О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 17.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6318 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК и чл.282,ал.2-6 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. З. срещу въззивно решение от 19.07.2013 г. по възз. гр.д. № 292 /2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение от 25.02.2012 г. по гр.д. № 1480 /2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС на Г. И. Д. срещу С. Д. З. за следния недвижим имот: помощна стая – сервизно помещение, заснето по КККР на [населено място] като самостоятелен обект с посочен идентификатор, с площ 32 кв.м., находящо се в [населено място] на посочен адрес и при посочени съседи, на основание чл.537,ал.2 ГПК е отменен нотариалният акт, с който С. З. е призната за собственик на имота и съдът е осъдил С. З. да заплати на ищеца разноски. Жалбата е нередовна, не е платна държавна такса.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, не излага основания за това.
Със следваща молба жалбоподателят иска от ВКС на основание чл.282,ал.2 ГПК да спре изпълнението на въззивното решение.
Насрещната страна не е подала отговор на касационната жалба.
Настоящият състав намира, че касационната жалба е недопустима.
Искът с правно основание чл.108 ЗС е оценяем и цената му съгласно чл.69,ал.1,т.2 ГПК съответства на данъчната оценка на недвижимия имот, за която се търси защита.
Ищецът е посочил, че цената на иска му е в размер на 4 508.30 лева и е представил удостоверение за данъчната оценка (л.17), от която е видно, че оценката на недвижимия имот е 4 508.30 лева, такава е и цената на предявения и разгледан иск.
Съгласно правилото на чл.70 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото, въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника или служебно от съда, в случая тя е останала неизменна в цялото производство, доколкото не е искано и допускано изменение на иска.
При такава цена на иска, съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията, приета с ДВ бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., съгл. пар.26 от ПЗР на ГПК, следва извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и настоящият състав следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне касационната жалба.
От това, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, следва извод, че молбата за спиране на изпълнението му по реда на чл.282 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът в това производство не претендира за присъждане на разноски и такива не следва да се присъждат.
Настоящият състав следва да осъди жалбоподателя С. З. да заплати дължимата от нея държавна такса за произнасянето по искането за допускане на касационно обжалване в размер на 30 лева съгласно чл.18,ал.2,т.1 ТДТКСС по ГПК.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на С. Д. З. срещу въззивно решение от 19.07.2013 г. по възз. гр.д. № 292 /2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о.
Осъжда С. Д. З. да заплати по сметка на Върховния касационен съд сумата 30 (тридесет) лева държавна такса.
В частта за връщане на касационната жалба определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Д. З. с правно основание чл.282,ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на въззивно решение от 19.07.2013 г. по възз. гр.д. № 292 /2013 г. на Кюстендилския окръжен съд, г.о.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2