О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№263
София, 01,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 993/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на В. А. А. от гр. С. против решение № 329 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация –Застрахователно д. “ Евро инс” АД – гр. С. е подал насрещна касационна жалба против въззивното решение в частта, с която предявеният от него иск по чл.407 ТЗ / отм./ против В. А. e отхвърлен частично за разликата над 9077лв. до пълният му предявен размер от 13615лв. По подадената касационна жалба дружеството – ответник по касация е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпросите- “кой следва да носи отговорност за причинените вреди при крайна необходимост,представлява ли констативния протокол за ПТП обвързващ съда официален документ по отношение на вината на водачите и причините за настъпване на ПТП, следва ли да е открито производство по оспорване истинността на констативен протокол за ПТП за да може да установява лицето, че причините за ПТП са различни от посочените в него, установеният от съда принос на трето лице в настъпването на ПТП, представлява ли основание за оборването на презумпцията за вина или само установява съпричиняване”. По първият въпрос е посочено противоречие при разрешаването му с ППВС №4/75г., като е възпроизведен текста на част от постановлението. По отношение на останалите въпроси страната е посочила след възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, че съдебната практика била “ бедна” и в голямата си част не била публикувана, като не била публикувана и практика на ВКС по приложението на чл.143 и чл.222 ГПК / отм./ “ в интересуващите ги аспекти”. Поддържано е още, че тези въпроси били поставяни пред съдилищата, тъй като делата за “ застраховки” били често срещани и правилното решаване на тези въпроси от ВКС било от значение за “гражданското съдопроизводство”. Направен е извод, че по тези причини било необходимо да бъде формирана практика на ВКС, което ще доведе и до развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него въпрос – кой следва да носи отговорност за причинените вреди при крайна необходимост не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спор и следователно не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С обжалваният съдебен акт не е обсъждана хипотеза на крайна необходимост, нито е въведено изрично възражение за наличието й. В тази връзка без правно значение за допускането на акта до касационно обжалване е и соченото ППВС №4/75г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито изложеното общо, че по поставените въпроси съдебната практика не била публикувана или била “ бедна”.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Поради това и на основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не подлежи на разглеждане.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 329 от 21.04.2009 г. по гр.д. № 1483/2008 г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: