О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
София, 11.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети март двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 150/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. М. Г. ЕГН ********** от гр. Ш., приподписана от адвокат С против въззивно решение на Варненски апелативен съд № 153/17.10.2008 г., постановено по гр. д. № 288/2008 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на Окръжен съд Ш. от 18.04.2008 г., постановено по гр.д. № 80/2008 г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Г. М. Г. против М. на в. р. иск с правно основание чл. 1, т. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода от 1.07.2004 г. до 8.12.2005 г. в общ размер на сумата 7 991.92 лв., изразяваща се в неполучени ежемесечни заплати, липса на здравно осигуряване, левова равностойност на месечни порциони, безплатно униформено облекло, възнаграждение за звание, вследствие незаконно освобождаване от служба като държавен служител от МВР – лейтенант-дознател към РПУ Ш. при РДВР- Ш.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно-незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи обективно съединените искове, така както са предявени.
С изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, изготвено от процесуалния представител на касатора адвокат С са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /без да е формулиран/, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата. По първото основание е посочено противоречие с решение № 259/07 г. от 16.03.2007 г. по гр. д. № 3228/05 г. на ВКС, решение от 7.09.2005 г. по гр. д. № 461/04 г. на СГС и решение от 20.10.2003 г. по гр. д. № 2791/2003 г. на СРС, които решения са приложени към касационната жалба. По отношение на второто основание твърди, че по настоящото дело са постановени няколко противоречащи си решения – решение на ШОС по гр. д. № 10/06 г., решение по в. гр. д. № 309/06 г. на Варненски апелативен съд, решение по к. гр. д. № 530/07 г. на ВКС, решение по гр. д. № 80/08 г. на ШОС и обжалваното решение на Варненски апелативен съд по гр. д. № 288/08 г., които решения са посочени, но не са представени към касационната жалба.
За ответника по касация М. на в. р. и за контролиращата страна Апелативна прокуратура, В. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационно разглеждане на делото Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
Въззивният съд е отхвърлил обективно съединените искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди /пропуснати ползи/ от незаконно прекратяване на служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител вр. чл. 239, ал. 1, т. 4 и чл. 253, ал. 1, т. 8 ЗМВР с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като е приел, че конкретният случай не попада в хипотезата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Макар и действащ като административен орган министърът на в. р. е страна по служебно правоотношение. В това му качество той е издал заповедта за уволнение, която представлява индивидуален административен акт, който е отменен по съответния ред. Специалният закон с разпоредбата на чл. 263, ал. 1 ЗМВР /отм./ е предвидил процедура за обезщетяване на незаконно уволнени служители, изключваща приложението на общия ЗОДОВ.
Съществен материалноправен е въпросът – при претенции за обезщетяване на претърпени неимуществени и имуществени вреди вследствие признато за незаконно уволнение приложимо ли е правното основание на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Видно от съдебните решения, на които се позовава касаторът действително е налице противоречива практика на съдилищата по посочения въпрос, което обосновава допустимост на касационното разглеждане на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд, гражданско отделение № 153/17.10.2008 г., постановено по гр. д. № 288/08 г. по касационна жалба от Г. М. Г. ЕГН ********** от гр. Ш., ул. „С” № 2* вх. 1, ап. 2.
УКАЗВА на касатора Г. М. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС на РБ държавна такса в размер на 225.75 лв., като в противен случай касационната жалба ще се върне.
След представяне на платежен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІІІ г. о. на ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: