3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
С., 01.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1245 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 785 от 30.05.2011 година по гр.д. № 1096/2011 година на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 665 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 13946/2010 г. на Пловдивски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Я. Х. А. от [населено място] против [фирма], [населено място]. В решението е прието за установено, че от 04.09.2009 г. ищцата е работела на длъжност „сладкар” при ответното дружество по трудов договор, сключен с уговорен срок за изпитване. С допълнително споразумение от 01.05.2010 г. между страните е бил сключен трудов договор за неопределено време при четиричасов работен ден. С молба от 01.06.2010 г. ищцата е поискала да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от същата дата. Същия ден между страните е било постигнато съгласие, обективирано в допълнително споразумение, трудовото правоотношение да продължи за неопределен срок при осемчасов работен ден. Със заповед № 175 от 17.08.2010 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 326 КТ, без работничката да е отправяла писмено предизвестие за прекратяване на трудовия договор. При така установените факти, в решението е прието, че уволнението е извършено без да са налице основания за това, поради което е отменено като незаконно; ищцата е възстановена на заеманата длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Прието е, че доводът за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ е неоснователен, тъй като липсват насрещни волеизявления на страните по трудовото правоотношение – не е установено работодателят да е уведомил работника, че е съгласен трудовото правоотношение да бъде прекратено, считано от 01.06.2010 г.; че сключеното на 01.06.2010 г. допълнително споразумение сочи за постигнато съгласие за продължаване на трудовото правоотношение, а отразеното съгласие на работодателя върху молба от 01.06.2010 г. за прекратяване на трудовия договор, считано от 17.08.2010 г. не е достигнало до работника, нито работникът е дал съгласие за прекратяване на договора при това условие.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд е постъпила от против [фирма], [населено място]. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 КТ по обуславящия изхода на делото въпрос по приложението на чл. 325, ал.1, т.1 КТ – съставлява ли постигнато между страните взаимно съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение даденото от работодателя съгласие, обективирано върху писменото предложение на работника. Ответникът по касационната жалба Я. Х. А. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че въззивното решение на Пловдивски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Повдигнатият в изложението към касационната жалба въпрос не е от значение за точното приложение на чл. 325, ал.1, т.1 КТ и за развитието на правото. Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 325, ал.1 КТ, даденото от работодателя съгласие, обективирано върху писменото предложение на работника за прекратяване на трудовото правоотношение е основание за прекратяване на трудовия договор в случаите, когато това съгласие е достигнало до работника и насрещните волеизявления сочат за съгласие относно начина и момента на прекратяването. В съответствие с така установената практика, в обжалваното решение е прието, че чл. 325, ал.1, т.1 КТ не може да бъде приложен при липса на съвпадащи се насрещни волеизявление за момента на прекратяване на трудовото правоотношение; че съгласието на насрещната страна по трудовия договор следва да достигне до предложителя в седмичен срок от получаване на предложението; че при липса на доказателства за достигнало до работника изявление на работодателя за съгласие с отправеното предложение, уволнението, извършено в последващ момент на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ се явява незаконно.
Претенцията за присъждане съдебни разноски на ответника по касация следва да бъде оставена без уважение предвид липсата на доказателства за извършването им в производството по чл. 288 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 785 от 30.05.2011 година по гр.д. № 1096/2011 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: