О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
[населено място], 31.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми април,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 357 по описа за две хиляди и седемнадесета година, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение№ 292 / 17.01.2017 год. по ч.гр.д.№ 895 / 2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на същата страна против определение № 60/09.11.2016 г. на Съдия по вписванията при Благоевградски районен съд.С последното е отказано вписване на удостоверения № 20160630101343 / 30.06.2016 год. и № 20160630101441 / 30.06.2016 год. на Агенция по вписванията , за промяна на кредитора [фирма] , като правоприемник на „ А. Б. – клон България „ К. по партида на имота и по партида на длъжника към 75 броя договорни и законни ипотеки, индивидуализирани в молба за вписване рег.№ 4 962 / 03.11.2016 год.. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като необосновано, излагайки мотиви само досежно първия от сочените пороци.Счита, че въззивният съд е приложил неправилно чл.16 ал.4 ТЗ вр. с чл.2 ал.4 б. „л” от Правилника за вписванията / ПВ / , като е направил буквален и стеснителен прочит на правната норма, без да я тълкува систематично с разпоредбата на чл.171 ЗЗД и без да съобрази сходната хипотеза на чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ /вр. с чл.263и ал.6 ТЗ /. Тъй като прехвърлянето на предприятие включващо вземания,обезпечени с договорна или законна ипотека , инкорпорира цесия на тези обезпечени вземания, която съгласно чл.171 ЗЗД подлежи на вписване,за да би била противопоставима от приобретателя спрямо третите лица ипотеката, обезпечаваща вземането, според жалбоподателят и в съответствие с чл.4 б.”л” от ПВ именно нормата на чл.171 ЗЗД е основанието за исканото вписване / „ друг акт „ по смисъла на чл.4б.”л” ПВ/ , а приложените удостоверения на Агенция по вписванията надлежно удостоверяват промяната на кредитора, т.е. прехвърлянето на обезпеченото вземане с прехвърляне на търговското предприятие от обезпечения с ипотеките отчуждител на приобретателя. Акцентира на постановяване разрешение в съответствие с правилата на формалната логика и нуждите на гражданския оборот и в този смисъл на прилагане по аналогия разпоредбите на чл.263и ал.6 ТЗ вр. с чл.263в ТЗ и чл.263 г от ТЗ.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
За да остави без уважение молбата за вписване, по партидата на имота и длъжника, смяната на кредитора по договорни и законни ипотеки, поради прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, чрез вписване на удостоверения на Агенция по вписванията , удостоверяващи вписване на прехвърлянето по чл.15 ТЗ в Търговския регистър, по партидите на праводателя и правоприемника, въззивният съд е приел, че тези удостоверения не съставляват акт, чието вписване , по смисъла на чл.4 б.”л” ПВ, е предвидено в закон, доколкото самият ПВ не съдържа разпоредба предвиждаща вписването им / чл.4 и чл.5 ПВ /. В съответствие с константната практика на ВКС, съдът не е отрекъл, за да би имало действие по отношение на ипотеката, необходимостта от вписване в имотния регистър прехвърлянето на търговското предприятие,в случаи като настоящия, когато инкорпорира и цесия на обезпечени с договорна и законна ипотеки вземания, съгласно чл.171 ЗЗД, след вписването му в търговския регистър. Приел е ,обаче, че в съответствие с чл.17 ал.1 б.”а” вр. с ал.2 и ал.3 ПВ, основанието на тази цесия е именно договорът за прехвърляне на търговското предприятие, който и подлежи на вписване в имотния регистър.Изхождал е от строго формалния характер на охранителното производство по вписване и императивния характер на разпоредбите на чл.4 и чл.17 от ПВ, изчерпателно изброяващи, вкл. чрез препращане в друг закон, подлежащите на вписване актове, касаещи ипотечни права.Такъв акт, обаче, не са депозираните от молителя удостоверения на Агенция по вписванията.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът формулира следните въпроси: 1/ Подлежат ли на вписване удостоверения, издадени от Търговския регистър към Агенция по вписванията, за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл.15 ТЗ , в имотния регистър по партидата на имот, служещ за обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие, и по партидата на ипотекарния длъжник, ипотекирал свой имот, като обезпечение на задължение към прехвърленото търговско предприятие?; 2/ Подлежи ли на вписване, при прехвърляне на търговско предприятие, в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна / законна ипотека , удостоверението по чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ, по смисъла на чл.4 б”л” ПВ ? и 3/ При прехвърляне на търговско предприятие , в имуществото на което са включени вземания, обезпечени с договорна или законна ипотека, следва ли да намира приложение чл.171 ЗЗД ?
Въпросите са обосновавани с противоречие на въззивното определение със задължителна за въззивния съд / № 523 по ч.т.д.№ 2428 / 2014 год. І т.о., опр.№ 84 по ч.т.д.№ 3123 / 2013 год. на І т.о. , опр.№ 170 по ч.т.д.№ 3746 / 2014 год. на ІІ т.о., опр.№ 673 по гр.д. № 2193 / 2014 год. на ІV г.о. , реш.№ 131 по гр.д.№ 720/ 2011 год. на І г.о. на ВКС / и с казуална съдебна практика / опр. № 200 по ч.гд.№ 357 / 2016 г. ОС- Видин, опр.№ 785 по ч.гр.д.№ 199 / 2016 год. на ОС – Кърджали , опр.№ 792 по ч.гр.д.№ 200/2016 г. на ОС Кърджали и опр.№ 851 по гр.д.№ 631 / 2016 год. на ОС – Враца.
Вторият от въпросите е изначално неясен, тъй като включва като предпоставка „прехвърляне на търговско предприятие „ / чл.15 ТЗ/ , а от друга страна изисква отговор въз основа на разпоредби, относими към преобразуване на търговски дружества / чл.263в ал.1 и чл.263г ал.1 ТЗ / . Ако, съобразно общия смисъл на изложението, жалбоподателят е целял отговор за приложимост по аналогия на разпоредбите на чл.263в ал.1ТЗ и чл.263г ал.1ТЗ вр. с чл.263и ал.6 ТЗ, то по този въпрос въззивният съд не е мотивирал отговор, а дори да би бил допуснат като релевантен, с оглед мотивите на жалбата срещу отказа на съдията по вписванията, по които съдът е дължал произнасяне, то не би се явил обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Задължителна съдебна практика по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по този правен въпрос не е представена . Макар в един от съдебните актове – казуална съдебна практика / опр.№ 851 по ч.гр.д.№ 631/2016 год. на Врачански окръжен съд – да се коментира аналогия на закона, в сочения от страната смисъл, то по съображения от междувременно създадената задължителна съдебна практика / посочена по-долу /, отрекла приложимост по аналогия на разпоредбите на чл.263и ал.6 ТЗ вр. с чл.263в ал.1 ТЗ и чл.263г ал.1 ТЗ /приемайки ,че законодателят изчерпателно и изрично урежда хипотезите на вписване в имотния регистър на актове,съставляващи удостоверения от друг публичен регистър/,противоречието й с казуалната изключва обоснован допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Третият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ТЗ, тъй като въззивният съд не е отрекъл, напротив – изрично е коментирал приложимостта на чл.171 ЗЗД в настоящата хипотеза,т.е. необходимостта от вписване на прехвърлянето на предприятието, като инкорпориращо цесия на обезпечени с ипотека вземания, в имотния регистър и за да би имало действие по отношение на ипотеката. Въпросът няма отношение към това кой именно е акта – основание по смисъла на чл.17 ал.1 б.”а” и ал.2 ПВ – подлежащ на вписване, за удостоверяване обстоятелството по чл.171 ЗЗД вр. с чл.15 ТЗ, който именно въпрос е решаващ за изхода на спора.
Първият от въпросите покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като е включен в предмета на спора и отговор на същия съставлява решаващ извод на въззивния съд. Касационното обжалване, обаче, не следва да се допуска, предвид необоснованост на допълнителен селективен критерий в никоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т. 1 и т.2 ГПК. Сочената от касатора практика на състави на ВКС / изключая реш.№ 131 по гр.д.№ 720/2011 год. на І г.о. на ВКС / не съставлява задължителна такава, по смисъла на т.2 от ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Решение № 131 по гр.д.№ 720/2011 год. на І г.о. на ВКС дава отговор на съвършено различен и неприспособим към настоящия правен въпрос.Въззивното определение действително противоречи на приложена казуална съдебна практика, но констатираното противоречие е понастоящем уеднаквено с постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК определение № 122 по ч.т.д. № 163/2017 год. на І т.о. на ВКС, , според което : „ При прехвърляне на търговско предприятие, елемент от което е обезпечено с ипотека вземане на отчуждителя, на основание чл. 171 ЗЗД вр. с чл. 4б.”л” от ПВ , на вписване в имотния регистър подлежи договорът за продажба на търговско предприятие, а не издадените от Агенция по вписванията – Търговски регистър удостоверения за вписване на основание чл.16 ал.1 ТЗ в търговския регистър на извършеното прехвърляне на търговско предприятие по делото на отчуждителя и на правоприемника„. Настоящият състав споделя мотивите в обосноваване на така дадения отговор : Съгласно чл.17 ал.1 б.”а” ПВ вр. с чл.171 ЗЗД подлежи на вписване самата правна сделка – основание за прехвърляне на вземането, обезпечено с ипотека, а в случая на сделка по чл.15 ал.1 ТЗ,с включени в търговското предприятие на отчуждителя вземания, обезпечени с ипотека, това е сделката по прехвърляне на търговското предприятие, като инкорпорираща цесия на обезпечени вземания. Съгласно чл.2 ПВ вписване, заличаване и отбелязване се допуска само в изрично предвидените от закон случаи, а хипотезите на вписване в имотния регистър въз основа на актове, съставляващи удостоверения за вписване в друг публичен регистър, са изрично установени. Издадените от Агенция по вписванията удостоверения за вписване по чл.16 ал.1 ТЗ не са сред тези актове.При липса на изрична законова регламентация,в съответствие с чл.4 б.”л” ПВ, за вписване промяна на кредитора по сделки с търговско предприятие по отношение на ипотечни актове, които обезпечават вземания, включени в прехвърленото търговско предприятие, въз основа на удостоверения за вписване самото прехвърляне в търговския регистър, отказът за вписване по искането на [фирма] е законосъобразен, като изцяло съобразен с формираната след постановяването му задължителна съдебна практика.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 292/ 17.01.2017 год. по ч.гр.д.№ 895/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :