2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264
С., 12,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
ч. т. дело № 217 /2011 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.1 ГПК, а не по чл.274,ал.3, както е посочил жалбоподателят.
Образувано е по частна жалба на П. Г. З. от С. против определение от 16.07.2010 г. по ч.гр.д. № 6393/2010 г. на СГС, с което се оставя без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата му срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и изп.лист, издадени по гр.д. № 45 555/2008 г. на СРС по заявление на Т. С. АД.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С първоначалната жалба е атакуван изп.лист на основание чл.240,ал.1 ГПК, както и заповедта за изпълнение, която била в нарушение на чл.411,ал.2,т.2 ГПК, тъй като искането било в противоречие със закона и добрите нрави. Обаче, разпоредбата на чл.240,ал.1 ГПК в случая няма приложение, тъй като тя се отнася за защита срещу неприсъствено решение, а за нарушението на чл.414,ал.2,т.2 ГПК дори не е посочено на кой закон противоречи.
Правилно с обжалваното определение е прието, че съгласно чл.413,ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
Сега доводите на частния жалбоподател са единствено във връзка с допълнителния аргумент на въззивния съд, че дори ако се касае за възражение по чл.423 ГПК, то би било просрочено, а дори и неоснователно. Но това не е основния, а допълнителен аргумент на въззивния съд по чл.423 ГПК, който обаче не е въведен първоначално от жалбоподателя и затова сега не следва да се обсъжда. Все пак следва да се има предвид, че адресът на длъжника е един и същ в заявлението, уведомлението, удостоверението от СДВР за постоянен и настоящ адрес, както и двете му жалби.
По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение от 16.07.2010 г. по ч.гр.д. № 6393/2010 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: