О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр. София, 16.03.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 239 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. М. Б. и Е. М. Ц. против решение № 536/01.10.2008 година, постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по гр.д. № 1044/2006 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд – Велинград, постановено по гр.д. № 106/2003 година, с което е отхвърлен предявения от ищците иск с правно основание чл.109 от ЗС.
В касационната жалба се твърди, че решението на окръжния съд е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон – основания за касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.281, т.3 от ГПК.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Твърди се, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като се сочи противоречие с ТР №1/2000 година, както и решения на ВС и ВКС, постановени по реда на отменения ГПК – основания за допускане до касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Сочи се също така, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да се сочи кой е материалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд с обжалваното решение.
Липсва отговор от ответника по касационната жалба от ответника по нея.
Касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е насочена против решение на въззивен съд, което подлежи на обжалване по критерия на чл.280, ал.2 от ГПК, доколкото обжалваемия интерес е над 1000 лева.
За да счете предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за неоснователен, въззивния съд е приел, че ищците са собственици на имота, спрямо собствеността на който се иска преустановяване на действията от страна на ответника. Решаващите мотиви на въззивния съд, свързани с неоснователността на предявения иск са, че в хода на производството и към момента на постановяване на въззивното решение, са преустановени каквито и да е действия от страна на ответника, свързани с процесния имот, а и не се установява от доказателствата по делото те да бъдат подновени и да се извършат в бъдеще. За да обоснове извода си за неоснователност на предявения иск, съдът е приложил процесуалноправната разпоредба на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./, като е отчел настъпилите след предявяването на иска обстоятелства, описани по-горе, свързани с преустановяването на действията от страна на ответника.
Процесуалноправния въпрос, по чието произнасяне жалбоподателите обосновават своето искане за допускане до касационно обжалване решението на Окръжен съд – Пазарджик не е приложението на разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./, а на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ – твърди се, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, в противоречие с практиката на ВКС – цитираното в изложението ТР №1/2000 година на ОСГК на ВКС и противоречиво разрешаване по този процесуалноправен въпрос от съдилищата, с оглед представените решения на ВКС и ВС, постановени по реда на ГПК /отм./. Съдът е изложил свои мотиви, в които е отразил възприетата от него фактическа обстановка, въз основа на която е направил извод за неоснователност на предявения иск. Решаващия извод на съда не е свързан с тълкуването на въззивния съд и произнасянето му по повдигнатия от жалбоподателите процесуалноправен въпрос – приложението на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, съгласно която съдът е длъжен да прецени всички доводи и доказателства на страните по свое убеждение. Съдът е изложил мотиви по отношение на възприетата от него фактическа обстановка, като доводите на жалбоподателя в насока, че не са кредитирани показания на доведени от него свидетели, е довод за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността на съдебно решение не е сред посочените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК основания за допускане на обжалваното съдебно решение до касационно обжалване. Преценката на довода за наличие на необоснованост следва да се направи едва в производството по разглеждането на касационната жалба по същество, за което, в предварителното производство по чл.288 от ГПК следва да се установи наличие за допустимост. Преценката на доказателствата, с оглед възприетата от съда фактическа обстановка, във връзка с процесуалното му задължение по чл.188, ал.1 от ГПК /отм./ не подлежи на контрол в производството по чл.288 от ГПК, още по-малко е основание за допустимост на касационното обжалване.
Процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд е, приложението на разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./, в производството по иск с правно основание чл.109 от ЗС, тъй като защитата, която се търси с негаторния иск касае въздържане от неправомерни действия занапред от ответника. Това е процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е обусловил крайните му изводи за неоснователност на предявения иск. В производството по чл.288 от ГПК, съдът е обвързан от сочените от жалбоподателя въпроси, по които според него съдът се е произнесъл при наличието на предпоставките, посочени в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Съдът не следи служебно за наличието на касационни основания, поради което, доколкото липсва позоваване от страна на жалбоподателите на произнасянето от съда по приложението на разпоредбата на чл.188, ал.3 от ГПК /отм./ в противоречие с практиката на ВКС и ВС или при наличието на останалите предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, по соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, предвид твърдението за произнасяне от страна на съда по процесуалноправния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./.
Приложението на разпоредбата на чл.109 от ЗС, която урежда класически способ за защита на правото на собственост по който е налице обилна съдебна практика и не е налице противоречиво или неясно тълкуване, което да налага разглеждането на настоящия случай. В тази връзка, позоваването на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, за наличието на произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, без да се сочи кой според жалбоподателите този въпрос, е неоснователно.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 536/01.10.2008 година, постановено от Окръжен съд – Пазарджик, по гр.д. № 1044/2006 г., с което е оставено в сила решението на Районен съд – Велинград, постановено по гр.д. № 106/2003 година, с което е отхвърлен предявения от ищците иск с правно основание чл.109 от ЗС.
Председател: Членове: 1. 2.