3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април,през две хиляди и петнадесета година,в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 528 / 2015 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по частна жалба на [фирма] против определение № 335 / 14.11.2014 год. по т.д.№ 3238 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна,за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение № 2719/28.06.2012 год. по ч.гр.д.№ 3838/2012 год. на Плевенски районен съд, издадена срещу него въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК,в полза на [фирма]. Жалбоподателят оспорва определението с доводи,че неправилно съдът не е отчел изпълнителната сила на заповедта за изпълнение на парично задължение, респ. разпореждането за незабавно изпълнение – като изпълнителен титул с незабавно действие, както и позовавайки се на ТР № 4 / 2014 год. по тълк. дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС / т.4г и т.10б – видно от мотивите на молбата за отмяна /, според което „ правните последици на заповедта по чл.417 ГПК може да ползва само кредитор – банка„.Като постановено при действието на ГПК от 1952 год. /отм./,страната намира,че ППВС № 2/1977 год.,на което изрично се е позовал предходния съдебен състав, не следва да намери приложение.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да остави молбата за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК без разглеждане,съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че отмяна по реда на чл.303 ГПК е приложима спрямо влезли в сила съдебни актове , ползващи се със сила на пресъдено нещо,срещу чиято незаконосъобразност не съществува друг ред за защита ,т.е. само ония съдебни актове,постановени в състезателно производство, в които се разрешава материалноправен спор.Позовал се е на запазилото актуалност и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год. – поради принципно непроменения характер на правната уредба на отмяната – ППВС № 2 / 29.09.1977 год. . Тъй като разпореждането за незабавно изпълнение не е акт,ползващ се със сила на пресъдено нещо и не разрешава материалноправния спор за съществуване вземането на кредитора,за чието изпълнение е издаден,защитата срещу него е възможна само по реда на специалните способи на чл.414, чл.419 , чл.423 и чл.424 ГПК.
Тези съображения следва да бъдат споделени.Изтъкнатите в частната жалба доводи срещу определението не са от естество да оборят мотивите на съда.Трайна и непротиворечива е съдебната практика и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 год.,,че извънинстанционният способ за защита по Глава ХХІV ГПК е приложим спрямо съдебни актове,ползващи се със сила на пресъдено нещо.Същата е различна от изпълнителната сила на акта, но и срещу последната страната не е лишена от право на защита в хипотезата, в която срещу нея е издаден изпълнителен титул по чл.417 т.2 ГПК – спиране на изпълнението по чл.420 ГПК.Действително отмяната е допустима и срещу актове, неползващи се със сила на пресъдено нещо,но с материалноправни последици,чието настъпване,в резултат на проведено състезателно производство, е окончателно и в този смисъл същите са приравними на правните последици на съдебното решение. Атакуваното разпореждане не отговаря на тези изисквания. Засягането на материалноправната сфера на длъжника от изпълнението не е окончателно,предвид възможността за защита, предприета и в настоящия случай – чрез възражение по реда на чл.415 ГПК,предпоставило образуване на производство по чл.422 ал.1 ГПК.
Видно от молбата за отмяна,интересът на жалбоподателя се обосновава от извършено след издаване разпореждането за незабавно изпълнение цедиране на вземането от банката – кредитор в полза на дружество, което не разполага с това качество – банка ,предявило и иска по реда на чл.422 ГПК.Следователно,обективно се касае за обстоятелства последващи издаването на самото разпореждане,които и с оглед логиката на извънинстанционния способ за защита по чл.303 ГПК,по начало не могат да обосноват основание за неговата отмяна. Неправилен и неотговарящ на действително вложения смисъл е и прочитът от страната на мотивите на ТР № 4 / 2014 год. на ОСГТК на ВКС – т. 4г и т.10б . Според ТР недопустимо е ползването на реда по чл.417 т.2 ГПК от частен правоприемник на кредитора , който няма изискуемо от закона особено качество / конкретно в хипотезата на чл. 417 т.2 ГПК – държавно учреждение, община или банка / – т.е. подаването на молбата за издаване заповед за изпълнение от частния правоприемник. Частно правоприемство след издаването на заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение , обаче,е допустимо и за лице, неотговарящо на изискванията за специално качество – т.4г от ТР. Съгласно т.10б на ТР, искът по реда на чл.422 ГПК може да се предяви и от цесионера, при спазване срока по чл. 415 ал.1 ГПК,който и по отношение на него тече от датата на връчване указанията на съда до цедента,за предявяването му.Съображенията в настоящия параграф съставът излага единствено в аспект на изначалната правна несъстоятелност на сочените аргументи,отделно от неотносимостта им към съображенията,изключващи допустимостта на процесуалния способ за защита в настоящата хипотеза .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 335 / 14.11.2014 год. по т.д.№ 3238 / 2014 год. на ІІ т.о. на ВКС .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :