6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София ,11.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 712/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 195 от 12.ІV.2011 г. по т.д. № 1100/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е отменено Решение № 69 от 5.VІІІ.2010 г. по гр.д. № 35/ 2009 г. на Смолянски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, предявени от К. Х. Д. и Д. М. О. – двамата от Великобритания, У., чрез адв. К. И. – АК – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] и е постановено друго, с което са уважени: искът на ищеца за 136 214.99 лв. (равностойност на 69 645.62 евро), със законната лихва от 21.Х.2009 г. и искът на ищцата за 111 265.96 лв. (равностойност на 56 889.38 евро), със законната лихва от 21.Х.2009 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. Въззивното решение е влязло в сила в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото по исковете за разваляне на договорите по чл. 87 ЗЗД, в частта, с която са отхвърлени исковете за обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ал. 1 ЗЗД и исковете за обезщетение за пропуснати ползи по чл. 82 ЗЗД. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че по процесуалноправния въпрос: може ли съдът да основе решението на доказателства, които не са представени по делото, като прави предположение за съдържанието им и относимостта им към спора, и да игнорира доказателство, прието по делото и неоспорено от страните, съдът се е произнесъл в противоречие със съдебната практика: Опр.№449/23.VІІ.2009 г. по т.д. №71/2009 г. и Р.№ 636/13.ХІ.2007 г. по т.д.№ 373/2007 г. на ВКС. Жалбоподателят счита, че по въпроса: допустимо ли е съдът да обсъжда доводи, които не са сочени от страните по делото и на тях да основава решението си, се е произнесъл в противоречие с установената практика:Р.№ 612/17.Х.1995 г. но гр.д.№ 390/ 1995 г., Р. от 27.VІІ.2008 г. по гр.д. № 45/2007 г. на Ямболски ОС. Жалбоподателят излага, че по материалноправния въпрос: за приложимостта на чл. 87 ал. 4 ЗЗД и подлежи ли на разваляне договор, изпълнен в по-голямата си част, съдът се е произнесъл в противоречие с ППлВС №3/29.ІІІ.1973 г.,Р.№999/24.Х.1995 г. по гр.д. №737/1995 г. и Опр.№1231/9.Х.2009 г. по гр.д.№ 736/2009 г., всички на ВКС. По въпроса към кой момент следва да се преценява неизпълнението, жалбоподателят поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и по него липсва установена практика, за което сочи Р.№55/8.ІІ.2001 г. по гр.д.№ 1142/2010 г. на П.. По въпроса безполезно ли е за купувача от изпълнение на сключен предварителен договор за продажба, когато има последващ сключен с трето лице предварителен договор за същия имот, жалбоподателят поддържа, че липсва съдебна практика. Иска да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Ответниците по жалбата К. Х. Д. и Д. М. О. – двамата от Великобритания, У., чрез адв. М. М. – АК – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, които са уважени, както и че обжалваемият интерес не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение са уважени на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД исковете за връщане на даденото на отпаднало основание: на ищеца за 136 214.99 лв. (равностойност на 69 645.62 евро) и на ищцата за 111 265.96 лв. (равностойност на 56 889.38 евро) въз основа на развалени от ищците с Молбата от 21.Х.2009 г. по чл. 87 ал. 2 ЗЗД поради неизпълнение от ответника на сключените с всеки от тях на 5.ХІІ.2006 г. договори, имащи характер на договори за строителство и на договори – обещание за продажба на недвижими имоти. Съдът е изложил, че съгласно р.ІІІ т.1 от всеки от договорите, ответникът следва да завърши СМР в напълно завършен вид, съгласно р. І чл. 2, да ги предаде на ищците с акт 15 до 31.ХІІ.2007 г. и да прехвърли собствеността с нотариален акт в срок до 31.І.2008 г., затова от значение за основателността на изявлението за разваляне на ищците, е ответникът изпълнил ли е задълженията си: да има издаден акт 15 към 31.ХІІ.2007 г., да е изпълнил в завършен вид и с необходимото качество обектите към 31.І.2008 г., в този срок да е прехвърлил собствеността и да е предал владението на собствениците. По съображения, че след предявяване на иска има издадено Разрешение за ползване и акт обр. 16 от 13.ІХ.2010 г., съдът е приел за неоснователни доводите на ищците за изпълнение на СМР в отклонение на одобрените проекти, каквото отклонение не е допуснато, което е установено и от заключението на съдебно -техническата експертиза, съгласно което към момента на изявлението за разваляне, обектите, обещани на ищците, са били почти завършени, но за издаване на акт 15, с който страните са обвързали предаването на имотите и прехвърлянето на собствеността, следва да бъде изпълнен цялостният строеж на сградата, като към уговорения срок 31.ХІІ.2007 г., акт 15 не е бил издаден. Като е изложил, че представеният със заключението на техническата експертиза акт 15 от 4.ІІ.2009 г., не е описан в представения във въззивното производство Протокол за установяване годността за ползване на строеж обр.16, в който в т.1.1.9, е описан акт 15 от 14.VІ.2010 г., като издаден 1 месец преди одобряване на последния проект от 5.ІІІ.2009 г. за строежа, съдът е приел, че ответникът е изпълнил задължението за завършване на СМР и предаване на имотите на ищците с акт 15 от 14.VІ.2010 г. – налице е виновно забавено изпълнение от ответника, което е съществено. Съдът е посочил, че за ищците е отпаднал интересът от продължаване на действието на договорите поради промяна на икономическите условия от 5.ХІІ.2006 г. до м.Х.2009 г. в посока намаляване цените на недвижимите имоти, като ищците нямат интерес да платят остатъка от цената, при условие, че могат на по – ниски цени да получат идентични имоти – търпят вреди от неизпълнението и имат основание да развалят договорите поради неизпълнението на ответника и е уважил исковете за връщане на даденото.
По изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси:
Въпросът може ли съдът да основе решението на доказателства, които не са представени по делото, като прави предположение за съдържанието им и относимостта към спора и да игнорира доказателство, прието по делото, не е релевантен за делото, защото не се отразява на изхода на спора. Този въпрос, изведен въз основа на съображенията на въззивния съд, че срокът на неизпълнението на задълженията на изпълнителя за издаване на акт 15 в срок до 31.ХІІ.2007 г., за което трябва да е изпълнил обектите, последван от задължението за прехвърляне на собствеността и предаване на обектите до 1.І.2008 г., жалбоподателят поддържа въз основа на двата акта 15: този от 4.ІІ.2009 г., представен със заключението на техническата експертиза и този от 14.VІ.2010 г., цитиран в Разрешението за ползване и акт обр.16 от 13.ІХ.2010 г. Както сочи и жалбоподателят, съдът разрешава в противоречие с практиката на ВКС процесуалноправен въпрос, когато процедира неправилно по въпрос, който има отношение към правилността на решението, съответно с решаването на който въпрос се засягат недопустимо правата на страната. Това изискване в случая не е налице и посоченият процесуалноправен въпрос не е релевантен за делото. Неизпълнението, допуснато от изпълнителя на задължението за завършване на обектите в срок до 31.ХІІ.2007 г. и на задължението за прехвърлянето на собствеността и предаването им на собствениците в срок до 1.І.2008 г., е налице и е съществено – както по отношение завършване на обектите след уговорения срок, установено с акт 15 от 4.ІІ.2009 г., така и с акт 15 от 14.VІ.2010 г. Изложените от жалбоподателя доводи съставляват оплакване за необоснованост на решението по чл. 281 т. 3 ГПК по въпроса кой от двата акта 15, представени по делото, удостоверява завършването на строежа към определена дата.
Процесуалноправният въпрос: допустимо ли е съдът да обсъжда доводи и основания, които не са сочени по делото и на тях да основава решаващите си мотиви, жалбоподателят извежда въз основа на приетото в решението, че за ищците с оглед променената икономическа обстановка, е отпаднал интересът от изпълнение на договорите, че изпълнението е станало безполезно. Този въпрос не е релевантен за делото, тъй като съдът не се е произнесъл по доводи на ищците, каквито те не са поддържали. В исковата молба и по време на делото, включително в пледоарията по същество, ищците са обосновали, че поради допуснатата забава в изпълнението на договорите, поради което не могат да реализират печалба от продажбата на обещаните им обекти, за тях изпълнението е безполезно. Поддържали са също, че не могат да реализират печалба, затова губят всякакъв интерес от договорите и поради допуснатите отклонения от архитектурните проекти, поради които трудно ще се издаде акт 16, които доводи съдът е приел за неоснователни след обсъждане на изслушаната експертиза и представения във въззивното производство акт 16. Така въззивният съд не е обсъждал доводи и основания, които не са сочени по делото и не е основал на тях решението.
По материалноправните въпроси:
По въпроса за приложимостта на чл. 87 ал. 4 ЗЗД и подлежи ли на разваляне договор, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора. Въпросът е релевантен, тъй като обуславя изхода на делото. Неоснователно жалбоподателят поддържа, че този въпрос е решен в противоречие със съдебната практика – ППлВС №3/29.ІІІ.1973 г.,като останалите представени от него актове не се включват в актовете по чл. 280 ал.1 т. 1 ГПК: Р. №999/24.Х.1995 г. по гр.д.№ 737/1995 г. на ВКС, постановено по чл.218а ГПК (отм.) и Опр.№1231/9.Х.2009 г. по гр.д.№ 736/2009 г. ВКС. Въпросът кога неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, е конкретен и обусловен от фактите и обстоятелствата по отделното дело. Ищците са основали искането си за връщане на даденото поради разваляне на сключените договори заради допуснатото неизпълнение на договорите: както на задължението в уговорения срок изпълнителят да построи обектите, така и задължението в уговорения срок да прехвърли собствеността им на ищците, които обекти ищците купуват с цел продажба за реализиране на печалба, което са се опитали да постигнат със сключените последващи предварителни договори. Следователно не се подкрепя от обстоятелствата по делото довода на жалбоподателя, че неизпълнението е незначително, като той под изпълнение има предвид само построяването на обектите и игнорира задължението по договорите в частта относно обещанието за продажба на обектите, както и уговорените срокове за изпълнение. Не може да се приеме, че решението е постановено в противоречие с П.ПлВС №3/1973 г., в което е посочено как да се извърши преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на кредитора – не с оглед субективното отношение на последния към интереса му и към неизпълнената част от задължението, а съобразно обективните дадености. Обусловен от фактите по конкретното делото е и въпросът дали за купувачът е безполезно изпълнението на предварителния договор за продажба, когато е сключил последващ предварителен договор с трето лице за същия имот.
По въпроса към кой момент следва да се преценява неизпълнението, жалбоподателят поддържа, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и по него липсва установена практика, за което сочи Р.№55/8.ІІ.2001 г. по гр.д.№ 1142/2010 г. на П., невлязло в сила. В съответствие с поддържаното от жалбоподателя, че преценката дали ищецът има основание да развали договора, за което е отправил извънсъдебно предупреждание за разваляне, съдът трябва да направи към датата на волеизявлението, е постановено обжалваното решение (стр.8, трети абзац отгоре -надолу). Жалбоподателят поддържа по този въпрос основания за допускане на касационно обжалване – липса на съдебна практика и посочена от него съдебна практика, съставляваща индиция, че има необходимост от създаване на съдебна практика. Искането по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е неоснователно, тъй като изискването на закона е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
С оглед изложеното искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата 2000 лв. – разноски за касационната инстанция. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 195 от 12.ІV.2011 г. по т.д. № 1100/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на К. Х. Д. и Д. М. О. – двамата от Великобритания, У., чрез адв. К. И. – АК- [населено място] 2000 лв. – разноски по делото за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: