Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 16.04. 2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1807 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Банка Пиреос България“ АД чрез адв. Д. Д. срещу решение № 794/08.04.2019 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 12 състав по гр.д. № 5271/2018 г. С решението на САС е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 13052/2017 г., отхвърлящо иск на касатора срещу Стилианос А. Стергиу, гражданин на Република Гърция по чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ за заплащане на 100000 лв. от общо дължими 3144502.09 лв. – главница по договор за кредит № 132/2003 г. от 18.03.2003 г. и 28 броя анекси към него.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: „1. „Длъжен ли е съдът при спор между страните за уговореното в договора да извърши тълкуване на тяхната воля при спазване на законовите критерии на чл.20 ЗЗД?“ 2. „За приложение на критериите по чл.20 ЗЗД при търсене на действителната воля на страните, намерила израз в съдържанието на подписан анекс към договор за банков кредит.“ 3. Относно спазването на разпоредбите на чл.20 ЗЗД, според които съдът е бил длъжен да се ръководи от точния смисъл на изявленията на страните, да търси действителната им воля и какви са правилата за тълкуване на договорите?“ 4. „Относно прилагане на критериите за разграничаване на отделните видове солидарна отговорност, основанието за възникване на същата и спецификата на конкретните облигационни отношения.“ 5. Какви са критериите за преценка дали има изменение на основанието и обема на отговорност между страните по договор за банков кредит? 6. „Относно задълженията на въззивната инстанция за отстраняване на допуснати от първоинстанционния съд нарушения по чл.146 от ГПК? 7. „За процесуалните задълженията на въззивната инстанция и следва ли въззивната инстанция да обсъди всички въведени от страна оплаквания срещу първоинстанционното решение, както и да обсъди всички доказателства по делото?““
Ответникът по касационната жалба – Стилианос А. Стергиу оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение намира, че касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2, т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За до потвърди отхвърлителното решение на СГС по предявен от „Банка Пиреос България“ АД иск срещу Стилианос А. Стергиу, гражданин на Република Гърция по чл.79 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ за заплащане на 100000 лв. от общо дължими 3144502.09 лв. – главница по договор за кредит № 132/2003 г. от 18.03.2003 г. и 28 броя анекси към него, САС е приел от безспорно установените факти по делото, че на 18.04.2003 г. между банката и „БГПалетс“ ООД /с предишно наименование „Дървоекспорт“ ООД/ е сключен договор за кредит № 132І2003 г., по силата на който банката е предоставила на дружеството кредит в размер до 500000 лв. за оборотни средства и издаване на всички видове акредитиви и гаранции с краен срок изплащане на всички задължения до 30.04.2004 г. Към договора са подписани 28 броя анекси, описани по дати и номера, с които е изменено съдържанието на договора, като предимно е увеличен размера на кредита. Общият размер на усвоената сума по договора и анексите към него възлиза на 38374689.35 лв., а непогасената дължима главница – 3144502.09 лв. Същата е изискуема от 30.09.2015 г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя по договора и двама от поръчителите физически лица на 13.07.2016 г. пред Районен съд Перник, като развилото се по реда на чл.422 ГПК исково производство е приключило с влязло в сила на 07.06.2018 г. решение от 08.01.2018 г. по т.д. № 7949/2016 г. по описа на СГС, с което е установено съществуване на вземанията по заповедта за изпълнение в полза на „Банка Пиреос България“ АД и солидарно дължими от „БГПалетс“ ООД, В. В. С. и В. К. Г.. При изложени много подробни съображения и коментар на сключените анекси, клаузи от същите и отделни текстове от тях във връзка с поетата отговорност по кредита, отпуснат от банката от една страна, дружеството и ответника Стилианос А. Стергиу и други физически лица – Г. и С., както и качеството, в което са подписали договора и анексите, коментирайки и представената по делото банкова гаранция № 043054/02363 от 13.12.2005 г., която е изтекла изцяло и автоматично на 13.12.2006 г. и предявяването на настоящия иск – на 19.08.2016 г., САС е извел извод, че ответникът Стилианос А. Стергиу е поел отговорност по сключения договор като поръчител. Изводът е аргументиран с клаузи от сключените анекси. САС е посочил, че няма пречка, но не е извършена замяна на съществуващото поръчителство с встъпване в дълг, видно от приложените анекси, като подробно е коментиран анекса от 29.95.2010 г. и предходни такива, в които манифестирано съгласие за промяна на възникналото поръчителство на Стилианос А. Стергиу да се промени на встъпване в дълг липсва. При тези доказателства САС е приел, че ответникът Стилианос А. Стергиу е останал гарант по смисъла на чл.138 – чл.141 ЗЗД и реализирането на отговорността му е ограничено от шестмесечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, с изтичането на който поръчителството се погасява при липса на предявен иск срещу длъжника. Искът срещу длъжника е предявен на 13.07.2016 г. /заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от банката/, т.е. след изтичане на повече от шест месеца, считано от 30.09.2015 г., когато е настъпила изискуемостта на вземането. Позовавайки се на разпоредбата на чл.147 ал.1 ЗЗД и на разрешението в т.4б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според САС липсва основание да бъде ангажирана отговорността на ответника като поръчител на дълга, чието изпълнение е обезпечил като такъв.
Съгласно указанията в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос /чл.280 ал.1 ГПК/ трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Съобразно тези указания формулираните от касатора въпроси не покриват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поставени са принципно и хипотетично, без оглед на събраните по делото доказателства, обсъждането от САС на същите и изложени съображения, както за приетата фактическа обстановка по делото и направените правни изводи от същата. Дейността на САС и съображенията му, изразяващи решаващата му воля са изцяло пренебрегнати с поставените въпроси, които не се позовават на разрешения и изразени за тях мотиви от САС, а изразяват само защитната позиция на касатора, несъобразена дори с изложените му в процеса доводи и възражения, както и представени по делото, неоспорени договор за кредит и 28 броя анекси към него, много подробно коментирани от САС в мотивите на постановеното решение, вкл. отделни клаузи от същите. При така изложените съображения от САС не е налице липса, а наличие на тълкуване на воля на страните по представените договор и 28 броя анекси към него и обсъждането им /1, 2, 3 и 7 въпрос/, видовете солидарна отговорност и основания за възникване на същата, както и обема й /4, 5 и 6 въпрос/.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.2 ГПК. За да се приеме очевидна неправилност въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция, без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за законосъобразност и обоснованост на решаващите правни изводи на въззивния съд, какъвто не е настоящият случай.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като не са поискани, нито има доказателства за направени такива за настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 794/08.04.2019 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав по гр.д. № 5271/2018 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.