O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 13.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa шести юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 2317/ 2017 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 6675 /13.04.2017 г. на В. И. Д. и Е. И. Д., чрез адв. И. П., срещу определение № 938 от 17.03.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 857/2017 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане, като недопустима, подадена частна жалба срещу определение № 11616 от 01.06.2015 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3787/2015 г. за оставяне без уважение на възражение на жалбоподателите по чл. 423 ГПК, основано на ненадлежно връчване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателите поддържат неправилност на атакувания съдебен акт с искане за отмяната му заради допуснати съществени процесуални нарушения. По същество обаче излагат съображения за незаконосъобразност на акта на Софийски градски съд, частната жалба срещу който е оставена без разглеждане чрез обжалваното сега определение Тези съображения са неотносими.
От ответника „Т. София“ – ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на III – то г.о., като обсъди данните по делото, намира, че частната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол, като преграждащ съдебен акт и редовна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Апелативният съд в обжалваното определение е оставил частната жалба срещу определението на градския съд без разглеждане след като е приел, че тя е насочена срещу акт, чрез който е разгледано по същество възражение по чл. 423 ГПК, производството по което е уредено в закона като извънредно отменително и едноинстанционно производство, подобно на отмяната на влезли в сила решения.
Фактическите и правни констатации на апелативния съд изцяло се споделят от състава на ВКС.
По заявление на „Т. София“- ЕАД от 29.09.2012 г. е образувано по реда на чл. 410 и сл. ГПК ч. гр.д. № 19929/2012 г. по описа на СРС, приключило с уважаването му и издаването на заповед за изпълнение на парично задължение, възникнало от доставка на топлинна енергия, срещу В. И. Д. и Е. И. Д. като длъжници.
На 07.06.2013 г., с твърдения за образувано срещу тях изпълнително дело, длъжниците са подали молба до СГС с искане издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен, тъй като заповедта за изпълнение не им е връчвана и не е влязла в сила. С определение № 11724 от 20.06.2013 г. по ч.гр.д. № 804/2013 г на СГС молбата е върната на СРС за администриране , като възражение по чл. 423 ГПК . Впоследствие е образувано ч.гр.д. №11241 /2013 г. по описа на СГС като с определение № 16656 от 13.08.2014 г., градският съд е оставил възражението без разглеждане като подадено извън едномесечния преклузивен срок по чл. 423 , ал.1 ГПК .
Определението е обжалвано и отменено от ВКС IV-то г.о .с определение № 185 от 13.03.2015 г. Съставът на ВКС е върнал делото за разглеждането му по същество от друг състав на СГС, като е образувано ч.гр.д. № 3787 /2015 г. , приключило с определение № 11616 от 01.06.2015 г. С последното градският съд приел , че заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 вр ал.1 ГПК, поради което не е налице основанието по чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, на което е било основано възражението и оставил същото без уважение. Следователно с определение № 11616 от 01.06.2015 по ч.гр.д. № 3787 /2015 г. СГС се е произнесъл по същество на подаденето възражение.
Уреденото в чл. 423 ГПК производство безпротиворечиво и неизменно се разглежда в практиката на ВКС като извънинстанционно прозиводство, аналагично по съдържание и последици на отмяната на влезли в сила решения, уредена в чл. 303 и сл. ГПК, тъй като при уважаване на възражението се възобновява висящността на заповедното производство и се открива възможност пред длъжника да упражни зашитата , предвидена в чл. 414 или 419 ГПК. В това производство окръжният съд не действа като редовна въззивна инстанция, а като извънредна и единствена такава.Поради това актовете му по същество са окончателни. Единствено в хипотезата когато окръжният съд остави без разглеждане възражението по чл. 423 ГПК, заради пропускане на посочения в ал. 1 преклузивен едномесечен срок за подаването му, неговото определение като преграждащо по смисъла на чл. 274, ал.1 , т.1 ГПК подлежи на контрол от една инстанция (въззивна). След изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/2015 г., в сила от 07.05.2015 г., тази инстанция не е ВКС, а съответният апелативен съд.
Характерът на производството по чл. 423 ГПК като извънреден способ за защита е очертан в мотивите на т.15 от ТР 4 /2014 г. на ОСГТК на ВКС, както правилно е посочил и апелативният съд в обжалваното сега определение.
В обобщение, обжалваното определение се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното Върховният касационен съд на РБ, състав на III – то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 938 от 17.03.2017 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 857/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: