отразен в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том II, рег. № 3185, дело № 209/2010 г. по описа на нотариус Е. П., като неоснователен и недоказан.
Касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и съдът да постанови ново решение , с което исковата му претенция да бъде уважена.Твърди, че има качеството на кредитор по отношение ответниците Р. С. П. и В. Ю. В. по силата на настъпилото частно правоприемство в резултат на сключен договор за цесия с [фирма]. Изразява несъгласие с мотивите на предходните две съдебни инстанции досежно изводът им, че увреждащата сделка за дарение била извършена преди договора за цесия, поради което дружеството – ищец не можело да се легитимира активно по иска на чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Твърди, че при цесията прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности във вид и характеристики, които то е имало у стария кредитор, включително и възможността да се ползва от защитата, която отменителния иск предоставя.
В изпълнение изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към жалбата има приложено изложение на касационните основания със следния формулиран правен въпрос: „При наличието на сключен договор за цесия и извършена увреждаща сделка от страна на длъжник преди сключването на договора за цесия, има ли цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД или ще разполага само с възможността за предявяване на иск с правно основание чл. 135, ал. 3 ЗЗД?“. Твърди се, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като са приложени решение № 199 от 13.11.2012 г. по т. д. № 191/2012 г., II TO, ВКС и решение № 319 от 27.04.2010 г. по гр. д.№ 4025/2008 г. IV ГО на ВКС, и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Ответниците по касация Р. С. П. и В. Ю. В., чрез баща й и законен представител Ю. В. В. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация на обжалваното решение, като същевременно излагат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение, намира следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за ищеца [фирма] липсва качество на кредитор спрямо ответниците към момента на увреждащата сделка – договор за дарение. В тази връзка е посочено, че ищецът се легитимира като кредитор по силата на договор за цесия от 11.12.2013 г., сключен с първоначалния кредитор на ответниците, / който се явява такъв по договор за ипотечен кредит [фирма] от 15.12.2007 г./, докато процесният договор за дарение е сключен на 24.09.2010 г. Въззивният съд е приел, че отменителният иск не принадлежи на кредитор, чието вземане е възникнало след сключване на атакуваната с иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД сделка.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд следва да се приеме, че така поставения от касатора правен въпрос в първата му част касае конкретния правен спор, бил е предмет на разглеждане в обжалваното решение и същият е обуславящ за изхода на делото, от което следва, че са налице общите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касация. В представеното изложение обаче жалбоподателят не е обосновал успешно нито една от специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, предвид обстоятелството, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в № 199 от 13.11.2012 г. по т. д. № 191/2012 г., II TO. Твърдението на касатора за наличието на противоречива практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК е неоснователно, доколкото посоченото решение № 319 от 27.04.2010 г. по гр. д.№ 4025/2008 г. IV ГО на ВКС е постановено по различен правен въпрос, обстоятелство, което впрочем сам въззивеният съд е отбелязал в атакуваното по настоящото производство решение. Същевременно наличието на две противоречиви решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК би обосновало спиране на производството по делото и внасяне на въпроса пред общото събрание за произнасяне с тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК, а не допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Въпросът в неговата втора част, отнасяща се до възможността при настоящата хипотеза да бъде предявен иск по чл. 135,ал.3 ГПК не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение , доколкото по делото не е имало спор, че предявеният иск е по чл. 135,ал.1 ЗЗД.С оглед на това същият не следва да бъде разглеждан като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Предвид изхода на спора по настоящото производство, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответниците по касация направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. всеки.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 390 от 19.07.2016 г., постановено по в. гр. д. № 290/2016 г. на Окръжен съд _ София, ГК, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на Р. С. П., [населено място], ЕГН [ЕГН] сумата от 600 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК] да заплати на В. Ю. В., [населено място], ЕГН[ЕИК], действаща чрез законния й представител Ю. В. В. сумата от 600 лв. разноски за настоящото производство.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: