О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
гр. София, 18.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3379 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 38509 от 22.03.2017 г., подадена от М. Г. К. и К. Г. С. чрез адвокат А. Г. от САК, против въззивно решение № 692 от 02.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4455/2014 г. по описа на СГС, ГО, ІV „д” въззивен състав.
Ответникът по касация Г. Д. Г. е депозирал отговор, в който възразява срещу допускането на обжалването, както и срещу основателността на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение от 08.01.2014 г. на СРС, 77 с-в по гр.д.№ 27220/2012 г., с което е постановено възстановяване на основание чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН на запазената част на К. Г. С. и на М. Г. К. от наследството на Р. С. Г., починала на 22.04.2012 г., като е намалено със сумата от общо 11 320,70 лв. дарение, извършено от наследодателката Р. С. Г. в полза на сина й Г. Д. Г., обективирано в нотариален акт № 116 от 16.11.1990 г., том XI, нот.д.№ 6243/1990 г., на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2 (1-ви надпартерен), с идентификатор № 10135.1507.744.1; на основание чл. 36, ал. 2 ЗН е постановено Г. Д. Г. да задържи целия дарен недвижим имот, като на основание чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН е осъден да заплати на К. Г. С. и на М. Г. К. суми от по 6 574,50 лв. – парична равностойност на превишението на запазените им части от наследството на Р. С. Г. към момента на намаляване на дарението. Вместо това въззивният съд е отхвърлил исковете на К. Г. С. и М. Г. К. срещу Г. Д. Г. за възстановяване на запазената им част от наследството на Р. С. Г. и за намаляване на дарението, извършено в полза на Г. Д. Г. с нотариален акт № 116 от 16.11.1990 г., том XI, нот.д.№ 6243/1990 г. на описания недвижим имот, както и е отхвърлил искането на Г. Д. Г. на основание чл. 36, ал. 2 ЗН да задържи целия дарен недвижим имот, като заплати на К. Г. С. и М. Г. К. съответната парична равностойност на превишението на запазената им част от наследството на Р. С. Г. към момента на намаляване на дарението.
Прието е за установено, че през 1980 г. Р. С. Г. – баба на ищците (майка на тяхната майка), дарила на ответника (неин син) описания апартамент, находящ се в [населено място] и представляващ нейна индивидуална собственост. През 1989 г. ответникът сключил с родителите си договор за издръжка и гледане, по силата на който им прехвърлил същия имот, придобит от тях в условията на съпружеска имуществена общност. Последвало сключването на нов договор за дарение през 1990 г., по силата на който Р. С. Г. и съпругът й отстъпили собствеността на апартамента в [населено място] на сина си. В настоящото производство не се претендира възстановяване на запазена част от наследството на починалия на 30.05.2009 г. дядо на ищците, а само от наследството на починалата на 22.04.2012 г. тяхна баба. Образувана е маса по чл. 31 ЗН, в която е прието, че безспорно се включват 4/6 ид.ч. от поземлен имот в [населено място] (на стойност 768 лв.), 4/6 ид.ч. от МПС (на стойност 1 133,33 лв.) и влог на наследодателката (на стойност 16 285,03 лв.). Прибавено е извършеното от Р. С. Г. в полза на дъщеря й (майката на ищците) през 1968 г. дарение на 1/3 ид.ч. от апартамент в [населено място] (тяхна СИО) на стойност 12 905 лв. Относно дарението на апартамента в [населено място] районният съд приел, че в масата по чл. 31 ЗН следва да бъде прибавено извършеното през 1980 г. дарение на целия имот, но не и второто дарение, извършено през 1990 г. Въззивният съд не споделил доводът на ищците, че в мислената маса по чл. 31, ал. 1 ЗН следва да се включат и двете дарения на имота в [населено място]. Мотивирал се, че нормата на чл. 33 ЗН има предвид намаляване на дарения, когато са извършени последователни дарения на различни части от имот в полза на различни лица, или дарения на различни имоти на едно лице, но не и когато са извършени дарения, макар и по различно време, на един и същ имот в полза на едно и също лице. С дарението от 1980 г. имотът действително е излязъл от имуществото на наследодателката, но впоследствие отново е придобит от нея и е влязъл в имуществото й чрез прехвърлянето му обратно от ответника по договора за издръжка и гледане от 1989 г. Тъй като с дарението от 1990 г. Р. С. Г. се е разпоредила с притежаваната 1/2 от имота, попадащ в режим на СИО след 1989 г., то в масата по чл. 31 ЗН следва да се прибави само така дарената 1/2 ид.ч. (на стойност 17 385 лв. съобразно заключението на мнозинството от експертите, дали заключение по приетата пред СГС СТЕ), а не, както са поискали ищците, веднъж стойността на целия имот и втори път – стойността на половината от него. Така общата стойност на масата по чл. 31 ЗН е определена на 48 476,36 лв., запазената част на ищците – общо 16 158,79 лв., каквато е стойността и на разполагаемата част. Чистият актив (без даренията) възлиза на 18 186,36 лв., от който ищците получават по право на заместване общо 1/2 ид.ч., или 9 093,18 лв. След прихващане на извършеното в полза на майка им дарение (12 905 лв.), СГС е приел, че следващата се на ищците част от чистия актив на останалото в наследство от Р. С. Г., е достатъчна да покрие запазената им част, поради което извършеното през 1990 г. дарение на 1/2 ид.част от имота в [населено място] не я накърнява и иска по чл. 30 ЗН е неоснователен.
Така формираната правораздавателна воля мотивира ВКС да приеме, че поставеният в изложението към касационната жалба въпрос (уточнен от касационната инстанция в съответствие с правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) Кои дарения следва да се включат в масата по чл. 31 ЗН при предявен иск по чл. 30 ЗН в хипотеза, когато наследодателят е дарил един и същи имот на едно и също лице няколко пъти, след като имотът се е връщал по някакъв начин в патримониума на наследодателя ? има изискваното обуславящо значение за изхода на спора. По отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на практика по този правен проблем.
При допускане на касационното обжалване страната-касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 692 от 02.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 4455/2014 г. по описа на СГС, ГО, ІV „д” въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
……………………. 2018 година от ….… часа, за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касаторите М. Г. К. и К. Г. С. чрез адвокат А. Г. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 50 (петдесет) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: