1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 09.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 878/ 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 11.08.2009г. по гр.д.№ 15880/2007г. по описа на Софийски районен съд, 56 състав, оставено в сила с решение от 7.12.2010 г. по гр.д.№ 911/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд, е допуснато да се извърши делба съобразно законните им квоти между наследниците на П. Д. Ю., в чиято полза с решение на поземлената комисия са възстановени три имота в землището на [населено място], местността „Ч.”.
Решението е обжалвано от съделителя В. С. Ю., който оспорва произхода на имота, кръга на лицата, които следва да участват в делбата, както и техните квоти. Поставя като материалноправни въпроси тези за приложимия закон относно наследство, открито през 1937 г., за действието на разпоредбата на чл.90а от ЗН и за придобиването по давност на идеални части от недвижим имот.
Ищцата Д. А. оспорва жалбата, като счита че не налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на Д. А. и има за предмет делба на три земеделски имота, възстановени в полза на страните като бивша собственост на общия им наследодател П. Ю.. Ответникът В. С. Ю. е противопоставил няколко възражения, а именно, че имотите са принадлежали не на П. Ю., а на неговия баща Д. Д. Ю., че последният е оставил завещание в полза на бащата на В. Ю., което съдът не е зачел, както и че квотите на страните следва да се определят по отменения Закон за наследството към 1937 г., когато е отрито наследството на Д. Ю.. Въззивният съд е приел, че предмет на делбата е само наследството, останало от П. Ю. и го поделил между неговите наследници съобразно степента на родство и квотите им по действащия Закон за наследството, тъй като наследодателят е починал през 1963 г. Не е уважил довода за промяна в квотите поради наличие на завещание, оставено от Д. Ю.- баща на общия наследодател, както и довода за придобиване на част от имота по давност от страна на сина на П. Ю.- С. Ю., който е баща на касатора
, като придобиването е станало преди образуването на ТКЗС.
Като съобрази данните по делото и изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение, намира, че по нито един от поставените въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Това е така, тъй като тези въпроси и даденото по тях разрешение от въззивния съд не са определящи за изхода на спора. В случая предмета на делбата, страните и дяловете им са обусловени от обстоятелството, че се касае за имоти, които са възстановени с решение на поземлената комисия като бивша собственост на П. Ю., а ползващи се от това решение, съсобственици и участници в делбата са всичките му наследниците. Доводите, че възстановените имоти са принадлежали на друго лице- бащата на П. Ю., или че част от тях са били на сина му С. П. Ю., навеждат на спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, който съобразно трайно установената практика на ВКС не може да се разреши в рамките на делбеното производство. Производни от тези въпроси са и въпросите за действието на завещанието, оставено от Д. Ю., както и за приложимия Закон за наследството, тъй като те биха били обсъждани само ако се делеше имущество, възстановено като бивша собственост на Д. Ю., а не на неговия син П. Ю.. Същото се отнася и за действието на оставеното от Д. Ю. завещание. Вярно е, че възивният съд е обсъдил всичките тези въпроси и е изложил съответни съображения в мотивите към решението, но те не са определящи за изхода делото, за което е меродавно само какви имоти са възстановени, на името на кой бивш собственик и кои са наследниците му.
По изложените съображения и във връзка с разясненията, дадени в ТР № 1/ 2010 г. по отношение на въпросите, които могат да обосноват допустимост на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 7.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 911/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: